Стига лъжи за 4 февруари!
Случайно ли бе това или съгласието Стоянов да не се пречка е било двустранно?
Та Стоянов се засини да обяснява как той е бил героят, който не взел папката на Николай Добрев и след това треперил от смелостта на решението си! И всичко това Стоянов направи, за да уязви президента Георги Първанов и да угоди на ГЕРБ, но напразно…
Много са хората, които знаят, че нищо подобно не се е случило – даже насрочването на консултативния съвет за национална сигурност е предложил Добрев, според документи, но Стоянов едва ли е чувал за всички тях!
Ето как сътвори поредната история за 4 февруари Петър Стоянов по Нова телевизия:
И лидер не ставаше от Стоянов!
Ще припомня един случай – в ранното лято на 2007 година, председателството на Европейската народна партия /ЕНП/ ще предложи на бюрото на ЕНП да изключи СДС от редиците си, тъй като имаше някакви неразбории и те бяха свързани със самия Стоянов.
Стоянов бе забравил, че още на 15 декември 2005 година е било взето решение в ЕНП да не се сключват двустранни споразумения с английските консерватори от партиите-членки на ЕНП. СДС е било част от това решение, а самият Стоянов даже присъствал на въпросното заседание. Присъединяването към дадена фракция на една политическа сила като СДС /колкото и малобройни да се избирателите й вече/ си е откъдето и да го погледне човек промяна на политиката на самото СДС. При подобна ситуация се отваря вратата и новите фракционери се озовават от другата й страна. Т. е. самоизключват се. Самоизключват се поради глупостта на партийния си лидер да се прави на фракционер в ЕНП, разчитайки на ревизия на вече взетото решение относно консерваторите. А от Стоянов ревизионист фракционер не става и това е видно с просто око.
Стоянов се престори на смел и задръсти медиите с приказки от рода на: "Не можем да допуснем към нас да се държат като към провинени ученици", "Този тон е съвършено недопустим", "Нямаме никакво намерение да се държим като ученици към учители. СДС е партия. Партия, която е управлявала, която е известна и в Европа, и в света". "Крайно време е да лансираме свое самочувствие, своите тези, своите идеи, а не непрекъснато някой да ни казва какво са решили от Брюксел, защото така не могат да се защитават българските интереси…"
"СДС има една основна задача – да защитава интересите на българските граждани, а не да угажда на чиновниците в Брюксел, пък било то и шефове на ЕНП", посочи Петър Стоянов, с което надхвърли и най-смелите представи за нелогично поведение на европейски партиен лидер.
Възможно е Стоянов и да е прав, тъй като усетил огромния гаф, тутакси извади от кошницата популистки фрази от рода на: "Мисля, че всички граждани на ЕС вече са наясно. Европа се промени. Европейският съюз също трябва да се промени. Европейците започват да негодуват срещу голямата бюрокрация, срещу това определено желание за централизация, срещу желанието да се регулира всичко, срещу мачкането на конкуренцията вътре в ЕС. Българският национален интерес например диктува да има отворени европейски пазари, нашите работници да ходят свободно в Испания и Англия. Точно това искаме в движението заедно с Дейвид Камерън и мисля, че това отговаря на българския национален интерес. И няма партия в света, която може да ми наложи нещо друго, защото СДС има своя физиономия", поясни Петър Стоянов. Т. е. физиономията на лидера е в момента физиономия на самото СДС. Интересно.
"…. Ще се държим абсолютно достойно и няма да позволим върху СДС да се оказва никакъв натиск. Това разбира се не означава, че обявяваме война на ЕНП. Ние ценим и уважаваме ЕНП. Но ЕС не е Съветският съюз. В ЕС отстояваш интересите си мъжки и с аргументи", коментира още лидерът на СДС.
Т. е. както сегашният лидер на СДС забрави да регистрира в съда партията, на която е начело, така и Стоянов бе на път да закопае същото това СДС, заради криворазбраното си самолюбие!
