Стефан Гамизов: Десният недемократ Бойко Борисов е абсолютно равен на левия недемократ Първанов

Стефан Гамизов е председател на УС на Фондация “Референдум.бг”.
– От какво са продиктувани обществените Ви изяви напоследък?

– От моята гражданска позиция. Аз се чувствам свободен гражданин. Преди две години и половина регистрирах заедно със съпругата си семейна фондация. Нашата идея бе част от доходите, които реализираме да подкрепят обществото, усилието му да изгражда свободни граждански умове в България.

– Разкажете малко повече за това.

– Аз държа този проект да бъде колкото се може по-малко публичен, най-вече поради факта, че в България подобни лични инициативи не се възприемат добре, а и фондациите у нас обикновено са синоним на нередни действия. Нашите усилия са насочени към предприемане на лобистки инициативи на Запад и към подпомагане на развитието на ключови процеси в обществото. Бих дал и пример. Когато изгря звездата на партия "Атака", ние купихме авторските права, отпечатахме и разпространихме безплатно в библиотечната мрежа „Списъкът на Шиндлер” в 10-хиляден тираж, като вярваме, че това е един добър начин да се противопоставим на надигналата се толкова неприсъща за българите растистка вълна, чието олицетворение е партия "Атака". Насочваме усилията си към инициативи с възможно най-висока степен на ефективност, защото имаме бюджет, които е ограничен от личните ни възможности. Не привличаме средства от други донори.

– Сега позициите Ви като че ли стават по-ясни?

– Не, не мисля. Освен това не вярвам, че човек трябва да плаща с пари правото си да бъде свободен гражданин. Ако нещата в България са така, то може би е логично, че ние сме толкова нещастни и отчаъани от действителността. Мисля, че всеки има право на мнение, както и че мнението му заслужава уважение.

– А как седят според вас нещата в България? Не са ли така?

– Мисля, че хората, които наричаме олигархия, много искат нещата да са такива и те ще бъдат такива, ако ние – хората, коиото се чувстваме свободни граждани , им позволяваме да ни налагат такава версия за това каква трябва да бъде България.

– Проблемът е, че гласовете на хората, които искат да кажат нещо важно в България, трудно се чуват. Няма свободни медии, медии на десницата.

– Понеже споменахте десницата, аз държа да отбележа, че продължавам да съм много учуден от начина, по който тя се асоциира в България. Подсъзнателно тя се използва като синоним на демократичната част от политическото пространство. Аз обаче мисля, че това не е вярно. Смятам, че преди да разделим политическото пространство на ляво, дясно и център, то трябва да бъде разделено от линията на демократите и недемокартите в България, която в момента е много трудно различима, стига човек да си даде труда да я потърси в действията на хората, които са сяс значимо влияание в която и да е област на нашия живот. Това е много важно, защото само там, където територията на демокрацията е ясно определена, а институциите успяват да поддържат демократични процедури, може да се говори за съществуваща политическа ситуация. В България демокартичните процедури са или “купени”, или манипулирани от сили движещи се в сенките на обществото, а това заплашва фундаменталната основа на човешкто шастие – свободата. Борбата за нея е истинска “борба на живот и смърт”, която трябва да се води на територията на една класическа либерална демокрация.

– А какво се случва в българското политическо пространство?

– Нищо, което да се противопоставя на на нещата, които карат младите хора да напускат България, а старите да умират нещастни и изоставени в страдания, които са срамни за цивилизация, имаща претенциите да е една от най-старите в Европа. Казвам това, защото причината да има политика като човешка практика е колкото се може повече индивиди да имат възможност да да имат достъп до успеха на цялата група, към която принадлежат. Българската политика е обърната точно обратното и има за цел да допуска колкото се може по-малка група до общия успех и материалните му носители особено. Левите отказват да се извинят за комунистическия погром върху нацията, а хора като Георги Първанов направо полагат неимоверни усилия да не позволят откясването на БСП от апарата и безморалието на бившите служители на ДС, без ни най-малко да си дават сметка за последствията от това върху цялото общество, като през това време не пропускат да правят всичко по силите си да държат България близо и зависима от новата руска дикататура, създадена от Путин. Т. нар. либерален център се държи като помирител в мафиотски филм и държи най-много на това да има дял от всяка сделка, която преминава през администтрацията. Но безспорно за мен най-отчайващо е положението вдясно, което без съпротива се предава в ръцете на Бойко Борисов, който е на една крачка заедно със своя политически ортак Първанов да ликвидират функциониращата демокрация в България.

