СЛЕД ТОВА ИДИОТСКО НЕПРОФЕСИОНАЛНО ИНТЕРВЮ ЕДНО Е СИГУРНО – КУЛЕЗИЧ СЪВСЕМ ЗАГУБИ СУРАТ. ВРЕМЕ Е ЛИДЕРИТЕ В НАШИЯ БРАНШ ДА ИЗРИТАТ КУЛЕЗИЧ ОТ ЕКРАНА!

Понякога дори Кулезич трябва да спре за малко и да се извини за наглите лъжи и просташки инсинуации, които изсипа в ефир за пореден път. Аз не съм сигурна дали Николай Бареков спечели нещо от тоя идиотски разговор с Кулезич сутринта – да, той хубавичко й натри носа със собствените й мръснишки номера, тъй както се натрива с белина и вар войнишки кенеф. От друга страна обаче, той не беше оставен да говори политически за своята нова политическа кариера, за партията, на която се осмели да стане лидер. Именно осмели – колко от нас днес се осмеляват за каквото и да било, камо ли да се осмелят да нагазят в политическото блато, при това с идеята да изградят брод за хората през него.

Случи се това с нашия колега Николай, не за друго, а защото такава беше политическата поръчка, която изпълняваше Кулезич – да го вкара в режим на лични обяснения. И си го получи челно от него, за мое най-голямо удовлетворение.

Повярвайте ми – за парите, които взима, ако кукловодът и Бойко свири в полза на Бареков, нашата кукумявка ще се врътне точно на обратната страна и ще пита Бареков не колко струва часовникът му, а как е съумял да се вдигне дотам, че да напълни Зала 1 на НДК с последователи. Колко от нас могат? Аз не съм сигурна за себе си.

След това идиотско и непрофесионално интервю едно е сигурно – Кулезич съвсем загуби сурат. Не казвам лице, защото тя отдавна се е отказала от лицето си – в прекия и преносния смисъл, за да се превърне в онова странно присъствие в ефира на Нова тв, което изглежда само аз не намирам за валидна тв журналистика, а за най-просташка халтура. И честно казано, избягвам да я гледам.

Само за сравнение – когато С. Зурлева напъди Георги Коритаров от Нова, беше заради съмнението, че се опитва да рекетира Валентин Златев. Знаете, навремето Коритаров пусна един интересен репортаж от Правец и на другия ден някой извади информацията, че всъщност предната седмица бил ходил при Златев да му предлага участие в някакъв бизнес.

Сега ръководството на Нова изглежда не намира нищо лошо в това Кулезич да се обича с един определен политик и в името на тая обич да употребява ефира й, за една спорна журналистическа халтура, с което фатално руши доверието в телевизията.
А пък псевдожурналистическите й напъни да омаскарява неудобните политици на днешните си началници, нямат почивен ден. При това сценариите очевидно са написани с Бойко Б. в паузите, насред устните поощрения на неговото доста спорно и скандално политическо присъствие. След като всички ние се дивим как аферата с Мишо Бирата и двойното убийство, последвало това сересе, още не са заинтересували полицията, съда и прокуратурата.

Ръководството на Нова обаче сътрудничи на Кулезич в тая странна симбиоза между журналистика, криминална престъпност и една определена политическа сила.
И не само това – Нова тв непрекъснато предоставя възможност на Кулезич да си плакне реномето в ефира, сякаш това е по-значимо, отколкото реномето на самата медия.

Много хора сигурно ще се подразнят от това, че мизата на Кулезич в ТВ 7 е била 50 000 лева на месец, колкото да обслужи – очевидно от всякъде, Бойко Борисов и то по протежение на целия му мандат в МС и след това. А не бива да се ядосват – като й дръпнат канчето, след тия безсмислени изцепки в ефир, нея повече ще я заболи.
Сега няма да се учудим, ако се окаже, че мизата на Кулезич днес е двойна – навремето на това му се казваше да се подписваш на двойно щатно разписание. Което обяснява защо хората смятат, че журналистиката днес е откъм обратната страна на медала.

Може би е време лидерите в нашия бранш да изритат Кулезич от екрана, не по начина, по който днес се уволняват неудобните, а като гилдията покаже отношение и непреклонно намерение да застане на страната на хората. Като се откажат от платения медиен слугинаж.

Навремето 24 часа правеше по милион на ден с 450 000 тираж като хапеше безмилостно политиците и идиотите във властта, като разобличаваше далаверите им. Сега тоя милион го правят само определени медии, сраснали се с политиката до степен, че днес не журналистите питат министрите, а министрите питат журналистите дали да вземат или не дадено управленско решение. И това е истинско безобразие – ние на практика се управляваме от кръг медиатори – ни журналисти, ни политици по смисъла на думата, преплели се в кръвосмесителен караманьол, които разпределят помежду си не просто националния бюджет, еврофондовете, но и ония многомилиардни сиви финансови потоци сред членовете на властовите си центрове. Е, именно това ни превръща всички в техни безропотни крепостни селяни.
Навремето Валери Найденов често ни обясняваше на планьорка в „24 часа“, че всичко е в правилната поза – как заставаш по отношение на хората. И ако журналистът или политикът не са в правилната поза – т.е. с лице към народа, значи са му обърнали гръб. И доста често пърдят в лицето му.
Но тази поза, казваше Валери Найденов е ужасно уязвима, защото при вида на изпускащо газове политическо или журналистическо дъно, на народа му остават минимален брой опции за адекватна реакция. И най-често народът избира правилното, да не кажа единственото правилно решение – да срита болезнено въпросните задници.

Нора Стоичкова

Колаж: Ивайло Ангелов