Смешното в тази история дойде, когато стана ясно, че лидерът на СДС сам си уреди да води листата и хората около него му се подчиниха. Освен водачество в листата, Стоянов летя до Брюксел, а съпругата Стоянова зад океана да събират подкрепа и овации – с тази забележка, че в САЩ Антонина Стоянова бе посрещната не от Бил или Хилъри Клинтън, а от щерката Челси – което, откъдето и да го погледне човек си е жива подигравка.
Челси – Клинтъновата дъщеря прие бившата българска Първа дама – е как тогава Петър Стоянов можеше да очаква 2012 година да го пуснат да се навърта около Хилъри Клинтън по време на посещението й на 5 февруари 2012!
Като съм започнала да припомням, ще спомена и друго: веднага след като Петър Стоянов се оттегли от зам-министерския пост в министерство на правосъдието, един ден, отидох в известната Орбита и там имаше някакви офиси, където са били настанени хора на Тенчо Тенев, известен като Свинаря в повечето вестникарски публикации.
В друг офис отворих, търсейки мой познат и видях Петър Стоянов, за когото охраната навън ми обясни, че той работел там в офисите на Тенчо Тенев!
Припомних си тази среща, когато един син депутат Шишков заговори за контрабанда и че Тенев бил свързан с финансирането на БСП! Що щеше тогава Петър Стоянов в офис на Тенев – това той никога не обясни.
Лесно се измисля, когато опонентът ти е мъртъв – януари-февруари 1997 година
За събитията около погрома на парламента и връщането на мандата от Николай Добрев Петър Стоянов говори на границата на лъжата колчем дойде тази дата.
Коя е причината да твърдя това?
Как се нарича смяната на властта чрез погром на парламента? Отговорът е прост: престъпление.
В Действащия Наказателен кодекс, Глава втора, раздел първи е дадено ясно определението за престъпление. Цитирам го:
Наказателен кодекс на Република България:
ОСОБЕНА ЧАСТ
Глава първа.
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ РЕПУБЛИКАТА
Раздел I.
Измяна Чл. 95. (Изм. – ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Който с цел да бъде съборена, подровена или отслабена властта в републиката участвува в извършването на опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места, или в бунт, или във въоръжено въстание, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.
Чл. 9. (1) Престъпление е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.
Чл. 10. (Изм. – ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото.
Чл. 11. (1) Общественоопасното деяние е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо. (2) Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.
Какво се случваше всъщност пред парламента в студените дни преди 4 февруари?
В материалите по следствието за погрома над Парламента, има пет касети, в които ясно се чува как Иван Костов призовава хората около парламента: "Елате, стойте тук, докато социалистите /кабинет и депутати – бел. Л. М./ не се съгласят с нашата позиция!"
Петър Стоянов, намирайки се върху гигант полицай вика на тълпата "Останете тук!" а вътре на Председателския съвет твърди, че ще направи всичко възможно, за да приглуши конфликта и хората да се разотидат.
Макар и 10 години по-късно, всички помним как през януари и февруари 1997 година Петър Стоянов призоваваше събралата се тълпа пред парламента да не си отива, докато Жан Виденов не се откаже от властта. Изпочупени коли, дим и разруха пред парламента бяха част от последиците на тези призиви – блокирана зимна София, но уви в България нямаше Прокурор, който да потърси отговорност за подобно поведение. Все още бяхме далеч от това – държавни мъже да отговарят през закона за нарушаването му. "Погромът бе замислен от лидерите на ОДС, но те изпуснаха контрола – заяви в интервю за в. "Труд" днешният комисар Красимир Петров. – Колегите ни бяха докладвали, че на 10 януари парламентът ще бъде блокиран. Бяхме подготвили план за специализирана операция."
