СЛУЖЕБНИЯТ ВЪНШЕН МИНИСТЪР СИ ПРЕВИШАВА ПРАВАТА! НИТО ТОЙ, НИТО ПРЕМИЕРЪТ МОГАТ ДА ПОДПИСВАТ ДОКУМЕНТИ СЪС СКОПИЕ! НАТИСКЪТ ОТ ВАШИНГТОН ПО „МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС“ ДАВА ПЪРВИТЕ СИ ГОРЧИВИ ПЛОДОВЕ

СЛУЖЕБНИЯТ ВЪНШЕН МИНИСТЪР СИ ПРЕВИШАВА ПРАВАТА:

НИТО ТОЙ, НИТО ПРЕМИЕРЪТ МОГАТ ДА ПОДПИСВАТ ДОКУМЕНТИ СЪС СКОПИЕ В РАЗГАРА НА ПРЕДИЗБОРНАТА КАМПАНИЯ В БЪЛГАРИЯ

Протокол 5+1, чиито параметри не са напълно ясни, трябва да бъде обсъден и приет от 47-то Народно събрание

НОВИНАТА:

Нов кръг преговори между външните министерства на България и РС Македония се очаква до края на октомври, обяви външният министър Светлан Стоев.

По неговите думи, по време на преговорите, които ще са четвърти поред, ще бъде обсъден т.нар. Протокол 5+1, за който обяви президентът Румен Радев в Словения.

В случай че бъде постигнато съгласие, протоколът ще бъде представен в Министерските съвет и ще бъде подписан от двамата първи дипломати…

=====================================================

ПОЗИЦИЯТА:

Служебният външен министър си превишава правата. Нито той, нито служебният премиер могат да подписват документи от особена важност с други държави в разгара на предизборната кампания.

Въпросният протокол 5+1, чиито параметри не са напълно ясни, трябва да бъде обсъден и приет от 47-то Народно събрание, което ще се конституира след месец и половина.

Също така не е ясно няма ли скрити клаузи във въпросния протокол, който би трябвало да е публичен.

Нека да припомня нещо обезпокоително: Преди 45 дни служебният външен министър поиска да ревизираме „червените линии“ в преговорите със Скопие. На брифинг в МВнР той заяви:

„На правителството и на МВнР трябва да се даде по-широка рамка за маневриране във воденето на преговорния процес с Република Северна Македония… Настоящата рамка не е продуктивна от гледна точка на червените линии, които са заложени в нея. Ние се нуждаем от такава рамка, която да доведе до успешен край преговорния процес и която да е в интерес на двете държави… Червените линии не са парадигма, която не може да се променя“

Какво всъщност ни каза служебният министър на външните работи?

Светлан Стоев иска да се даде на МВнР и на служебното правителство по-широка рамка за маневриране в преговорите със Скопие понеже българската рамка съдържа „червени линии“, блокиращи възможността за отстъпки пред македонската страна.

„Червените линии“ в политиката ни по „македонския въпрос“ са дело на три български институции – Министерския съвет, Българската академия на науките и Народното събрание.

     Ето кои са те:

1) На 9 октомври 2019 г. Министерският съвет прие Рамкова позиция за преговорите със Скопие, в която от Република Северна Македония се изисква да преустанови и да се въздържа от провеждане на политика, независимо под каква форма, на подкрепа и насърчаване претенциите за признаване на т.нар. „македонско малцинство“ в България.

Българското правителство иска от Република Северна Македония безрезервно и срочно да приведе позициите и действията си в международните организации и форуми в съответствие с член 11 от Договора за добросъседство, като ясно декларира, че няма исторически и демографски основания да търси малцинствен статут за която и да е група граждани на територията на Република България.

Министерският съвет настоява мониторинговите механизми на Съвета на Европа да не се инструментализират от Република Северна Македония за оказване на натиск върху България по въпроси, свързани с правата на лица, принадлежащи към малцинствени групи.

В края на Рамковата позиция на МС се изискват конкретни резултати в работата на Съвместната междуправителствена комисия – най-вече за периода от общата ни история до 1944 г., в т.ч. постигане на договореност за Гоце Делчев, ВМОРО-ВМРО и Илинденско-Преображенското въстание.

2)  На 10 октомври 2019 г. Народното събрание единодушно гласува декларация за разширяването на ЕС и Процеса на стабилизиране и асоцииране на Република Северна Македония и Република Албания.

В пасажа за Македония се уточнява, че подкрепата за македонското еврочленство няма да бъде за сметка на изопачаване на исторически събития, документи и артефакти, както и на ролята и възгледите на личности от българската история.

Народното събрание призовава официалните представители в Северна Македония да прилагат ефективно Договора за приятелство, както и да се въздържат от действия за насърчаване на претенции за признаване на т. нар. „македонско малцинство“.

Последното изречение в декларацията на 44-то НС изисква от настоящото и всяко следващо правителство, както и от всички институции, да следят стриктно за изпълнението на условията от настоящата декларация по време на преговорите с Република Северна Македония.

3) На 3 декември 2019 г. Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ) прие „Харта за македонския език“, с която обяви официалния книжовен език за самостоятелен език с континуитет и генеалогия, даващи му правото да се нарича „македонски“.

В отговор на МАНИ, на 12 декември с.г. три института в БАН (Институтът за български език, Кирило-Методиевският научен център и Институтът за исторически изследвания) излязоха с позиция, в която четем:

„Македонската харта е пореден опит за подмяна на лингивстичната и историческата истина. Езикът на Северна Македония е писмено-регионална норма на българския език. Говорите от непрекъсваемото диалектно землище на българския език обхващат историко-географските области Мизия, Тракия и Македония. Данните от историята на езика категорично показват, че по тези места не е имало компактно население, различно от българското, нито различен език от българския…“

––                                –––                                      –––

Дали от незнание, дали от нежелание да се конфронтират с властта, по време на брифинга нито един журналист не попита служебния външен министър кои са „червените линии“ на правителството, парламента и БАН, които трябва да променим, т.е. от кои позиции може да отстъпим в преговорите със Скопие.

Ако срещу обещанието от Скопие да признаят „българско малцинство“ или „държавотворен народ“ в Република Северна Македония България си затвори очите както за присвояването на българската история и език, така и за езика на омразата и фалшификациите в медиите и учебниците по история, това ще е неравностойна сделка, изцяло в наша вреда.

Очевидно натискът от Вашингтон и Брюксел по „македонския въпрос“ дава първите си горчиви плодове.

ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ

Доктор по международно право

Посланик на България в Хърватия (1997-2002)