Страната на отрязаните уши

Всъщност след многовековно прекъсване се възстановява една стара българска традиция.
Основоположник – знаем всички, е Крум. По-рано му викахме ХАН, сега казват, че бил КАН.
Може би е време рязането на уши да влезе официално в Наказателния кодекс

Започва да възниква обаче въпросът доколко едно такова наказание ще има ефект? И дали няма всъщност да изпишем вежди – режейки ушите.
Вече чух как си говорят две деца. Едното се хвали, че получило шестица на класната, а другото – че баща му се върнал от работа с едно ухо.
Вече отпада необходимостта човек да кара черен джип със специални цифри, за да се чувства важен.
Достатъчно е, като те спрат органите, да кажеш не “виж ми окото”, а “виж ми ухото”. И да ти козируват.
Вчера даже видях на един стадион как един зрител вместо да си покаже билета си показа мястото на отрязаното ухо. И го пуснаха в централната ложа.
Всички знаем, че да си бандит в България, не е срамно нещо. Тъкмо напротив.

Няма да се учудя, ако утре някаква клиника по козметична хирургия не започне да предлага услугата “намаляване на уши”. За да стане човек по-секси – нещо като мъжки вариант на увеличението на бюста…
Напоследък някакви нещастници от Брюксел се опитват да ни режат ушите.
Резнат ни днес ушите по ФАР, утре ни ги резнат по САПАРД…Мислят си, че рязането е нещо като предупреждение.
И не подозират, че това си е гордост за нас. Горди сме, че сме ги надлъгали. Това, което са хванали, е нищо в сравнение с това, което ловко прибираме и разпределяме на верни хора.
Европейските чиновници си мислят, че ще се засрамим, като ни види цяла Европа с резнати уши.
Ние обаче не се трогваме много. Да сте видели засрамен министър? Даже тайно се кефим.

Защото не могат да ни сложат в общия калъп – колкото и да се мъчат.
Ние си имаме собствена идентичност и част от нея започват да стават отрязаните уши.

Евгени Тодоров

Кафене нет