Страданията на стария Кирил

На това място се очаква да се разтресем, че имаме такъв неподозиран немски възпитаник, роден със сребърна лъжичка в устата, расъл в саксия, но не с индрише, дърпал полите на мама, и още от дете обсебен от комплекса за всеобщото одобрение.

Кирил Йорданов иска винаги и всички да го одобряват. Това е елемент от определени диагнози и психически статус, на които сега няма да спираме подробно. Но пък всички главни редактори и собственици на медии знаят какво означава някой да напише някое изречение за варненския кмет, което не му харесва.

Старият Кирил винаги плаче подсъзнателно за одобрение. С всичките си действия той го проси, измъква го насила, страда неистово ако някой си позволи да не го харесва, готов е да коленичи пред всеки, който се появи на манежа, стига да засити онова лакомо животно – всеобхватното одобрение, което никога не може да докара до вселенски размери.

Такъв тип проблем имат неуверените в себе си лица, онези, които имат страдания с истинското си аз, скрито зад фалшивата фасада на демонстрирата неуязвимост или менте – хладнокръвие.

Отвътре са изгризани от комплекси и вечното съмнение – ами ако някой каже нещо лошо за мен, ами ако някой не ме хареса?!

Тези хора са по правило комформисти, зубрачи, отличници и някакви станиолено лъскави типове, които в името на одобрението и кариерата са готови да целуват задниците на всеки от когото това зависи.

Такива лица никога не са бунтари, те не носят онзи дух „груви”, който движи енергията на креативността и таланта – те са консуматори на собственото си болестно его и амбицията да са в светлината на прожекторите като фактори. А всъщност, са просто тоалетната хартия на истинските Фактори.

След като окончателно стана ясно онова, което беше знайно отдавна – че ГЕРБ и Бойко Борисов ще си изтъргуват Кирил Йорданов като тяхна кандидатура за кмет, старият Кирил окончателно се качи Горе на черешата.

На жаргон терминът „качване горе на черешата” обикновено се свързва с шмъркане на кока. Ние нито сме ъндърграунд, нито сме спецслужби, за да твърдим някаква зависимост между черешите, кокаина и стария Кирил. Употребяваме термина като зависимост от егото.

Имаме поглед върху личността на Кирил Йорданов и без никаква трудност съзираме особеното състояние, в което той изпада преди избори. А именно: хистерична параноя. С елементи на комплексирана злоба, но не спортна.

Старият Кирил, който в никакъв случай не остарява като катедрала, вече е преброил и направил списък на враговете.

Вкопчен в непрекъснатите социологически проучвания, които естествено трябва да отчитат изумителната му победа от първи тур, завладян от врачки и от ходжи, той е подредил онези, които са оглавили „световната конспирация” срещу светлата му особа. Нали вече ви казах за онзи ужасяващ вътрешен негов писък за одобрение?!

Старият Кирил, който остарява като евтина кръчма с изтъркани кревати зад бара, е навързал враговете, които не го пускат по гледана телевизия, които поръчват участията на този и онзи, които поръчват проучвания, които поръчват публикации, и които просто искат да задушат естествения изблик на варненци, които си искат кмета докато е жив на този свят. Ако може и от Онзи да ги управлява, все ще е кяр.

В този обсег на врагове, разбира се е и afera.bg

Старият Кирил звъни непрекъснато по телефона на някого и като застаряваща, недоуважена в известен интимен смисъл госпожа, с фалцет пищи: „Страдаш ли, страдаш ли, а?”, като се има предвид, че всички трябва да са сложили вече черни кърпи и ризи и да страдат, защото Великият Кирчо вече е спечелил за пореден път изборите.

Старият Кирил, който остарява като тенекиено канче със следи от загоряло мляко, тропа с крачета – този не искам да излиза за кмет – конкурент, онзи ще му разкажа играта, ако се яви,

а пък когато Старият Кирил запретне ръкави над лактите, това винаги означава, че градусите са се повишили като в съоръжение на ЦЕРН. Какви точно градуси, е друг въпрос.

