СМЪРДИ, ЕДНИ СЛИЗАТ ПО СКЪРЦАЩИТЕ СТЪЛБИ НА ВЛАСТТА, ДРУГИ СЕ КАЧВАТ, НО НЕ МОГАТ ДА СЕ ПОЗНАЯТ. И ВСИЧКИ СА ИЗПОТЕНИ.
Кой уши байряяяка, Херо Мустааафата…
Днес българите се събудиха с усещането, че мирише на свобода. Че нещо ново и странно се носи във въздуха. Нещо като предчувствие, че руските войски са дебаркирали в Свищов.
Но не. Този път не е Дядо Иван. Този път свободата на върха на бойното копие я донесе Дядо Сам. Часове след 3-ти март култовата песен „Кой уши байряка“ вече звучи като: Кой уши байряяяка, Херо Мустааафата…
Сенаторът Менендес, който очевидно има нещо индианско в кръвта си, взе че взе скалпа на родния Винету. След изказването му и поддръжката на републиканския му колега Риш, България вече не е същата. Любим тъпизъм на модерните политически времена, зад който е скрита невероятна родна трагедия.
На първо място, музеят на Бойко Борисов в Суворово вече не приема нови предмети. Ще разчита само на едно сако, една запалка и на една химикалка. Става безпощадно ясно, че всичките наивистични малки драми с джипката са напразни усилия към народната любов. От утре вече ще е безсмислено премиерът да пита финансовия си министър, който се е дегизирал като костенурката Нинджа, дали не му прави на него някоя „мошенгия“. Лаф от сърцето и душата на мутрите, на който Ананиев се чуди какво да отговори. В чекмеджето, но не в онова с пачките евро и кюлчетата, а в онова в дрешника, вече са захвърлени всичките църковни ордени от този на Свети Андрей Първозвани, до този на Свети Петър.
Кой уши байряка? Само на вечния заместник-министър Джордж Георгиев, който по-скоро прилича на скакауец с крачолите си над глезените, отколкото на калинка, не му е ясно. И подскача с някакви глупости, че двамата сенатори били изказали частни мнения. Демек, че както казва великият поет Кавафис, варвари вече нямало. Има ги, и то какви само…
Днес смърди на свобода. Смърди, защото едни слизат по скърцащите стълби на властта, други се качват по тях, но не могат да се познаят. И всички са изпотени.
Жалний, българский народе! За какво ти беше всичко, когато пак някой друг дойде да те освобождава?
От самия тебе си…
Цанко Цанев