Слугинаж прави световен въпрос от два сантиметра

Два сантиметра разлика в ловните трофеи се превърнаха в повод за бюрократична сервилност и тема на шпионска сага със заплахи за кадруване в Националното управление по горите и чистка сред служителите на неговата дирекция "Икономическа политика, охрана и ловно стопанство".

Двата сантиметра са огласени в материали на водещ национален вестник, в който са сравнени ловните трофеи на Слави Трифонов и президента Георги Първанов. За лош късмет президентският бил с два сантиметра по-малък от този на Дългия. Това предизвикало небивал вой сред сервилния антураж от чиновници, наместили се на топло в президентството, които прозряли в това позорящо излагане на факти за държавния глава?! И понеже нямат друга работа, тръгнали да търсят сметка как журналистите са се добрали и тиражирали подобна информация. В престараването си те до такава степен ошашавили дребните служители, които били заплашени с уволнение, че хорицата треперят и не вдигат вече телефоните си. Под страх от преследване и наказание, с извинения и оправдания те отказат каквато и да било информация за медиите. А достъпът до нея е в правото на всеки български гражданин, нали така?

С това обаче въпросните слугинажи не правят никаква услуга на държавния глава, а само го излагат и го правят за смях. Защото ако са били на ловните излети на президента ще знаят, че трофеите са документирани не само от ловните водачи и домакините-организатори от ловните стопанства, а и от многобройния антураж, сред който са и те самите. Бих ги попитал тогава, дали не са продали информацията си на журналистите и сега да се правят на ни чул, ни видял. Ако бяха чиста вода ненапита, нямаше да са там, където сега клатят по цял ден крака зад бюрото и се чудят как да се докарат на големия началник, а в редакциите, където се бачка яко. Ако пък големите лидери са затова такива, то е защото не обръщат внимание точно на такива подмазвачи и мижитурки. Дори биха ги измели с голямата метла и на тяхно място биха поставили стойностни и мащабно мислещи хора, които са наясно за какво иде реч.

Както в белите държави, където нещата се казват с истинските им имена, а не под сурдинка и оваляни в словесни венцехваления и абракадабри. И това е едно от главните достойнства на реалната, а не на измислената демокрация. Ето един Бил Клинтън разглези навремето американците и те искат и сега сексуално активен президент.

Наскоро Les Echos нанесе последния удар по “куцащия” рейтинг на Джордж Буш, като цитира данни от проучване на Playboy, че той е смятан за най-несексуалния американски президент за последните 40 години. И какво от това? Да не би Буш да е тръгнал на кръстоносен поход срещу това. Примирил се е, че около една четвърт от американските избиратели, анкетирани от Playboy, с удоволствие биха “обичали” сексуален президент, ако той им предложи няколко мига ласки в Овалния кабинет. Затова спокойно може да разширим по американски възгледите си и да се съгласим, че ако политиката разделя хората, сексът ги обединява. В този ред на мисли ще прибавя и още един щрих за истинска демокрация и свобода. Той е с френския президент Никола Саркози и неговата любима Карла Бруни, интимните моменти от живота на които бяха широко обсъждани и коментирани не само във Франция.

И в това няма нищо лошо, защото са публични и известни фигури, от които всички се интересуват. Както и в случая с двата сантиметра, и то не на мъжките достойнства на Първанов и Трифонов, а на ловните им трофеи.

Красен Миланов