Старите муцуни на „новия“ бардак
Щеше да е смешно, ако не беше страшно. Стари муцуни, бълващи кухи и нищо не казващи фрази. Демагогия, казуистика и полюсни състояния на съзнанието разтърсиха „топсъбитието“ на Варна.
Разходих се до Фестивалния комплекс в почивния си ден не заради Меглена Кунева, а защото обещах на мои приятели да ги придружа на срещата с председателката на „България на гражданите“, след което да пием по едно кафе и да направим разбор. Помолиха ме да присъствам лично, за да не говоря за тяхната нова идолка на базата на медийни проекции.
Още на вратата дружелюбни младежи ми подадават бланка за членство в новия проект. Обяснявам, че желанието ми да присъствам на срещата с граждани в качеството ми на репортер не бива да се тълкува като желание за членство в новата формация. Активистите на Кунева обаче продължават да упорстват и учтиво ме молят да изчакам пресконференцията след срещата с гражданите. Отговарям, че когато един проект претендира да е „отворен“ и „граждански“, то би следвало да бъде и прозрачен при всякакви обстоятелства, а не само на пресконференции. В този миг ултиматумите падат. Вратата към залата се отваря и за мен.
Вътре е фул. Граждани тръпнат в очакване на новите месии. Стари ендесевейски муцуни потриват доволно ръце и фамилиарничат помежду си. Откроява се тонът на Анелия Атанасова. В съзнанието ми изплуват куп забавни етюди от пресконференциите на някогашната царска депутатка. В очакване на съдбовната среща е и бивш квартален кмет, изритан от редиците на ТИМ. Същият гледа като гърмян заек и се надява парашутът му пак да се отвори за „голямата“ политика. Изобщо, типично варненски пейзаж, за чиято пълнота допринасят и дежурните луди.
Всички са притаили дъх в очакване на Чудото. Следват бурни аплодисменти. Срещата започва с минимално закъснение. След приветствието на Меглена Кунева пред множеството изненадващо се изправя Стелиян Гроздев, който е сред учредителите на гражданското сдружение и негов координатор за Варна. В продължение на 15 минути бившият зам.-губернатор от НДСВ срича високопарна реч, чиято стилистика напомня на комсомолски доклад и предизвиква пристъпи на отегчение и главоболие.
По-същественото обаче е не това, което се вижда и чува, а онова което се случва на втори план. Онзи аспект, който повечето хора не улавят веднага, но след време го изживяват като предателство от най-близък човек. Как така, след гръмките заявки за прозрачност и за гражданско управление, изведнъж и без всякакви обяснения щафетата поема общинският председател на варненската организация?! Нищо против конкретната личност, но би било добре да знаем кой и защо избра този човек на този пост, както и защо принципите за прозрачност и диалог не бяха спазени в новия граждански проект. Ами ако утре, госпожо Кунева, в общинското ръководство попаднат и други позабравени муцуни, които днес ви се усмихваха угодно и Ви даряваха с букети, обръщайки се към Вас с „Меги“…
Няма да продължавам с описанията, защото не си нося торбичките за драйфане. Само ще Ви попитам, такива хора ли ще канализират енергията на гражданското общество, госпожо Кунева?!
Мога да Ви уверя, че не сме толкова тъпи, за колкото ни вземате! Най-малко, защото знаем истинското значение на приказката за старите к….и и новия бардак!
Мога да Ви уверя, че попарихте надеждите на хората, които довчера се опитваха да ме убедят в значимостта на вашата кауза и имаха „неблагоразумието“ да ме поканят на тази среща, за да се уверя в правотата им.
И един съвет, ако може. Когато говорите за проблемите на държавата и обществото, не се страхувайте да назовавате нещата с истинските им имена! Зад „монополите“ стоят конкретни имена, факти и човешки съдби, госпожо Кунева, а не абстрактни понятия и процеси.
Зная, че демагогията и казуистиката са похвати, присъщи на политиците. Не си позволявайте обаче да ги употребявате и привнасяте в гражданското говорене!
Даниел Вълчев все пак изплю камъчето, че не изключвате „всякакви развръзки“ за вашия проект. Добре е обаче да подбирате средствата, защото те, госпожо Кунева и господин Вълчев, невинаги оправдават целта!
Георги Александров