Слушайте французина. Добре скрити шпиони

По-горе използвах думата “уязвен” след известно обмисляне. Тя ми се вижда по-подходяща, отколкото “изобличен”, “посочен” и някои други.

Доколкото имам впечатления, генерал Колев – бивш началник на Генералния щаб, а сега съветник на Първанов, оставя усещането за един достоен офицер.

Обаче с лекота приема името му да бъде употребено – и то по един изключително неприятен начин, и въобще не реагира.

Виновен ли се чувства, та запазва такова достолепно мълчание? Уплашен?

Или е напълно незаинтересуван – което е най-неприятното.

Само че в случая нямаме работа с някое репортерско изстъпление, плод на все по-раздиращата клюкарщина на повечето днешни медии. А с официален документ на чуждо посолство, в който се внушава, цитирам: “Името на ген. Колев трябва стриктно да се защити, защото е от ценните информатори на посолството.”

Както се вижда, Колев чудесно е защитен, просто прекрасно, опакован е в чувал от кевлар, скрит по най-надеждния начин, и пр.

Изненадващо новината за Колев бе спестена от националните телевизии, същите, които с удоволствие се занимават с всеки келяв информатор на ДС.

Това мълчание може да бъде предмет на специално изследване. И не защото е пренебрегната най-скандалната новина от дълго време насам, засягаща честта на бившия началник на Генералния щаб. А защото това вече само по себе си говори какви са понякога приоритетите на основните телевизии у нас.

Но има и друго, и то е далеч по-важното. Името на Колев е компрометирано не само защото е посочен като ценен информатор на чужда държава, а и защото е забъркано в крупен корупционен скандал. Поне към тази афера телевизиите можеха да проявят по-голям интерес.

Няма как, те са заети с водата в пилешкото месо.

В грамата на посолството се казва следното: “Началникът на Генералния щаб ген. Колев (стриктно да се защити… името му) също повдигна обвинения за корупционни практики в Министерството на отбраната в (все още таен) доклад, изпратен на президента и ключови фигури в министерството.”

Ето това е дивата реалност, която обитаваме – човекът, който практически управлява армията, не може да направи нищо срещу корупцията – освен че праща тайни доклади и шушука из посолствата.

Ако вие сте в състояние, коментирайте това. Аз не мога.

Между другото. Един приятел ми каза, че някакви мишоци, все посткомунистически запъртъци, ходят тук и там и мрънкат, че в дописките си съм изразявал антиокеански настроения. Както винаги, правилно са преценили – полага ми се като носител, заедно със Сдружението за честни избори и граждански права, на наградата “Маршал”, подписана от президента Клинтън.

Сега сутрешните блокове, особено този на Би Ти Ви, трябва да направят серия от разговори за скандала с ген. Колев – обезателно с участието на Соломон Агов, като добър познавач на местния, руския и световния шпионаж.

Преди години имаше една история, толкова тъпо съчинена, че паметта ми дори е отказала да запази подробностите. Офицер от запаса бе “изобличен”, че е подхвърлял секретни материали през оградата на руското посолство?!

Сега изглежда направо идиотско, но арестуваха показно човека, разследваха го и го натовариха с всички останали прелести. Това започна по време на дясното управление, когато свободата бе достигнала поредния си връх – до степен, че подслушваха и главния прокурор. (Сегашният също го подслушват, но той не се вълнува особено, изглежда смята, че това вече е естествено.) Осъдителната присъда на полковника бе, доколкото си спомням, от края на 2002 г. Накрая от оная история излезе нищо и половина, човекът бе напълно оправдан.

Сравнете публикациите и телевизионната истерия по онзи случай с “добре скрития” сега Колев – и ще се убедите, че свободата е достигнала поредния си апогей. Все нагоре и нагоре – по пътя, който води направо в калта.

През немалка част от денонощието телевизиите са напълно безчувствени към истински важното.

Те могат с нескрито удоволствие да четат квалификации от същите дипломатически грами – примерно за премиера на страната или за други политици със сериозна роля. Но когато се появи нещо действително скандално, те запазват мълчание. Понеже квалификациите са любимото им четиво – колкото по-невероятни, толкова по-добре. Факт е, че доста от нещата, които досега прочетохме от “Уикилийкс”, сякаш са съчинени на пияна глава, след тежък запой с изветрял мавруд в компанията на не по-малко изветрели българскисоциолози и политолози. Предполагам, че подозирате кои са те. Тези криви типове създават представата за България в очите на света. Тия дни един от тях отишъл при известен ляв политик и му казал, че си имат техен кандидат за президент, така че лявата партия да бъде любезна да го подкрепи. Имали и пари, и медийна подкрепа, били се спазарили с известно предаване, партиите вече да се сношават с майките си, и пр. В други времена само заради подобна оферта този тип щеше да бъде арестуван – понеже не съм чувал никъде по света политически сводник да се е застрелял в кабинета си от накърнена доблест. Българските съавтори на “Уикилийкс” вече искат да си имат и президент, хубаво е да го знаете.

Между другото препоръчвам ви българското издание на изследването на Дейвид Лий и Люк Хардинг, журналисти от британския “Гардиън” – “Уикилийкс. Войната на Джулиан Асанж срещу секретността”.

В централната новинарска емисия на 18 юни Гена Трайкова анонсира интервю със Стефан, спасителя на жертвите от енигматичната катастрофа на магистрала “Тракия”, и тържествено обяви, че това ще се случи “само в Би Ти Ви”. От тона й бях сигурен, че тази среща е първа изобщо в Галактиката.

Само дето в същото време Стефан разказваше перипетиите си и по Нова телевизия, а по-късно – и по БНТ.

