Смъртта на Гунди и Котков сваля от власт Ангел Солаков

На същия ден, 30 юни 1971 г., на стадион”Левски” в квартал „Подуене”, в 9,30 часа преди обед се провежда тренировка на „сините” футболисти.

От нея са освободени звездите Аспарухов и Котков, тъй като заминават за Враца, където са поканени да уважат 50 – годишният юбилей на местния футболен клуб „Ботев”, току – що спечелил бронзовите медали.

Двамата приятели усмихнати се вмъкват в бежовата кола на клуба „Алфа Ромео – Джулия ГТ”, след като са раздали автографи върху своите снимки на очакващите ги фенове.

Колата потегля и номерът СГ 9999 завинаги изчезва от погледа на изпращачите.

На Витиня Аспарухов спира да зареди бензин.Към автомобила се приближава непознат мъж, който моли да бъде взет.Футболната легенда се съгласява охотно и подава на служителката банкнота от 10 лева.

Сумата, която трябва да заплати, е на стойност 9,20 лв.Гунди отказва ресто, оставяйки бакшиш за служителката.

По – късно лелката горчиво ще се кае, задето не го е задържала, за да му върне рестото.Така тя е щяла да спаси живота му, защото впоследствие се оказва, че точно една минута е била веобходима , за да избегне сблъсъка с връхлитащия го товарен камион ЗИЛ с тежко ремарке.

Дълго след това ще се цитират думите на служителката на бензиностанцията, пълни с горест и тъга – „Да беше се проявил като скъперник, та да се забави за тези 80 стотинки още една минута.Минутка, която щеше да го спаси…”

„Алфа Ромео” – то излиза от последния завой, но на 160 метра от страничния път, идващ от Петрохан, изкача ЗИЛ с тежко ремарке , прекрачващ съдбовно асфалтовата настилка.

Аспарухов прави отчаян опит да предотврати катастрофата, като колата остовя следи от гумите си цели 30 метра.

Всичко обаче е напразно.

Ударът е челен и страшен, а предната част на купето се врязва в резервоара на камиона.

Върху луксозното возило плисва бензин, който се възпламенява.

Колата изгаря като главня.

Никой не успява да помогне ефективно.Случва се непоправимото – на 52 км от София, на 30 юни 1971 г. в 11 часа преди обед.

Така си отиват от този свят рано и нелепо Гунди и Котков.

А вестта за трагичната им смърт мълниеносно обикаля България.

В прощалния ден към столицата се стичат хора от цялата страна.Във влаковете и автобусите няма места, а има фенове, които пристигат и пеша!

Но стодион „Герена”, където е поклонението, тълпата чака с часове да се отворят вратите на съоръжението.

Смята се, че над 550 000 души се сбогуват завинаги с българските футболни идоли!

Цялата столична милиция, огромен брой военни, пожарникари и цивилви ченгета се мъчат да въдворят ред на стадиона, а всекидневно снимките и некролозите за двамата футболисти старателно се прибират от агенти на ДС.

И  тази манифестация на всенародна любов е  в момент, когато се погребват съветски космонавти от екипажа на „Союз 11”!

Обстановката в страната става наистина тревожна и се налага политбюро на ЦК на БКП съвместно с колегиума на МВР да обсъди „някои отрицателни постъпки” на вътрешния министър Ангел Солаков.

Той е определен за изкупителната жертва и става такава след прочутото заседание на 13 юли 1971 г., когато е свален от поста си.

На това съвещание в присъствието на най – видните членове на политбюро на ЦК на БКП и на милиционерските шефове самият Тодор Живков прави емоционално изказване, с което слага край на кариерата на Ангер Солаков.

В речта си Живков заявява – „Другари, колкото и да звучи парадоксално, др.Солаков се смята за най – добрия познавач на футбола, въобще на спорта в България.Той се е пристрастил до такава степен, че вече неговият авторитет е подронен сериозно в МВР и в някои кръгове на нашата общественост.Той си занимава с подреждане на спортисти, с купуване на спортисти.Създал е огромен щат с високи длъжности и звания.Известно е, че на няколко стадиона в нашата страна е освиркван.Това, което ни разтревожи, е погребението на двамата спортисти.Ние ценим тези спортисти, те са талантливи, но това , което др.Солаков извърши, не зная дали в някоя друга социалистическа страна биха си позволили да извършат, без да се разтревожи партийното и държавно ръководство! Участват в погребението над 150 000 души! Някои другари твърдят, че такова погребение в България не е имало! 150 000 души не са участвали в шествието при погребението на Георги Димитров!

Др.Солаков, не си ли зададе въпроса, че всички тези хора работят някъде, че не трябваше да напускат своите научни институти, учреждения, фабрики, за това погребение? Не ти ли е известно на тебе, че такива спортисти като Аспарухов и Котков са достатъчно известни и не е нужно да се лепят афиши и да се призовават гражданите да участват в погребението, че не е необходимо да се провежда тази хитрост, че на стадиона ще се проведе голямо поклонение?

Такова поклонение не е имало! Оттам се е разгърнала манифестация!

Наредил си административто целият ръководещ състав на министерството да участва.(По това време ФК „Левски” е ведомствен на МВР – б.м.).

Защо издърши погребението в часа, когато погребваха съветските космонавти? ( Става дума за гибелта на 30 юни 1971 г. на космовантите от „Союз”  11 Владислав Волков, Георгий Доброволски и Валентин Пацаев , първа основна експедиция на орбиталната космическа станция „Салют  1”, която при завръщането си на Земата след 570, 22 часа полет  загива  – б.м.) Защо трябваше да се огорчат съветските хора, на какво основание? Ние уважаваме всички таланливи хора в нашата страна, в това число и футболистите, но не можем да търпим и няма да търпим да се издигат други кумири за нашата младеж и за народа, освен тези, които партията издига!”

Ангел Солаков е уволнен на 19 юли 1971 г. от позициите му на шеф на МВР и КДС, какъвто е от 12 март 1966 г.На мястото му е назначен Ангел Цанев.

Политбюро и ЦК на БКП са изплашени от потенциала му, тъй като той успява да овладее, контролира и задоволи страстите на хората при прощаването им с техните любимци.

Мобилизацията и овладяването на над половин милион граждани предизвикват страх у тоталитарната власт  –  и от силата на обикновените хора, и от евентуалните амбиции ва МВР – шефа Солаков.

 Затова е съвсем логично след уволнението на Ангел Солаков мястото му в спорта и футбола да бъде заето от зетя на Живков – Иван Славков.

Далновидно Ангел Солаков си прави самокритика на 13 юли 1971 г., подчертава личната си лоялност към Живков и се съгласява да бъде снет от заемания от него пост на шеф на МВР, както и от състава на ЦК на БКП, където пребивава цели девет години.

Типично по живковски той е пренасочен за зам.- председател на БОК, на чиято длъжност остава до 1990 г.

Осем години по – късно Солаков  умира , а от трагедията във Витиня все пак остава една много популярна и крамолна песен,”Балада за Гунди и Котков” (1971), изпълнявана от струмичанеца Наско Джорлев,  запечатала  се в съзнанието ми от моето ранно детство…

Борислав Гърдев