Старият Кирил вече не само е победил на изборите. Той заедно с новите си другарчета от ГЕРБ гради мнозинство в местния парламент и нарежда кутийките в администрацията.

Интересно е дали Кирил Йорданов ще смени четирите касички в Община – Варна с нови четири, които му посочи Бойко Борисов.

Това обаче предстои да видим след 23 октомври.

Междувременно ден преди излизането на евродоклада, председателят на предизборния щаб на ГЕРБ Цветан Цветанов каза в Благоевглрад фундаменталното:„Винаги съм се стремял да бъда искрен и почтен по отношение на всичко, свързано с ГЕРБ. Няма да позволя на фона на всичко, което правим с премиера, някой да защитава корпоративни интереси на наш гръб”. Изявлението му бе по повод появил се запис в местна медия, от който се разбира, че Цветанов е наясно с източване на средства от ремонта на участък от Кресненското дефиле в края на 2010 г.

След като бе освиркан в Благоевград от неговите от ГЕРБ, същият Цветанов ги класифицира така – "разколническа политика в редиците на ГЕРБ". Което не само е термин от болшевизма, но си е истински болшевизъм.

Цветанов нямало да позволи някой да защитава корпоративни интереси на гърба на ГЕРБ, което се предполага, че включва и лични и приятелски интереси. Старият Кирил не е от тях. Ах, недей!

Като си мислат така и Бойко, и Цецо, не си ли дават сметка, че варненци не са от Левуново?!Пак между другото, симбиозата в морската столица от оплетени като черва приятелски кръгове от община, полиция, прокуратура и съд на бърза ръка рече, че всичко около ипотеката на имотите на „Спортен клуб Спартак” било блестящо законно.

Варненска окръжна прокуратура не била намерила достатъчно основания в медийните публикации, за да се самосезира по случая с ипотекираните имоти на „Спортен комплекс „Спартак”. Оттук нататък случаят бил в ръцете на компетентните държавни органи, без да се уточнява кои са те, каза говорителят на Окръжната прокуратура в „най-добрият град за живеене”.

В същото време в „най-добрия град за крадене”, както вече масово е наричана Варна, не се намери нито едно ченге, прокурор или данъчен  за да осуети и провери защо във фирма „Инжстройинженеринг” се чисти информация от компютрите на дискове и се укрива, и защо толкова треперят в същата фирма от приятелския кръг на кмет.

Старият Кирил, който остарява като пожълтяла пластмасова чаша пълна с уиски, вече ликува, че е новият, за четвърти път, кмет на Варна.

Вероятно е прав, като се има предвид СИМБИОЗАТА от алчни лапачи, с които 12 години се валят в кочината и които сега също се явяват на избори, уж като негови опоненти. Нещо като Борисов – Трактора.

Предвид психонализата, с която започнахме, изтрещяването на Старият Кирил обаче ще е в невиждани параметри. Всички, които не го одобряват и които имат някакво влияние в обществото ще бъдат пресирани, оплюти, а Цветанов ще свърши останалото.

Никой няма да пипне „акулите”, които окрадоха Варна.

Но пък Цецо на Бойко ще сътвори купища безумия, които трябва да се нарекат битка с корупцията и организираната престъпност. Истинската мафия в „най-добрия град за крадене” няма да бъде докосната, защото СИМБИОЗАТА между институциите я пази и я обгрижва като верен бисексуален партньор.

Старият Кирил ще чете „Страданията на младия Вертер” без да си дава сметка между магистралите, които се редят от „приятелят” му, че дори и да стане кмет за 18-ти път, ще остарява не като висок дух, а като сдъвкана слива в устата на поредния властелин на деня.

Старият Кирил може да даде и 69 пресконференции на кого не желае подкрепата, като че някой му я е дал.

Старият Кирил, който остарява като розови боксерки на простир, ще закачи със зелена щипка поредната партия, на която подари прелестите си и отпред, и отзад.

Истинското страдание.

На „победител” с гол задник.

Веселина Томова