Сръбската мафия в България

След убийството на премиера Зоран Джинджич в Сърбия бяха арестувани близо 11 хиляди души.  В Белград стартира процесът срещу представители на сръбските кланове, задържани при операция “Сабя”.

Очаква се обвиняемите да “накиснат” свои партньори, включително и от България.

От югоембаргото до днес сръбските мафиоти са контактували с нашите групировки.

Легалният и нелегалният бизнес на клановете е минавал и през България. Имат регистрирани десетки фирми у нас. Всичко това е ставало с неофициално разбирателство между България и Сърбия, твърдят запознати. Голяма част от “гостите” днес са мъртви или изчезнали, други са свидетели на процеса. Убиецът на премиера Зоран Джинджич Милорад Лукович – Легия, бос на Земунския клан, е идвал няколко пъти в България

според отлично информирани. Стоял тук по няколко часа, най-много за ден. За последен път е засечен в България през февруари малко преди убийството на Зоран Джинджич.

Любиша Буха-Чуме е най-важният свидетел по делото за убийството на Джинджич. Той е босът на Сурчинския клан и е най-големият враг на Легия. Шефът на Земунския клан и неговият партньор Душан Спасоевич-Шиптър са правили два опита да убият Чуме, взривили са целия му бизнес за 13 милиона долара, отвлекли са жена му.

Затова Чуме се съгласява да свидетелства срещу земунци за убийството на Джинджич. Неговият статут на свидетел сътрудник означава, че няма да бъде третиран като обвиняем в процеса за разстрела на сръбския премиер. Предвид участието му в разплитането на някои от най-големите дела в Сърбия прокуратурата реши да повдигне срещу него само обвинение за сдружаване с престъпна цел.

След победата на демократичните партии на изборите през 2000 г. служебното правителство в Сърбия се опитва да разкрие поредицата от убийства и полицията създава работната група “Смок”. Неин ръководител е полковник Миле Новакович.

Ченгета установяват, че водещата престъпна групировка в Сърбия е агресивният и организиран Земунски клан на Душан Спасоевич и Легия.

По същото време Шиптър бяга във Франция – издирват го за неуспешен атентат срещу сръбския политик Вук Драшкович През октомври 2001 г. Шиптър е арестуван във Франция по подозрение, че е организирал похищението на сръбския милиардер Мирослав Мишкович за откуп от 3,5 млн. долара. Спасоевич е екстрадиран в Белград и тутакси пуснат от ареста. Гаранцията за освобождаването му е 20 хил. марки и е платена от сръбски бос, много близък до български групировки.

Междувременно Сурчинският клан се кротва под крилото на Джинджич. Хора на Чуме влизат в охраната на опозиционните сили.

Земунският клан започва да губи позиции. Войната между Шиптър, Легия и Чуме е неизбежна.

Те все по-често се сблъскват при различните схеми за трупане на пари.

През 2001 г. е убит показно полицейският шеф Божко Бука, роднина и много близък на Чуме. Въпреки това Чуме приема в дома си Шиптър, за да се опитат да изгладят отношенията си. Пият кафе, но в чашата на Чуме има отрова и той едва не умира. Скоро след “кафето” Чуме оцелява и при атентат в Земунското поле, бодигардът му е убит.

Според информиран източник за последен път Легия е бил в България през февруари само за няколко часа. На 12 март разстрелват Джинджич.

Шиптър е убит , а Легия е изведен в Босна, където е воювал и има ятаци. “Изнасят” го в багажника на полицейска кола.

Чуме – партньор с Поли Пантев и Карамански

Най-важният свидетел срещу Земунския клан Любиша Буха-Чуме е от белградското предградие Сурчин и създава една от първите групировки в бивша Югославия в началото на 90-те. По-късно тя се превръща в ядро на Земун. Занимава се с автотрафик, контрабанда на нефт, петролни продукти и цигари. През всичките тези години Чуме се ползва с репутация на “бяла якичка”, която дискретно и на пръв поглед дистанцирано контролира групировката си. Той и хората му са притежавали служебни карти на МВР, а по-късно и на ДС. Описват го като ерудиран и подготвен кадър. Другите по-важни членове в Сурчинския клан са Милан Наранджич-Лимун, Любомир Йованович-Стъклени, както и убитите Зоран Шиян и Звонко Плечич. Всички са идвали в България. По време на югоембаргото са организирали износа на шлепове с петрол от бургаския “Нефтохим” към Белград.

