СЛУЧАЯТ „ПАЙНЕР МЕДИА“ И ВЪЗМОЖНИТЕ ПОУКИ ОТ НЕГО
От вчера форумите в интернет „прегряха“. Поводът е спечеленият проект по Програма „Повишаване на конкурентоспособността“ на „Пайнер Медиа“ООД.С реализирането на настоящия проект „Пайнер Медиа” ООД цели да постигне устойчив икономически растеж и запазване на лидерскита си позиции в подготовката и реализирането на качествен медиен и музикален продукт не само на родния, но и на международните пазари, в които телевизия Планета се излъчва.
Чрез повишаване качеството на предлагания продукт „Пайнер Медиа” ООД ще съумее да привлече значителен брой нови зрители, да вдигне рейтинга си, като това ще доведе до увеличавае на приходите от реклама. Проектът ще доведе и до разкриването на нови работни места и ще допринесе за развиването на българската икономика.
На пръв поглед няма нищо нередно. Бенефициентът отговаря на условията за оборот, предмет на дейност, наети и професионален капацитет. „Пайнер Медиа” ООД не може да бъде обвиняван, че си гони частния интерес. Проблемът е, че държавата отсъства и отвъд формално изпълнените критерии, няма кой да се произнесе как е защитен обществения интерес. Скандалното в случая е, че с публични ресурси се финансират дейности, които по никакъв начин подпомагат обществото. Все едно да поливаш бурени, а да изоставиш онова, което те храни истински… Защото онези, които се опитват да създават културни и художествени стойностни у нас са „във фризера“. Държавата ги подпомага по такива нелепи правила, че високото качество там се случва не благодарение, а въпреки действащата система. Техните възможности да търсят финансиране от публични фондове, извън безумните щатни таблици, клонят към нула. В подобна ситуация настойчивите призиви на политици „да отиват на пазара и да престанат с безкрайните си претенции към държавата“ звучат още по-цинично.
Покрай всички емоции, които възбуди едно безобидно на пръв поглед решение на държавен орган, остава надеждата, че все пак някой ще проумее, че културата и изкуствата не са една обикновена добавка към обществената система, а приоритет. Те трябва да бъдат неотменим инструмент за оценка на въздействието на всяка обществена активност. Както е въведено изискването за „оценка на въздействието върху околната среда“, още по-радикално трябва да се прилага „оценка на въздействието върху културната среда“. Иначе ударното ни оскотяване ще продължи с още по-бесни темпове.
Любомир Кутин