Стефан Гамизов: Мисля, че Първанов и олигарсите ги чакат страшни дни
– Да започнем малко по-отдалече, г-н Гамизов. Кое или какво накара президента Първанов да ви нападне по такъв безпрецедентен начин. Какво всъщност се случи преди два месеца или преди това, за да предизвика президента до такава степен?
– Помните ли кога започнах да говоря за олигархия в България и за путинизация на българския политически, обществен и икономически живот? Някъде преди две години за първи път някои медии обърнаха внимание на тези мои думи. Но истината е, че аз съм в професионален и граждански конфликт с олигархичните кръгове около Първанов от доста години. Те се надяваха, че като заплашват мен и семейството ми, притискат бизнеспартньорите ми и като разпространяват лъжи, клевети и всякакви мръсотии по мой адрес, аз ще се откажа от това, което върша. Но през годините нещата ставаха все по-лоши за тях и все по-добри за мен. Все пак не аз съм човекът, който се нахвърля върху гражданин, който го е критикувал публично, с недвусмислени заплахи. Не съм аз този, който лъга, че не е част от репресивния комунистически апарат под псевдонима Гоце. Не съм аз този, който в деня на траур за изгорелите живи на кладата на държавната безотговорност отиде да се забавлява на лов. Не съм аз този, който лъже и замазва за своите спонсори и техните дела в българското общество. Не съм аз този, който измисли лъжата за двата доклада на ОЛАФ.jpg)
, а след това и политическото безумие да обвинява европейските институции, че организирали политическа атака срещу него. Мога да кажа още много, твърде много. За енергийната мафия, за лъжите на българската дипломация в чужбина, за унищожаването на конституционния ред в България. И всичко това не е извършено от мен, а от Георги Първанов и хората, на които той даде покровителство. Аз имам достойнство и мога да гледам хората в очите, както и да обясня всяка секунда от живота си и всяко свое действие. Хора като Георги Първанов и олигарсите около него не могат да направят това. Всяко хвърляне на светлина върху действителния им живот е смъртоносно за тях и те са готови на всичко за да не го допуснат. Те ужасно се страхуват от истината.
– Някои наблюдатели смятат, че се е събудила ревност у Първанов спрямо Станишев, защото премиерът е изборът на западните ни партньори? Какво мислите за това?
– Първанов излъга западните ни партньори и това няма да му бъде простено. Политически той e свършен . Той за кратко успя да излъже Свободния свят, че се е обърнал към демократичните ценности. Казваше „Да" на всичко, което се поиска от него за войната с тероризма, и срещу това получи време да тероризира собствения си народ чрез олигархичните кръгове около себе си и да прокарва политика на диктатора Путин на Балканите. Нищо ново под слънцето. Такива примери в Африка и Южна Америка има твърде много. Сега обаче идва време да се плати сметката. И не само пред западните партньори, а и пред българския народ. Мисля, че Първанов и олигарсите ги чакат страшни дни. А Станишев със сигурност е прозападно ориентиран. Но мисля, че му предстоят няколко много важни месеца, през които ще се разбере какво ще е окончателното мнение за него. Предстои му да превърне себе си и партията си в част от западния цивилизационен модел. Но със сигурност всичко е в неговите ръце.
– Преди няколко дни Костадин Паскалев изказа тези, близки до вашите. Това прави ли ви близък до някой в БСП?
– Аз определям себе си като консервативен демократ и това ме прави много десен в българското политическо пространство. Аз съм твърд антикомунист, антифашист, противник на расизма и антисемитизма, много съм консервативен по икономическите въпроси. Но също така съм твърд привърженик на човешките права и свободи. За мен правото на избор е това, което определя качеството на демокрацията. Някой от тези въпроси ме държат много далеч от БСП. Но аз съм демократ и не мога да отрека усилията на реформаторите в БСП и ако мога, бих ги подкрепил. Разбира се, не бих направил за тях това, което бих направил за всяка истинска дясна партия. Не си падам по безидейното байганьовско дърлене, така типично за политиците в България. Всеки, който обективно е прав, независимо от политическата му принадлежност, може да разчита на мен.
– Дясното е разпокъсано, всички го виждат. Може ли опозицията да поеме управлението, ако се наложи?
– Дясно в България няма. Това, което се нарича така, е един идеен и ценностен хаос. Така, както управляващите са изпаднали в управленско високомерие, така и уж десните партии са паднали в блатото на недоверието на избирателя и жално плачат, че са жертва и никой не ги разбира. Не мога да си обясня наистина ли не разбират колко много са нежелани и колко много им липсва политическа харизма. Скоро ще видим какво ще правим вдясно. Тези като мен, които са десни, не гласуват, макар да са най-активната икономически част от обществото. Говорим за около 600 хиляди души. Още малко ще изчакаме и ако не се случи нищо, тогава ще започваме всичко отначало.
– Това заявка за политическа кариера ли е?
– Не. Предупреждение, че на тези като мен им писна от некадърността, наглостта и безотговорността на десните лидери. Или да се взимат в ръце, или да се махат. Няма да ги търпим до безкрайност. Всяко нещо си има предел. И до този предел остава малко.
– Явно няма да има промени в кабинета след шамара, който получихме от Европа. Как ще коментирате нежеланието на премиера „да хвърля министри на вълците"?