Агент 007

Любиша Буха-Чуме идва в България няколко пъти в периода между 1993 и 1995 г. Свързва се с представители на нашите групировки. Според МВР се сприятелява с покойния Иво Карамански, който е пътувал често до Сърбия по време на ембаргото. Чуме се сближава и с покойния сикаджия Поли Пантев, който в онзи период прекарва известно време в Белград. “Представителите” на България и Сърбия бързо стават партньори в международния внос и износ на коли, пшеница, горива, хранителни стоки, цигари, селскостопанска техника, машини и торове. Правят удар след удар… Основният участник в прането на пари от страна на Любиша Буха-Чуме е Предраг Ранкович-Пецони. Самият Чуме няма фирми в България. Според доклад на сръбското МВР в края на 90-те групата се трансформира в международна група за контрабанда на кокаин и хероин на Балканите.

Наркогрупировката и българите

След косовската криза от 1999 г. насам повечето представители на сръбски кланове пристигат в България с друга самоличност или чрез подставени лица. Това се прави от съображения за сигурност. Ченгета ги определят като динамична категория от гастрольори, които идват и си отиват. Междувременно нараства броят на младите сърби, които започват легален и криминален бизнес тук. Любиша Буха-Чуме също престава да идва открито в България.
Той остава дискретен финансист. Новият представител на групата е Душан Спасоевич – Шиптър. За известно време той е дясната ръка на Чуме.
В края на м. г. на граничния пункт Калотина-Градина е хваната пратка от 100 кг хероин. Ченгета разкриват, че организаторите са Шиптър и висаджийска наркогрупа. Доказателства няма. По същото време известен картофен бос и взривяван бизнесмен – яхтсмен са все още побратими. Полицаи установяват пресечни точки между “приятелите” и Шиптър. Той е засичан край къщите близнаци на картофения и цигарения бос в Боровец. Факт е, че след разрива между побратимите неизвестни принуждават една бронирана G-класа да “избяга” от картофения бос, да мине през яхтсмена и да кацне при Шиптър в Белград. Твърди се, че “глобата” е наказателна акция срещу картофения бос, който дължал пари на Земун. По това време Любиша вече е скаран с Шиптър и земунци.

Хора на Дуги регистрирали фирма в имот на БОДК

От лидерите на сръбски кланове в България най-често е идвал покойният Бранислав Лаинович-Дуги от Нови Сад.

По време на войната в Хърватска е командир на гвардия, организирана и финансирана от опозиционното Сръбско движение за обновление на Вук Драшкович. За сънародниците си той е герой от войната.

Лаинович пристига трайно в България през 1994 г. с цяла сръбска компания. В нея са още Предраг Белич, Свободан Лаинович и Миладин Сувайджич, който  е един от най-важните свидетели в процеса срещу Земунския клан През 1995 г. Дуги и приятели регистрират фирмата “Голд бой” ООД на адрес ул. “Шипка” 7 в София, точно срещу руския информационен център.

На тази сграда има огромна табела, че се отдава под наем от дружеството АДИС – приемник на БОДК, което се грижеше за настаняването на чуждестранните дипломати в България.

Според запознати с процедурата по наемането на такива имоти към този момент е невъзможно в тях да живеят хора, които не са дипломати или поне не са препоръчани от съответното посолство, което гарантира за тях.

Според отлично информирани Дуги и хората му са имали

карти на сътрудници на сръбските спецслужби Друг независим източник от България съобщи, че групата е живяла и в имот на БОДК в жк “Изток”.