– Какви все пак са критериите в България за определяне на лявото и дясното в политическия спектър? Коя партия се доближава най-много до дясното?

– Ако трябва да бъда честен, не мога да дам валидни критерии за настоящата ситуация, по които да се направи това разделяне. Ние сме на твърде ранен етап от установяване на демокрацията в България. Имаме всички външни белези и институции на демокрацията, но те са изпразнени от съдържание. Дори индивидуалното действие на индивидуално ниво е изпразнено от съдържание. Именно затова определям ситуацията като предполитическа. Така че по-важното разделение е на демократи и недемокарти, а не на леви и десни. Когато изпълним със съдържание демократичното действие, тогава е възмойно разделение по истински политически признак. Но това може и да не стане скоро – засега не се справяме.

– Защото е възможно и да не стане, така ли?

– Смятам, че в момента сме във времето, когато подготвяме почвата (или поне някои от нас го правят) за да може дървото на демокрацията да се прихване. Дали ще пусне корени е съвсем друг въпрос. Проблемът е, че когато се намираме в предполитическо състояние, имаме неустановени институции, неустановено демократично самосъзнание и действие, дефинирането на ляво и дясно не е възможно. Затова и не мога да дефинирам истинска лява или дясна партия в България. За сметка на това обаче е лесно да се дефинира една популисткото действие, целящо всяка форма на злоупотреба. Бившите комунисти много често ползват политически доктрини, които са присъщи на десните партии (особено в областта на икономиката). Десните партии, от своя страна, не се отказват от някои популистки похвати на левите партии (да пофлиртуват с бедните, да обещават на пенсионерите). Това принципно са неприсъщи обещания за десните партии. По стандарта на политическо действие техните привърженици обикновено са успели хора, които се вълнуват от важни морални въпроси и дилеми. Ако вземем пример от САЩ и установеното там републиканско-демократическо статукво, ще видим разликите в понятията “ляво” и “дясно” са доста съществени. В момента по-твърдите антикомунисти са в средите демократите, които всъщност традиционно минават за леви. Но демократите в Америка минават за леви, защото са поддръжници на каузата за по-разширени човешки права и свободи. 90 на сто от адвокатите в САЩ обикновено са привърженици на Демократическата партия. От своя страна привържениците на републиканците са хора, които са дълбоко религиозни, с по-малки лични претенции и високи морални изисквания. Ако пренесете това в Европа и сравните американския с английския консерватизъм, ще откриете огромни различия. Но всичко това е разказ за неща, които са много далеч от нас и тяхната липса е е основата на нашето нещастие.

– Предвид наличните данни за България, какъв е най-добрият изход?

– За мен демокрацията в България в момента е под заплаха. Минималните, необходими за това фактори (присъщи иначе на успешната демокрация) тук са подложени на атака. Смятам, че на следващите избори, ако изобщо това е възможно, България тябва да се създаде “анти-мутренска коалиция”. До властта в никакъв случай не бива да не бъдат допускани хора, които в последните 18 г. правеха всичко възможно дървото на демокрацията да не пусне корени. Става дума за всякакви мутри, ченгета и изобщо отпадъци на бившия комунистическия режим, които правеха всичко възможно да изпразнят от съдържание идеите за пазарната икономика, за функционирането на демократичните институции, за нормален и конкурентен политически живот, които се опитваха да превърнат всичко това в една мъгла, в която всичко се свежда до животински инстинкти. В момента сме на една крачка от това в България да има правителство, което не само да бъде дирижирано от тези хора, а да ги превърне в част от легитимното управление. Това всъщност е диктатура.

– Това означава ли, че в тази въображаема коалиция биха влезнали леви и десни, всъщност всички, които са извън тази реалност?

– Аз бих подкрепил коалиция на демократи, без изобщо да ме интересува дали са леви или десни. Това са различни неща, и затова бих искал да дефинирам какво означава това лично за мен. Аз смятам, че се намираме в ситуация на крайна необходимост. Къщата ни гори и поради тази причина няма как да се сърдя на съседа си, че не споделяме едни и същи политически възгледи. Това, обаче важи, само ако съседът ми е демократ. Ако той е демократ и аз съм демократ, трябва да гасим пожара заедно. Щом го угасим, отново ще имаме различия. За да се развива едно общество, всяко гледна точна в него трябва да бъде легитмно представена. Не трябва да се допуска, обаче, да има политическо представителство на тези, които всъщност би трябвало да са преследвани от закона, на тези, които унищожават принципите, по които е изградено обществото.