– С две думи: много лошо. Ако не се поема политическа отговорност, значи демокрацията не е истинска. А и най-лошите министри, които ни докараха този унизителен шамар, са министрите, близки до Първанов. Разочарован съм, че ще виждам хора като Гагаузов и Мутафчиев в това правителство и в бъдеще. Но за това да му мисли Сергей Станишев. Не случайно казах, че следващите месеци са критични за него и партията му.
– Спомням си, че вбесихте Бойко Борисов, когато в тв предаване казахте, че хора или фирми, близки до ГЕРБ ще строят „Белене". Така ли е наистина, кои са тези хора? Близки ли са и на Първанов? Интереси в енергетиката ли са в основата на огромната омраза между Борисов и Румен Овчаров?
– Така наречената енергийна мафия е синергичната връзка между Първанов, Борисов и Кремъл. Напълно допускам обаче, че поради малкия си и ограничен житейски опит, показания до тук ментален капацитет и емоционалната си незрялост, демонстрирана в цитирания случай, Бойко Борисов не осъзнава с кого се е събрал. Но все пак, от гледната точка на интереса на обществото и информацията, с която разполагам, съм длъжен да приема, че той напълно осъзнава действията си, което го прави непосредствена заплаха за демократичния модел на България. Защото криминалната дейност в енергетиката е източник номер едно за корумпиране на политическите фактори в България. След време приказки от сорта „Бях подведен, излъгаха ме" няма да бъдат приети от обществото. Бомбата в енергетиката скоро ще гръмне и обществото ще разбере кой какво е правил и как се крадат пари от порядъка на 100 или 200 милиона евро от хора, които не могат да си позволят да си купят хляб или кофичка кисело мляко. Макар че е възможно хора като Борисов и Първанов да не допуснат тази истина да излезе наяве. Но поне аз ви обещавам, че ще направя всичко по силите си истината да не бъде скрита. Относно въпроса за взаимната им омраза, господата Овчаров и Борисов малко прекалиха с театъра. Но го изиграха много добре. А и Овчаров разбра, че той вече не е главният фактор в енергийния сектор. Времената се смениха. В енергетиката има мафия, която не търпи сол.jpg)
ови играчи.
– Как си обяснявате факта, че българите все още продължават да харесват Бойко Борисов и са убедени, че той ще оправи България? Какво виждат българите в Борисов – себе си като огледален образ или ген. Пиночет, който ще накаже всички лоши, или героичния Рамбо, или поредния Спасител?
– Моля да ме извините но този въпрос наистина ме накара да се засмея. Борисов и Пиночет? Това е невъзможно сравнение. Диктаторът Пиночет не се е разхождал по кръчми с певици с неизяснен морален статус и изяснен силиконов ъпгрейд. В главата си не е имал идеологически хаос и в неделя не е показвал мускули по тениска на отчаяни фенки, а е ходил на църква със съпругата си. Бил е генерал от една от най-дисциплинираните армии в света, която е изградена върху най-строгата военна германска традиция, а не е бил охранител на съмнителни типове и начинания, който е станал генерал по незнайни причини в полиция, която се слави като една от най-некомпетентните и некъдърни в света. Икономически съветник на Пиночет е бил геният Милтън Фридмън, а не младеж специалист по офшорно планиране. Между Борисов и Пиночет няма нищо общо с изключение, че и двамата не ги е интересувало или интересува съдбата на отделния човек. Но все пак трябва да се знае, че при Пиночет диктатурата е била на идеологическа основа и след нея е имало период на просветеност, докато при Борисов ни заплашва диктатура на мърлявата балканска простотия. А колко е популярен ще видим на изборите. Онзи ден на концерта на „Металика" имаше над 50 000 души, а сред тях фенове на Борисов няма. Балканската чалга няма да е вечна, както не е вечна никоя форма на примитивизъм.
– До къде стигнаха усилията ви да създадете гражданска организация, която да се бори за създаване на гражданско общество у нас и в защита на демокрацията?
– Всичко върви по план. Гражданска лига на България в момента е в процес на регистрация и вече има свое лоби в Брюксел и Вашингтон. До края на август ще е готова и структурата на организацията. Смятаме, че за една година ще имаме 200 звена в цяла България и чужбина. На 1 ноември 2008 г. ще излезе и първият брой на списание ‘’Идеалист“, нещо, на което аз държа твърде много, защото искам да видя най-накрая печатна медия, в която да няма забранени теми и да има свободни от издателя и отговорни само пред съвестта си журналисти. Също така поставихме началото на Балкански политически институт, който е базиран във Вашингтон. Това се случи преди 2 седмици и е най-трудното начинание, защото се нуждае от много финансиране, много време, а и ще бъде най-атакуваното нещо, което аз и съмишлениците ми сме правили. Никой досега не си е позволявал да каже в столицата на света, че иска да бъдат зачитани, уважавани и защитавани правата на хората на Балканите не както ги разбират дипломатите или администрацията в САЩ, а както ги разбират самите граждани, които притежават тези права. Посланието е: искаме да участваме в решаването на съдбата си, независимо колко сме малки, защото Америка е най-добрият приятел на свободата и човешкото щастие и тя е длъжна да бъде на страната на доброто!
Елизабет Дафинова