Евегени Бакърджиев:
"Като председател на софийската организация на СДС и ръководителите на щаба на протестите целия ден бях около и в парламента с тези повече от 300 000 българи /цифрата е 10 пъти по-ниска – бел. Л. М./, които обградиха парламента, блокираха го и в един момент не издържаха и се хвърлиха към него… Като човек, който пряко отговаряше за организацията, мога да кажа, че на хората наистина им беше писнало и направиха каквото им дойде от сърце… Имаше мигове на напрежение. Но това бяха реакции на битов елемент… Когато се пробиха загражденията и се щурмува северният вход на сградата /на парламента – бел. Л. М./докараха от някъде десетина бронирани джипа, с които да изкарат депутатите. Когато пробихме кордона, първата ни работа бе да изпуснем гумите на тези джипове. След това напънът стана такъв, че почнахме да се катерим по покривите им. Аз през цялото време бях на тавана на един от тях /от джиповете – бел. Л. М./и оттам се координираше работата. Но никога не споделихме, че в един от тези джипове, в които бяха няколко депутати от БСП… Представям си какво им е било да седят вътре часове, а върху тях са тропали краката на всички протестиращи… Те са преживели страха на цялата парламентарна група… Та в този джип под нас имаше оръжие. Никой не си позволи да отвори тези джипове и слава Богу…"
Хем депутати в джипове, хем оръжие в същите джипове?!
21 януари 1997 година, на събрание на парламентарната група на Демократичната левица, Добрев прави изказване:
"Въпросът не е в студентските и други митинги. Въпросът е какво се готвят да направят синдкатите "Промяна". Имали са среща с Иван Костов, който е развил варианта: при социалистическо правителство искам да парализирате енергетиката, транспорта, съобщенията и градския транспорт в София, така че то да падне на 15-ия или 20-ия ден. Срещу това аз ви предлагам: първо – промяна в Кодекса на труда с две изменения – соцалистите не могат да бъдат на държавна работа по никакъв начин и вие ще имате основната кадрова функция и второ – ще преразпределя профсъюзното имущество."
Не зная кой и как е успял да заблуди Йордан Василев за случилото се на 4 февруари, но ето истината, която събрах аз, докато разследвах тези драматични за страната дни:
"Най-опасно е за държавата да продължат безвластието и агонията” казва Николай Добрев, когато се стига до съставяне на кабинет и получава мандат от президента Стоянов.
Но да карам поред:
на 21 декември 1996, на проведения извънреден 42 конгрес на БСП, Жан Виденов обявява, че подава оставка като министър-председател на България и като председател на БСП. Причина за оставката е дълбоката криза, в която страната изпада вследствие на двугодишното управление на правителството, ръководено от него. За председател на партията е избран Георги Първанов.
Оставката на правителството е гласувана на 28 декември 1996 на извънредно заседание на 37 Народно събрание. Т. е. няма никакъв повод да се протестира на 10 януари срещу Виденов или неговото правителство, които са в оставка и то гласувана от парламента.
Въпреки събитията и решението на кабинета „Виденов” да се оттегли от властта, Съюзът на демократичните сили /СДС/ предлага "Декларация за национално спасение" от "националната катастрофа", към която правителството на Жан Виденов води България.
Кое правителство на Виденов – това с подадената и гласувана от парламента оставка ли? Очевидно СДС закъснява с действията си и ги прави смешни и ненужни. На извънредно закрито заседание на Министерския съвет, Жан Виденов се сеща за все още действащия президент Желю Желев:
ЖАН ВИДЕНОВ: Ще ви съобщя две информации. Едната е, че депутатите от опозицията са казали, че са съгласни да стоят в парламента и да не излизат, ако трябва и дни наред, докато се приеме декларацията. Може така да са решили тактически, а може и малко да са се поуплашили от тъмнината. Това обективно намалява вероятността за атака. Навън са излезли всички охранителни сили. Това означава, че нахлулите в сградата на парламента са изтласкани навън. Хората са извън кордона. Това е хубава новина. До няколко часа може би ще успеят да освободят охраняемия периметър около сградата на парламента.Над летището има мъгла и самолетът, с който пристига президентът Желев от Париж, не може да кацне. Бих попитал дали министър Червеняков като министър на правосъдието и като човек, който има известен контакт и авторитет пред президента Желев, дали желае да отиде да го посрещне? С него да разговаря по конституционно-правните въпроси и по въпросите на обществения ред.Може би да помолим и министър Илчо Димитров да отиде на летището. А може да отиде и госпожа Ирина Бокова.