– Какъв е изборът тогава?

– Фундаментът на демокрацията е един. Не трябва да допускаме той да бъде разрушен, той е слаб и лошо съграден. Да, той е лошо надграден. Но го има. Без него нищо няма да можем да съграждаме. Ще се превърнем в политически скиталци. Трябва да отстъпим няколко крачки назад и да кажем "не" на този сценарий. Има минимални изисквания за морално действие, които не могат да се пренебрегват.

– Как оценявате действията на премиера в създалата се ситуация?

– Изненадващо добре се справя, но това не може да се каже за министрите му и коалиционите му партньори. За мен е ясно, че миналата седмица беше направен опит да бъде заменена лошо действащата ни демокрация, която боледува тежко, но не нелечимо, с някаква форма на мутро-диктатура. Повече от обнадеждаващо е, че това не се случи, но е много важно както казах в първата част на интервюто да запазим територия на която да е възможно политическо действие и да не се поддаваме на този изтъркан сценарий на комунистическите служби за сигурност, първо да създават криминален хаос, а после да предлагат спасението от него под формата на явни или скрити диктатури. Време е десните партии, които имат демократична основа, да осъзнаят какво причиниха на обществото с това, че управляваха реформаторски, но неморално и корумпирано. Само това може да предизвика отново процес на демократичен ентусиазъм и надежда сред тези, които сега са без политическо представителство и отказват да участват в избори. Без техните гласове бъдещето ще бъде мрачно и безнадежно. Не говоря само за смяна на лицата, говоря за покаяние, което е непосилно за комунистическите насилници и само то и нищо друго различава демократа от недемократа. Това покаяние е задължително и не подлежи на обсъждане. Отказващите да го направят ще бъдат съдени от историята по особено жесток начин. Призовавам ги да размислят преди да е станало късно. Те не трябва с отказа си за морално действие да стават основание за съществуването на хора в политиката като Бойко Борисов и Георги Първанов, последните имат нужда само от това за да продължат похода си срещу демокрацията в който са подкрепени от Кремъл, който по традиция съдейства за убийството на всяка демократична практика на Балканите.

– А какво трябва да стане с БСП ?

– Същата морална реформа . И ще го обясня през моят граждански проблем. БСП държи в ръцете си изпълнителната власт, но поради силното влияние в нея на Първанов де факто и той има дял от тази власт. Българската конституция постановява разделение на властите и когато то не се случва заплахата за демокрацията е голяма. А Първанов е силно свързан и привързан към Русия, а в момента Русия отново се срина в диктатура. Поради това моите граждански критерии за това кого да подкрепям са сведени до това дали човекът е демократ, или не. Ако човекът е демократ и го демонстрира и чрез действията си, ако желае страната да бъде водена в крак със западно-европейските ни партньори, той изпълнява минималните критерии. Всеки, който тегли държавата в посока на фасадна демокрация от рода на руската, припознавам като враг. Така че БСП е задължена да се реформира докрай каквото и да и струва това. Дължи го на обществото заради недемократичното си минала и непрозрачното си настояще.

– Първанов все пак допусна американските бази….

– Всеки, който познава политиката на Америка в момента, знае, че хора като Първанов са изключително близки на администрацията на Буш. Той не е нещо уникално. Буш е в добри отношения и с Путин. Хората, които са на власт в Америка в момента са вече с изключително намаляло политическо влияние в самата страна. Американският президент в момента се подкрепя от 24% от гражданите на Съединените щати. Тези хора вярват в доктрината, че либералната демокрация с това качество не може да бъде повторена на никое друго място в света, освен в САЩ. Хора като Първанов предлагат специфични услуги, необходими на администрацията за целите на доктрината. Казано по-просто „Ние ви позволяваме да отворите база, в замяна на това вие не ни питате как функционира нашата демокрация". Изключително неморално, но за съжаление го има в политиката. Това, което мога да кажа за успокоение на хората е, че все пак Джордж Буш е най-лошият президент, управлявал Щатите. Това не е само мое мнение, а на болшинството от хората в Съединените щати. Само след няколко месеца политиката спрямо държави като България ще бъде много променена. Новият американски президент, независимо дали е републиканец, или демократ, на първо място ще провежда анти-Буш политика, такава, която трябва да ликвидира последствията от политиката на Буш по света. В резултат от политиката на администрацията на Буш демокрацията в глобален мащаб отстъпи. Вижда се какво се случва в Русия, в България, в някои от държавите на бивша Югославия. Ние не сме изолиран случай. Чавес не се появи случайно, проблемът е глобален. Изискванията на администрацията на президента Буш спрямо партньорите, с които може да се работи, бяха изключително снишени. Затова стана възможно хора като Георги Първанов и Бойко Борисов да бъдат подкрепяни. Това е приключено. Догодина по това време същите тези хора, които сега твърдят, че са много силно подкрепени от САЩ, ще бъдат много учудени, когато разберат колко са самотни всъщност. При това изразът „подкрепен от Щатите" е просто алегоричен, тъй като става дума за огромна държава, в която влиятелните мнения са стотици и не е възможно едно мнение да бъде наложено императивно на всички. Ще кажа нещо, което може да прозвучи еретично, но за мен е вярно, обсъждал съм го с познатите си във Вашингтон. В провала си Буш много прилича на един друг президент на САЩ, от Демократическата партия – Джими Картър. На фундаментално ниво и Буш, и Картър са имали много добри идеи. Само че и двамата са имали уникалната способност да осъществяват добрите си идеи по изключително некадърен начин. Това се получава в момента.

