СТО ГОДИНИ СЛЕД ТОВА…КАК СЕ ОТКРИВА КЕНЕФ – КАТО СЕ ИЗПИКАЕШ ПРЪВ ТАМ ИЛИ КАТО ПУСНЕШ КАЗАНЧЕТО

Впрочем как се открива нов кенеф – като се изпикаеш пръв там или като пуснеш казанчето… или друго?

Преди много, много години, много преди децата да започнат да си боядисват дъвките с цветни моливи, много преди да са били измислени бананите, много преди да сме си правили салата от червени домати, вуйчото на баба ми, висш офицер тогава, командвал цял влак с български войници на връщане от някаква битка. Когато спрели на първата българска гара, той в порив на възторг и родолюбие взел да вика на войниците от препълнения влак – „Слезте се изпикайте, слезте се изпикайте, българска територия!

Сто години след това Валери Симеонов открил кенеф. Не, че е археолог и да е открил тракийски кенеф. Не. Нов, току що построен. Впрочем как се открива нов кенеф – като се изпикаеш пръв там или като пуснеш казанчето… или друго?

Сто години след това, в порив на доброта и благородство една репортерка пита някакъв човек – вие защо се налага да зимувате тук…. репортажът е от кризисен център за бездомни хора. С тъжен, съкровено любезен и съчувстващ глас. Чак съчувствието потече по ревера й.. рада богданова, дами и господа се казва.

Друга такава пита – как се почувства Чапкънов като видя съсипаната се статуя? Ми, мъчно му стана, отговаря интервюираната. Ама какво каза, как се е почувствал – продължава момето. Ми пи лекарства….

Сто години след това Хекимян и една писателка – Людмила Филипова си говорят за космоса, за разни квантови неща, черни дупки…Много обичам такива разговори, особено когато в тях участва и Хекимян, а именно.

Сто години след това казаха, че по телевизорите почти няма фалшиви новини, главно във фб са. Не вярвайте особено на това, което ви пиша, начи.

Виктория Тинтерова