Часове по-късно Червеняков докладва:
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ние с господин Стамен Стаменов отидохме на летището, за да предложим на президента да се свика Консултативният съвет. Но по чиста случайност не можахме да разговаряме с него. Позицията ни е ясна. Проблемът е политически. Като правителство можем да отстояваме единствената позиция, че общественият ред и законността в страната следва да бъдат спазвани. Ще вземем всички необходими мерки в тази насока.
………………..
/В кабинета на господин Жан Виденов влезе господин Георги Ламбов – секретар на МВР./
ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Ламбов, правителството обсъжда проект на решение, с който ще ви запознаем.Молим ви накратко да ни запознаете с обстановката около парламента. Господин Павлов беше вече тук и направи кратка информация. Ще ви помолим да ни информирате за настъпилите изменения в последния час.ГЕОРГИ ЛАМБОВ: Ситуацията се мени с минути, поради което не знае какво точно е в момента.Вътре в зоната има 2300 души полицаи и служители на МВР. В парламента има 20 пожарникари, 50 души специализиран отряд и 100 от Вътрешни войски. Входовете са блокирани. Възможно е излизането само през малкия служебен вход. Хората се намират горе на стълбите пред официалния вход. Не успяваме да ги изтласкаме. Пред вратите има полицаи. Възстановен е кордонът, но парапети няма.Единственото място за щурмуване е през градинката. Депутатите няма откъде от друго място да излязат. В 2,30 часа ще имаме подкрепа от около 300 души, които ще бъдат от провинцията. Ще се опитаме от двете страни да щурмуваме, за да осигуриме възможност на депутатите да се качат на три автобуса. Ще ги закараме в някое наше поделение или във Военната академия. Имаме трасета до нашите поделения и Специализирания отряд за борба с тероризма.Непрекъснато получаваме подкрепление.Имаме проблеми с оборудването на хората. Не достигат щитове и шлемове.
На 10 януари 1997 г. президентът д-р Желю Желев (чиито мандат на демократично избран президент изтича на 21 януари 1997 г.) отказва да даде на Българската социалистическа партия (БСП) мандат за съставяне на ново правителство, а опозицията обявява начало на национална политическа стачка, призовава към гражданско неподчинение и организира протестно шествие срещу Народното събрание, което завършва с окупация и нападение над сградата на парламента.
След отказа и на президента с изтичащ мандат, Желев да даде на БСП мандат за съставяне на правителство, СДС обявява национална политическа стачка!?
На кого – на правителството в оставка? Не звучи сериозно, но затова пък раздухваните протести пред парламента трябва да откажат БСП от следващо правителство, а сините работят да получат парламентарно мнозинство в следващия парламент при едни предсрочни избори.
Според световните агенции, в столицата на България обстановката е революционна. Изпратена е /осигурена от хората, които са обещали на десните подкрепа – бел. Л. М./ репортерката Кристиян Аманпур от Си Ен Ен, известна с това, че там, където тя се появи следват големи политически промени. Аманпур набляга в репортажите си на протестите и инфлацията, но не обелва и дума за това, че премиер и правителство са си подали оставките, че действащият в последните дни от мандата си президент Желев не връчва мандат и изчаква да изтекат докрай дните му на държавен глава. Аманпур е много далече и от това да се запита като как изведнъж се отприщва инфлация, все пак Виденов успява да погаси 2,1 млрд долара от външния дълг на страната!
В страната се вихрят събития, чийто втори план остава някак на заден план и без коментар.
На 19 януари 1997 г. новата президентска двойка полага клетва в парламента. Току що заклелият се президент дръпва една реч в духа на: Да свалим правителството, другари!
Ето я:
ПРЕЗИДЕНТ ПЕТЪР СТОЯНОВ: Благодаря Ви, господин председател на Народното събрание!
……………..
През последните дни законодателният орган на България е в центъра на общественото внимание. Всички видяха и осъзнаха, че в паметната нощ на 10 срещу 11 януари беше наранена сградата на Народното събрание. Но сякаш малцина си спомниха, че през последните години за съжаление беше нараняван неведнъж и духът на българския парламентаризъм. (Ръкопляскания от опозицията) Парламентът на една държава не се гради от тухли и вар, а от съгласието между управляващи и управлявани. Именно това съгласие беше разрушено.