– Изхождайки от граждански позиции, какво според вас би трябвало да направи десницата, за да спечели обществено доверие?

– Най-важното нещо, което десницата трябва да направи, е да не си позволява да стане недемократична. Десницата трябва да остане символ на демокрацията в България. Единственият начин това да стане е като не позволи на Бойко Борисов да я погълне. Основното качество на Бойко Борисов според мен е, че той не е демократ. Аз, като демократ, не правя никаква разлика между леви и десни не-демократи. За мен десният не-демократ Бойко Борисов е абсолютно равен на левия не-демократ Георги Първанов. В крайна сметка те си взаимодействат. Това, което се случва в България в момента, е един добре режисиран заговор, който се изпълнява от тези двама господа с цел да оставят българските граждани без алтернатива. Тоест играе се недемократичен театър и в ляво, и в дясно. Какъвто и избор да направиш, всъщност избираш едно и също. Това се случва сега и в Русия. Много е важно десницата да се опълчи срещу надигналата се недемократична вълна. Демокрацията е по-важно нещо от влизането в парламента. Около 40% от хората в България отказват да гласуват, аз съм един от тях. Няма никаква драма в това. Ще гласуват, да речем 30% от хората и в един момент в парламента ще се озоват БСП, ГЕРБ, АТАКА и ДПС. Това ще бъде честното отразяване на ситуацията в България. В момента, в който демокрацията се е сринала, ще имаме и външната изява на липсата на демокрация. Тогава ние, свободните хора можем да мислим какво ще правим. Но ще е трагично, ако българската десница се събере с Бойко Борисов и по този начин го легитимира. Това ще е моментът на поглъщането на демокрацията.

– В България няма място за извънпарламентарните партии. Озовеш ли се извън парламента, се сриваш. Освен това според някои мнения, ако наложат някои твърди условия на ГЕРБ, десните партии биха могли да омекотят тази недемократичност.

– Не съм съгласен с това. Винаги преди да настъпи диктатура, ескейпистите заемат позицията, че е по-добре да са там, за да не е чак толкова голяма трагедията. Трагедията винаги е еднакво голяма. Разликата е, че определена група безотговорни, най-често интелектуалци, страхувайки се за себе си, са заели позицията, че те нещо омекотяват. Нищо не омекотяват и нищо не се променя. Само че по този начин удобно легитимират злодея, за да може той по-лесно да върши нещата си. Просто е – в момента България е почти в състояние на фасадна демокрация, на диктатура. В момента, в който Първанов ликвидира Сергей Станишев, и десните партии се обединят с Бойко Борисов, мачът с демокрацията в България е приключен и трябва да започнем отначало. Озоваваме се в ситуацията на Сицилия след Втората световна война – мафията заличава автентичното политическо действие на тази територия за 40 г. и създава фасадна демокрация, или, както го нарича един вече покоен южноамерикански писател Едуардо Галеано – демократура. Той създава термина демократура, опитвайки се да обясни каква е тази политическа система, в която институциите съществуват, но са изпразнени от съдържание и хората се чувстват така, сякаш живеят в диктатура. Става дума за Уругвай.

– До каква степен Европа може да бъде коректив на всичко това?

– По никакъв начин. Европа е един политически не-жизнен организъм. Все още е в много начален етап на изграждане на общо политическо действие. Надеждата в България е само в смяната на американския президент. Влиянието на Европа в България е несравнимо по-малко от това на САЩ в България.