В дипломатическата сграда на “Шипка” 7 са регистрирани и други сръбски фирми. Например фирма “Експрим”, създадена през 1994 г., собственост на югославските граждани Ирена Маркович и Момчило Чурчич. Случайно или не шефът на сръбската Държавна сигурност при Слободан Милошевич се казва Раде Маркович, а неговият заместник – Никола Чурчич.

Пак на “Шипка” 7 през януари 1995 г. е регистрирана фирмата “Булмат” ЕООД на Милан Йованович от Белград и Душан Тривалич от Фрибург, Швейцария. Всички те са делили един покрив с Дуги и приятелите му.

В момента Министерството на външните работи проверява по какъв начин тези фирми са регистрирани и настанени на този адрес. До редакционното приключване на броя резултатът не беше обявен.

Дуги е имал заведения в София и Боровец

Също и три съпруги. Едната – Долорес, сега е настанена в италиански затвор. Тя е братовчедката на убития в България наркотрафикант Роберт Шкарица-Роби. На 15 януари 2000 г. Дуги организира убийството на Желко Ражнятович-Аркан. Два месеца по-късно, на 20 март 2000 г., е застрелян с два куршума пред белградския хотел “Сърбия”. След смъртта му Земунския клан дирижират Шиптър и Чуме. Шиптър поема наркотрафика от Турция през България за Белград.

Партньорът на Дуги Миладин Сувайджич е основен конкурент в развлекателния бизнес на сина на Слободан Милошевич – Марко. Те явно са се сблъскали и в България, където един от партньорите на Марко – Владан Ковачевич-Треф е регистрирал фирма “Треф – София” ООД още през 1993 г. Владан Ковачевич е убит през февруари 1997 г. Също като другият основен партньор на Марко Милошевич – Владимир Бокан, гръцки гражданин от сръбски произход. Той е застрелян на 7 октомври 2000 г.

Шиптър и нашенските трафиканти

В началото на бизнеса си босът от Земунския клан Шиптър оперира с пари на Чуме. През последните девет години повече от 27 членове на неговата банда са замесени в производство и продажба на хероин, кокаин, марихуана и амфетамини. Част от хората му са партнирали с български наркогрупи, които им стават посредници с турските наркотрафиканти.

Според полицейски източници в България Шиптър заработва най-напред

с покойния сикаджия Поли Пантев, който през 90-те е свързан с кюрдската групировка на братята Саид. Ченгета вписват в кръга и наркотрафиканта Роберт Стефанов, убит през 1999 г. в жк “Сухата река”. Стефанов също е направил първите си пари по време на Югоембаргото от петрол, цигари и алкохол.

Роберт, Пантев и Шиптър “играли” партия в трафика на амфетамини и хероин, според ченгета. Самите сърби имат стари и дълготрайни контакти с наркокартелите в Латинска Америка, казват спецченгета.

В края на 90-те Шиптър и компания внедряват български групировки

в бизнеса с кокаин

Прословутите 600 кила кокаин, които се “стопиха” в ръцете на групата около Поли Пантев и Роберт Стефанов, също са гарантирани от сърбите. Според МВР-източници зад повечето по-големи пратки с кокаин, задържани в България, стоят сръбски кланове.

Шиптър и Земунският клан са работили с един от най-силните български наркотрафиканти – покойният Румен Яневски. Спецченгета са установили, че през последните години от живота си той постоянно е кръстосвал между Венецуела, Испания, България и Сърбия. На 23 януари 2003 г. Яневски е имал среща с представител на Земунския клан в София. Той не стига до нея, тъй като неизвестен го застрелва в джипа му.

Една от “балканските бурмички” в хероиновата мрежа е Мехмед Али Каракафа, който е живял години наред в София и е имал фирма на столичния булевард “Христо Ботев”, където е прикривал основния си бизнес с дюнер кебап. По данни на наши ченгета той се появява в страната през 1995 г. и  изчезва малко след убийството на Зоран Джинджич.

Mafiabg.wordpress.com