Последните дни ни помогнаха да видим още нещо, което усетих и по време на предизборната кампания. То е, че в България има една нова воля – волята за промяна. Тя изведе хората на улицата. Българският народ беше достатъчно търпелив, за да поиска тази промяна едва сега. Но я поиска особено категорично. Въпросът е: готови ли сме ние, българските политици, да осъществим такава промяна.
Сега хората искат това, което не получиха през 1990 г.
Първо, истински пазарни реформи и възможности за индивидуално развитие и мотивация за труд тук, в България.
Второ, отговорни политици, които да управляват страната. А това означава, че онези, които я ограбват, които злоупотребяват с властта, трябва да бъдат наказани. (Продължителни ръкопляскания)
И трето, ясна идея за това къде сме, накъде искаме да върви България сега, догодина, след десет години, през следващия век. Ние, уважаеми госпожи и господа, днес трябва да изберем, веднага, незабавно между илюзиите на миналото и предизвикателствата на бъдещето.Нямаме време! Трябва да направим верния избор – да изберем европейския тип цивилизация, да изразим волята си и да изградим предпоставките за интегрирането ни в Европейския съюз и НАТО. (Бурни ръкопляскания от опозицията и единични – от мнозинството)
Не ще се уморя да повтарям: погледнете страните, в които емигрират децата ни. И ако всичко друго изглежда на мнозина доста абстрактно, то бъдещето на децата винаги е било основна грижа на нас, българите. А те, децата ни вече посочиха каква да бъде България. Ако искаме децата ни да останат при нас и да работят за страната ни, трябва да им предложим общество, в което те мечтаят, в което те искат да живеят. Трябва да им помогнем да изберат България! (Продължителни ръкопляскания)
Днес се обръщам към вас, убеден, че страната има нужда от предсрочни парламентарни избори и нов обществен договор. (Ръкопляскания от опозицията) Избори, които ще донесат повече съгласие в обществото. Избори, които ще позволят на новите управляващи, заедно с хората залели улиците и тези, които са по домовете си, да осъществим болезнените, но спасителни икономически реформи.==
…………………..
България иска избори час по-скоро. България трябва да получи тези избори. Ние повече нямаме право да пропиляваме гигантската човешка енергия. Аз съм сигурен, че хората няма да ни позволят каузата на България да се провали отново. И ако сега сме свидетели на упадъка на българската икономика, новината, уважаеми госпожи и господа, е, че моралът на българския народ днес е във възход. (Продължителни ръкопляскания) И ние няма да намерим по-добър повод за ново начало на изтерзаната българска демокрация. И тогава с нас ще бъдат всички български граждани, защото всички те искат по-добър живот. Вижте новото мнозинство. Лицето му е младо, мисълта му е чиста, желанието му за промяна е неистово.
Нека ние, българските политици, се вслушаме в неговия глас. Всеки може да сгреши, но да упорства и да не признава своите грешки е привилегия само на безотговорния или недобросъвестния политик. А аз вярвам в разума и политическата отговорност на всички в тази зала. Убеден съм, че всеки един от народните представители поставя бъдещето на България над собствения си и партийния си интерес. Странно е защо тогава този български парламент не успя да открие цели две години спасителната за България формула…
Петър Стоянов иска избори, той не иска да даде мандат на друго правителство на БСП да продължи да управлява. Налице са: изкуствено предизвикана инфлация, протестите на улиците, започнали от 19 декември 1996 година, кога ако не сега сините ще могат да вземат внушително парламентарно мнозинство?
Два дни по-късно, на заседание на парламентарната група на Демократичната левица от 21 януари 1997 г. Николай Добрев обяснява:
“Сядайки на масата, ние можем да предложим на първо място това, което и тук сме си говорили – правителство с мандата на БСП, представено от експерти от политически сили или безпартийни. Това вече много трудно ще върви. Второ – правителство с мандата на БСП, но главата на правителството може да не бъде член на БСП… И чак третата възможност, която пък съвсем е суспендиране на Конституцията – някакво служебно правителство на квотния принцип, възприемано от всички политически сили, с период не по-малък от шест месеца. Естествено – гласуван от парламента.
