Става ли от слуга наемен убиец

Собственикът на електронния сайт “Днес плюс” Антон Луков не е журналист. В живота си не е направил нито един репортаж, да не говорим за журналистическо разследване. Средно ниво писач, без вродена дарба, той пише дълбокомислени политически анализи, от които никога не можеш да разбереш журналист ли е, или политик.

На Антон Луков много му се иска да е политически гуру. И понеже не му върза зара, стана пи-ар. Последователно на всички. Слугува вярно, въртейки опашка.

Години наред беше “син до мозъка на костите си” и благодарение на бившия кмет на Варна Христо Кирчев, два мандата си живурка разкошно като пресаташе на варненската община. По-късно щеше да тръби навсякъде, че бил най-големия борец срещу ексобластния управител Добрин Митев. Ако да се ползваш от благините на общинарската власт е “война на световете” в онова зловещо време, сковало морската столица, то Луков, наистина е борец. Докато той си клатеше краката на общинарското бюро, други бяха арестувани, гонени от работа, низвергнати.

Пак, благодарение на синия екскмет днешният “мащабен” журналист бе нареден в местен вестник, но така и не написа нито един репортаж, защото бе закотвен в “Международния отдел”. Където по онова време се цитираше БТА, защото още нямаше “копи – пейс”.

Луков не се прочу с нито една своя публикация, нито разкритие, или журналистическа битка. Той беше въведен от властта да бъде единствено главен редактор. Ако може пожизнено.

След като сините го разкараха от редиците си, Луков прегърна царедворците с такова упоение, че чак ни просълзи. Той и до днес е пи-ар на жълтите. Или на някои отцепени жълти, това няма никакво значение.

И тук започна раздвоението на личността му. Антон Луков така и не успя да направи разликата между журналистика и пи-ар.

Но пък слугуваше блестящо. А когато си слуга идва момент, в който се превръщаш в измекяр. Преведено по-простичко – това означава да събираш остатъците от чиниите.

Поръчките, естествено се заплащаха подобаващо. Луков стана собственик на електронния сайт “Днес плюс”. Рекламите течаха като пълноводна река, начело с тлъсти авоари от БМФ. И рамото бе удряно от жълтите депутати Борислав Ралчев и Стефан Минков.

Луков се изживяваше като нещо средно между тамада на варненската журналистика, без никой да го взема насериозно в тази му роля, мутра-страшилище, звънящо да заплашва репортери, дръзнали да напишат нещо срещу някой негов покровител и дървен философ – анализатор, който знае всичко за властта.

Луков не пишеше фактологични материали, нито разследвания, подплатени с факти и документи. Той есеистично внушаваше тезите си, базирайки се на цинични, неверни и гадни квалификации, отнасящи се обикновено за личния живот или характер на този, който трябваше да “съсече” с думи.

Когато го набиха, целият свят ревна, че е пребит заради свободата на словото. Самият Луков, където седнеше и станеше сочеше с пръст за биячи ТИМ-аджиите, но така и не ги написа с имената им. Всъщност, в цялата суматоха, никой не си зададе въпроса за какво точно бяха набили Луков. Той не бе изкарал с ясни документи нито една далавера, но пък пишеше, че тоя, или оня е “мишок” и го кани на двубой в свободен бой, като че ли журналистиката е тепих.

Всъщност, Луков има и небивала гордост – че е бивш борец. Какъв точно на никого не е ясно, но кръстоската между пи-ар и журналист, не пропускаше във всеки разговор да подчертае как Георги Илиев и Бацата не могат да дишат без него. Да не говорим за Иво Гела, той пък направо му бил като брат. За съжаление, Луков така и не успя да дочуе нито един разговор между въпросните ъндърграунд фигури, за да се изчерви какво точно те мислят за него.

Рекламите и предизборните кампании обаче течаха с пълна сила, а с тях и парите. Луков като главен редактор на в. “Черноморие” и електронния сайт “Днес плюс” се изживяваше като наемен убиец с думи.

Грозно оплю дори човекът, който го създаде – Христо Кирчев, но това и в Библията се случва.

Изсипа кофи с помия срещу Веселин Данов и моята особа, просто защото издавахме вестник, в който с купища документи и факти, бяха доказани грандиозните далавери и източването на държавния ни морски превозвач БМФ от царедворската власт.

Луков не само спря да разговаря с мен, но и премина границата на нормалната човешка психика, ръсейки заплахи, че никога в живота си няма да припаря до медия.

Той обаче никога не критикува аргументирано и безпристрастно. Той плюе на лична основа. Синът на Данов се превърна в наркоман, семейството му бе смазващо охрачено в стил, който не си позволява дори и най-долнопробната жълта преса.

И когато, “смелото сърце” трябваше да се отзове пред съда заради заведените огромни искове срещу медиите му от Веселин Данов, Луков прати политическия си чорбаджия да проси милост за да бъдат отеглени жалбите. И Данов махна с ръка.

Три месеца по-късно, Луков написа, че Веселин Данов изсича огромни масиви гори в Трявна. Този път без да му напише името, но достатъчно ясно, за да се разбере, че става дума за него. Въпреки, че това бе най-смехотворното нещо, което Веселин Данов бе чувал за себе си.

Вчера, собственикът на “Днес плюс” отново забърка поредния си политически анализ – поръчка, от който трябваше да стане ясно, че “Първоначалните подозрения за някакво застрояване на прословутата варненска градинка се оказаха несериозни. Към днешна дата имаме само два безспорни факта – сечта и последвалите коментари. Показателни са както хората извършили първото, така и хората в основата на второто.
Поради което, все повече на повърхността изплуват съмнения за режисура.
Ескалацията на напрежение във Варна през последните дни е предизвикана от някой. Все повече се спряга името на общински съветник, заел се с обслужването на пряка политическа поръчка, идваща от столицата. Между другото фирми, близки до същия този политически Пинокио, от години биват подозирани, че са в дъното на изсичането на горите в околностите на едно от най-китните възрожденски градчета в България.”

Пинокиото трябва да ни е ясен, а покрай сечта, няма начин да не се светнем, че е Веселин Данов.

Единствен Луков в морската столица не успя да забележи, че няма никаква “световна политическа конспирация”, или режисура в реакцията на нормалните хора, насочена срещу зловещата сеч в градинката на “Севастопол”. Но и, добре е да отбележим, същият борец за правда не написа и нито буква коментар за това, което отврати целия град. Защо ли?

Преди време из гилдията се носеше една култова фраза, изречена от пи-ара – журналист: “Единствен аз успях да осребря журналистиката във Варна”. Нямам никакви съмения по този въпрос. Още повече, че грозни думи Луков изрече и срещу едни от най-големите си благодатели – Борислав Ралчев и Стефан Минков.

Нямаше да напиша тези редове, защото у нас, подобни сблъсъци се приемат като “неетични”, “не в добрия тон” и всякакви други лицемерни евфемизми. Мелезът между журналист и пи-ар обаче прескочи границата, обхождайки рекламодателите на afera.bg за да “пиарничи” по мой адрес. И да прави опит да спира рекламодателите.

Журналистиката е всичко друго, но е и истерична злоба, и завист. Тя е онази свобода, която можеш да понесеш само, ако си вътрешно свободен и широко скроен.

Собственикът на елекронния сайт “Днес плюс” е далеч от тези вселени. И вчера с поредния си поръчков материал направи опит да създаде политическа интрига.

Когато обаче не си талантлив, очевидно е, че не можеш дори да бъдеш и точен наемен словесен убиец. Защото и за тая работа се иска сърце. И кураж.

А не слугинаж.

Веселина Томова