Въпросното “само по Би Ти Ви” се оказа тройно преувеличено и напълно излишно самохвалство.

Гена е способно момиче и със сигурност си дава сметка, че подобни престаравания са напълно неподходящи, те не вършат и никаква работа. Новините на Би Ти Ви са абсолютен, безспорен лидер и така ще бъде още дълго, понеже в тази телевизия имат способността да предусещат кризите и да ги изпреварват. Преди много време новините им вървяха от 19,30 ч и пак бяха лидери, сетне ги увеличиха, от 19 ч, с още половин час – предимно с репортажи. Още тогава предупредих конкуренцията им, че трябва навреме да реагират, но те проспаха промяната. Би Ти Ви премести новините си в 19 ч и ги смаза окончателно. Гъвкави са, това е вън от съмнение.

Заради всичко това излишното пристрастие към собствения продукт е необяснимо, а дори и комично.

Но това е дреболия в сравнение с друго. Някакви идиоти боядисали скулптурните портрети на паметника на Съветската армия, преобразявайки ги в известни комиксови герои. Елементарен вандализъм – 15 дни метене край паметника е напълно достатъчно наказание.

Метат и декламират хорово демократични лозунги срещу червения империализъм, могат да четат и откъси от книгата на Иво Инджев. Стига да има закони и те да не са притиснати в ъгъла от политически спекуланти. Горкият паметник – той е дъвката за стари и нови демагози, всъщност дори е основното доказателство, че все още са живи. Тия дни ми казаха, че и някои социалисти в столичната община се готвели да поставят въпроса за събарянето му – изглежда невероятно, но у нас всичко е възможно. Нищо чудно да се опитат да го бутнат преди изборите, за да събудят от дрямката електората си.

Навремето Костов се съгласи да бутнат мавзолея на Димитров – тогава стана ясно, че дори в събарянето не са особено вещи, успяха едва от втория път – и го стигна прокобата. Никой не е прокопсал, ако е зает главно със събарянето на паметници.

Такава съдба имаха и комунистите, когато през 1984 г. и по-късно ровеха мюсюлманските гробове.

Показаха ни репортаж за въпросните бояджии – без самите тях, разбира се. Предполагам, че те са наблюдавали сценката от някой от отсрещните апартаменти на бул. “Руски”, населени все с червени генерали и активни борци срещу фашизма. Подобни репортажи се правят по добре познатите ви правила: един от анкетираните казва едно за паметника, друг – съвсем различно, а зрителят да си гледа работата. В случая обаче съотношението бе друго – две на едно в полза на варварите, макар че репортажът заради вечно ведрия Борислав Лазаров успя да запази известна коректност.

Само дето се оказа, че и двама българи не струват колкото един французин.

И после откъде накъде един толкова важен въпрос трябва да се обговаря на крак от две дами, макар и едната от тях да беше председател на комитета за демонтиране на паметника – имало и такъв комитет, представяте ли си.

Очаквайте в скоро време комитет за демонтиране на историята, която трябва да започне от 1997 г., нито ден по-рано.

Слушайте французина, обикновения турист, случайно попаднал в Ориента, ясно е, че няма да имате време за Малро или за когото и да е друг. Ето какво каза момчето: “Аз мисля, че не е правилно. Не бива да разрушаваме историята и миналото. Интересно и оригинално е за фотографиране (така, както е оцветен), но е и тъжно.”

(И две американки казаха почти същото, но вече по БНТ: “Паметниците са за това да ни припомнят определени събития, а не за да са забавни…Тъжно е, че някой е направил нещо подобно”.)

Толкова. Да не отиваме по-надалеч – да не припомням, че и досега има станция на парижкото метро, наречена “Сталинград”, макар че тъкмо в боевете за този град е проявена във висша степен античовешката същност на “великия пълководец” Сталин.

Между другото Бойко трябва да нареди незабавно на новия министър на транспорта Московски да се прекръсти – на Германов, Американов или както намери за нужно.

Тия дни и Н. Младенов имаше повод да се види в героична поза в парламента, докато представяше акцията по спасяването на д-р Кръстев от Либия. Но никой не му обърна внимание. Д-р Кръстев вече е в България, обаче обвинението срещу него в шпионаж не е свалено. Младенов искаше да покаже, че днешната администрация действа по-бързо от онази по време на голямата криза със сестрите. Така е, но не и по-гъвкаво – и това стана ясно. След предупредителния либийски изстрел по Кръстев изреченото от Младенов в новините, цитирам : “Правителството на Кадафи контролира много малка част от територията и реално режимът е пред разпад”, е смъртоносно опасно

Има още един ефект от “Уикилийкс”, за който не си даваме все още сметка. Той показа, че дипломатическият език окончателно е загубил традиционните си качества – премереност, скритост, условност, рафинирана предпазливост и дори мъглявост. На този език вече са присъщи безцеремонността, арогантността и откровената лъжливост.

Българското време се умори, дори вече се задъхва от безкрайните инфантилни заяждания със сериозното, дори с историята.

Костов събори мавзолея – обаче даде “Нефтохим” на руснаците, имаше ум поне това да направи.

Вярно е, че шистовият газ ще ни направи независими – дори от Космоса. Но някой ден.

Дотогава не е лошо да схванем поне ролята на провокаторите. Само Руската мечка има полза от акциите край паметника. И после пак ще се стои на студено, пак ще има унизителни пазарлъци с газови доставчици и всичко останало.

Както гласи една американска армейската мъдрост: “Когато се излива, помията се събира в ниското”.

Кеворк Кеворкян

В. Труд