Казвам вариантите. Те не са мои варианти. Казвам ви вариантите, които битуват и при опонентите… в случая ви предлагам да мислим за две неща: за благото на страната и за това как в тази тежка ситуация партията може да бъде прегрупирана, подготвена, че да бъде спасена и при най-тежки и социални, и политически удари…”
След седмица, на 27 януари 1997 година от ДСК са изтеглени 1,5 млрд лева.
Как бе предизвикана инфлацията?
Преди събитията заем от голяма чуждестранна банка е бил преведен на България, ноняколко дни след това при премиера Виденов са отишли хора от същата банка и са му паказали три или четири сметки в чужбина, на които са били изнесени парите от въпросния заем!
Точно тогава Жан Виденов осъзнава, че събитията по сваляне на правителството и пречките да се създаде ново са добре организирани…
Още повече, че той е успял да върне 2, 5 млрд от външния дълг на България!
На 28 януари 1997 година Петър Стоянов връчва мандат на Николай Добрев за съставяне на правителство.
В дните и нощите на мразовитата зима на 1997
политици подстрекават тълпата да свали правителството на Виденов. Данни за конкретни персонални действия е имало, и има. Малко по-късно някой нарежда да бъдат спрени следствията по случая с погрома над парламента. Някой дава на прокуратурата картбланш да се дистанцира от събитията и да не проверява погрома и лицата, които са го предизвикали. Независимата съдебна власт се подчинява на изпълнителната, в лицето на служебното правителство с премиер Стефан Софиянски, и редовното, след изборите – с премиер – Иван Костов. Третото действащо лице в тези бурни събития бе току що избраният президент – Петър Стоянов. Срещу тези трима политици – закон и разрушен парламент се оказват безсилни.
В Института "Николай Добрев" има един любопитен документ – ето какво съдържа той:
На 20 май 1999 г., американският посланик Ейвис Т. Боулън пише до вдовицата на починалия две години по-рано Николай Добрев:
„Не бях в София по времето, когато съпругът Ви почина, така че ще получите това писмо със закъснение. Независимо от това бих искала да Ви поднеса най-искрените си съболезнования на Вас и на цялото Ви семейство.
Имах възможността да се срещна със съпруга Ви няколко пъти от началото на престоя си тук и тези срещи винаги бяха много интересни.
Всички ние, които бяхме в България по време на кризата в началото на 1997 година ще запомним смелото решение, взето от съпруга Ви на 4 февруари. България му е много задължена за това и аз съм сигурна, че той ще остане в историята като човек, който е имал проницателността и куража да предприеме една оспорвана стъпка, която предотврати проливането на кръв.
С дълбоко съчувствие към Вас и цялото Ви семейство.”
За какво ще му е задължена България на Николай Добре,в след като според Петър Стоянов, 15 години по-късно, не Добрев се отказал, а той се опънал и не взел папката с правителството?
„Нито имам съзнанието на спасител, нито греха на предател. Аз взех най-доброто за страната решение с разчет, че недоброжелателните и идейно ослепени политически сили може да ме упрекнат за това” – коментира Добрев връщането на мандата за съставяне на правителство на БСП. /в. „Капитал”, Лилия Филева, Йово Николов/.
Ако сам не е взел решението пред Стоянов – защо Добрев ще коментира случилото се така?
Да се оневини?
Но докато е жив Стоянов не смее да обели и дума за 4 февруари 1997 г.
Проф. Андрей Пантев, акад. Антон Дончев, поетът Евтим Евтимов – много са интелектуалците, което оценяват жеста, решението на Добрев да върне мандата – нито един от тях не предполага даже, че щом затвори очи Добрев, Петър Стоянов ще запретне ръкави да пренаписва историята!
„Той плати с живота си каузата на България”! – написа Ива Николова във в. „Сега”.
И още, и още политици, интелектуалци и журналисти – всички бяха наясно, че Добрев е отишъл при Петър Стоянов, за да върне мандата.
Утре за това колко папки носел Добрев и какво се случва в Президентството на 4 февруари…
Люба Манолова