« Върни се назад Публикувано на 09.03.2017 / 21:41

СТИЛ СВОБОДЕН ГЬОНСУРАТЛЪК

KEVO177кеворк кеворкянПо замърсеност на нравите, нашата келява политика може да претендира за званието абсолютен шампион.

Тя е нещо като спортното божество плувецът Фелпс – обаче в дисциплината „политическа арогантност“, стил свободен гьонсуратлък.

Медиите вече забравиха за удивителната въртогъзовщина на някои кандидат-депутати преди предстоящите избори.

Занимаваха се с това ден-два и им омръзна.

А може и да са завидели на тарикатите за ловкостта им.

Позорното нагаждачество беше заченато още през далечната 1990 година.

Тогава във „Всяка неделя“ излъчих една песен на „НЛО“ /можете да я видите по-долу/, тя много остроумно представяше присламчването/ прискимбичването, което се оказа най-трайната тенденция на Прехода.

Тя постепенно напълно ликвидира политическата почтеност у нас.

***

Първенци в приспособяването и политическото неприличие – в политическото боклукчийство – се оказаха някои от манекените на „дясното“.

Като се започне от Костов – с неговото унизително хленчене преди 89-а година пред дверите на БКП, сякаш са Райските порти – и се свърши с политически булонки като агов, а защо не и късният комичен превръщенец Плевнелиев.

Голяма част от бедите на Прехода се дължат именно на въпросните фалшиви антикомунисти.

Те превърнаха антикомунизма си в препитание – а това доста бързо стана ясно за публиката, която се отврати от тях.

И те си остаряха като клоуни.

***

Като изключим истински съпротивяващите се, другите АК /антикомунисти/ – реколта 1989-а, си бяха просто актьори, поне повечето от тях.

И някои бяха дори по-добри от звездите на Народния театър.

Актьори на съвършеното преструване…

***

Не може за една нощ да се събудиш антикомунист.

Това трябва да втаса у теб, да мине през центрофугата на страданието, а сетне и през изпитанието на разума.

Късният български антикомунизъм затова е бутафорен, защото се изповядва от нискочели приспособенци.

Те са просто някакви пластмасови манекени на собствения си фалшив живот.

Активните борци срещу фашизма и капитализма бързо бяха задминати от късните АК – в алчността и лакомията, в надписването на биографии и всичко останало.

Ония изглеждат днес като кротки палета, изправени пред зиналата паст на някакъв зъл мелез.

Късният български антикомунизъм е песен, пята от пиян слепец.

/фрагменти от „Надписване на сметки“, 2011 година/

***

Още две думи около песента на „НЛО“.

Когато в края на 1989 година вятърът задуха от различни посоки – а не само от изток, се случиха най-различни неща, включително и в естрадата.

Появи се песента „Развод ми дай”, в изпълнение на Асен Гаргов – а преди това „Всяка неделя” продуцира две песни, в изпълнение на НЛО и Миодраг Иванов.

Представих ги в програмата, а след това поканих Радой Ралин да ги рецензира.

Радой хареса най-много песента на Миодраг, която скоро също ще ви представя.

***

Кеворк Кеворкян

https://www.facebook.com/kevorkkevorkianVN/?fref=ts

«