– Но Европейският съюз отпуска фондове за финансиране.

– Да, еврофондовете пристигат, заедно с тях идват и лошите практики, присъщи на ЕС. Корупцията сред европейските чиновници е съизмерима с тази сред българските чиновници. С тези еврофондове в България ще влизат колкото добри, толкова и лоши неща.

– Какъв е американският механизъм за влияние?

– САЩ имат възможност да оказват политически натиск над едно правителство на абсолютно всички нива, поради простата причина, че в международните отношения те са изключително влиятелни. Каквото и да върши едно правителство в международен или икономически план, то зависи от много други партньори. САШ могат да направят така, че един партньор да бъде сговорчив или обратното. Политическото влияние на САЩ е практически неограничено, стига да си във фокуса на съответната администрация. Естествено, ако една държава е в периферията, и положителните и отрицателните действия на администрацията няма да я засегнат до такава степен.

– Как могат да се осъществят нещата, за които говорите?

– За да се осъществи действие в посока на оздравителен, демократичен процес в обществото, е нужна група от съмишленици, които да имат еднаква ценностна система. А това е много трудно в България. Събирането на влиятелно малцинство и насочването в определена посока е наистина трудна задача. Ако трябва да съм напълно откровен, не виждам светлина в тунела за България в следващите 10-15 години. За себе си съм избрал пътя на систематичната работа, защото съм убеден, че ако си демократ, трябва да се грижиш за тези, които още не са родени и които дори не можеш да представиш, че ще се родят. Това е положението – истинската демокрация се изражда за десетки и стотици години. Вярвам, че е възможно, когато моите деца станат на 50 или 60 г., да живеят в една истинска демократична държава, изградена по най-добрия стандарт на демокрацията. Всичко, с което се занимавам, е дългосрочно. В консултантския си бизнес на който съм собственик работим по проекти, които се разпростират напред 5-10 г. Хората искат да знаят какво ще се случи догодина на изборите например. Ще се случи това, което отдавна трябваше да стане. И след 2-3 г. най-много вероятно ще достигнем до окончателната катастрофа. И тогава вече можем да се захванем за работа. Напълно наясно съм колко безнадеждно звучи това за много хора. Ще си позволя да кажа нещо още по-страшно. Комунизмът никъде по света не си е отивал, без да убие няколко милиона души. Докато не отброим два-три милиона мъртви в резултат на комунистическия режим, няма да приключим. Тези 2-3 милиона са хората, които напуснаха и още напускат държавата, тези, които починаха и ще продължат да умират поради липса на грижи и мизерия, както и тези, които няма да се родят. Така че комунизмът ще вземе кръвния си данък. Това е истината и трябва да я погледнем в очите. България след 20 г. ще бъде малка 5 милионна
нация, но тя може да е жива и готова да продължи напред .

– Говорите уверено сякаш цял живот сте се занимавали с нещата за които говорите. Кой сте вие?

– Аз съм, човек от онези, които са предопределени да умрат. На 24 г. се разболях. Водих дълга и мъчителна битка. Загубих всичко, което исках да направя през годините, когато бях млад. Или по-точно – аз никога не съм бил млад. Прекъснах образованието си. Останах без нищо. Но просто продължих с идеята за край с достойнство. И един ден, за моя изненада, всичко свърши. Оказа се, че човек ако дълго се бори и има кауза, няма начин да не успее. Бях на 30 г. и когато се обърнах се оказа, че съм водил битка, която никой не е искал да я водя. В България се оказва, че това не е нещо, от което хората се възхищават. Но вече бе късно. Аз не бях онова уплашено момче от преди години, а мъж който обича и уважава живота и знае, че може да се справи със всичко, даже и със смъртта, когато идва когато не й е време . Тогава реших да започна живота си от начало. Върнах се в университета, взех си изпитите и накрая разбрах, че не мога да правя това, за което уча. И си тръгнах без да приключа официално. Нямаше да е честно. Този университет не бе ме направил това, което прави възможно да мисля, говоря и пиша така. Аз знаех вече неща за болката, страданието, щастието и колко е важно да има мъже и жени, които да им се противопоставят с мисъл за саможертва. А и през всичките тези години аз не спрях да правя бизнес и тук, и в чужбина и хората, които са в него могат неща, ако сме заедно каквито не биха по силите на много по-големи компании. Ниe сме войници. Но от добрите. Тези които са готови да умрат за децата в селото. Нищо, че не са техните деца .

Вестник “Седем”

Предоставено с любезното съдействие на referendum.bg