СЛЕД СИЛНИЯ ЧЕЛЕН УДАР В ПОРЕДНОТО КРИВО ОГЛЕДАЛО. ПРЕДСТОИ ВОЙНА, УВАЖАЕМИ ЗРИТЕЛИ!
Прелетя над главата ми, направи рязък десен завой и с все сила се заби в огледалната витрина. Ударът бе толкова силен, че гълъбът загуби съзнание. Стана ми тъжно. И обидно. От къде, по дяволите, гълъбът да знае, че днес всичко е в огледала? Че ако нещо прилича на синьо небе, не е задължително да е синьо небе.
Като студент в Англия си бях избрал за свободно избираем предмет “Втората световна война”. Преподавател ми беше един луд професор, чийто кабинет бе изцяло облечен във вестникарски изрезки от типа: “Хитлер е жив и живее в Аржентина”, “Ева Браун родила момче, днес то управлява фонд с милиони долари в Тексас”.
– Защо са тези публикации? Нима точно вие не знаете, че всичко това са “журналистически” измишльотини, чиято единствена цел е да увеличат продажбите на изданията – попитах един ден аз лудия си професор, докато пиехме шери в кабинета му.
– Разбира се, че знам. Ти обаче трябва да разбереш, че Историята, в противоречие с общоприето разбиране, е жив организъм, който постоянно се променя. В угода на своите съвременни тълкуватели, разбира се. Конспирацията пък, от своя страна, е именно онзи механизъм, който позволява това да се случва леко, естествено и без болка. Лошото е, че конспирацията няма крайна точка, или както е казал Клаус Дж. Джоул: Ами, ако една теория на конспирацията сама по себе си е конспирация?
– Значи какво излиза, пътуваме без болка до голямата болка, яхнали гълъба на безконтролната лъжа?
– Да. За съжаление. Ние непрекъснато монтираме нови огледала в обширната си зала от неизкоренимата човешка наивност. Технологично растем, но етично не мърдаме. Злото също може да бъде небесно синьо, Василе. Огледалата просто онагледяват нашата природа. Крива, често без фокус, с перманентно воюващ дуализъм в нея.
Замислих се, какво ли са виждали европейците през 1939 година. Правда? Закономерност? Светло бъдеще на по чашка абсент в Париж?
Каквото и да са виждали, обаче, в крайна сметка се оказа, че ударът в огледалото бе толкова силен, че на света му бяха нужни цели 50 години, за да се възстанови. От сблъсъка си с имитацията. От удара си в измисленото синьо небе.
Предстои война, уважаеми зрители. И тепърва ще умрат милиони хора. Като аз лично нямам никакво съмнение в това. Знам също, че тази война е неизбежна, просто защото природата ни е неизбежна. От ляво ще крещят за мир, от дясно – също. Защото и двете страни имат своя оригинален патент за свобода, демокрация и прав път. Викове и крясъци за правда тепърва ще обсипват свода небесен. Докато кръвта на децата ни изтича в канала на поредната история за непобедимия човешки дух. Боже, каква глупост! Каква илюзия и каква огромна тъга.
Днес България за пореден път ще гласува. В опит да избегне възможността да не гладува. Празни души в шлифери, озъбени емигранти, до колене затънали в евтините лъжи, и куп други палячовци са извадили сергиите си и крещят фалцетно: Насам, народе! Само в моето огледало ти ще бъдеш най-красив на света!
Дефицитът обаче е огромен. Дефицит на изводи. Дефицит на памет. Дефицит на разум. Дефицит на характер. Дефицит на лудост, дори. Защото, за да си смел, е нужна и доза лудост все пак, нали?
Сещам се за думите на Джак Канфийлд: Ако един човек ви каже, че сте кон, той е луд. Ако трима души ви кажат, че сте кон, предстои конспирация. Ако 10 души ви кажат, че сте кон, е време да си купите седло. Въпросът е, че ако няколко души ви казват едно и също нещо, вероятно има някаква истина в това. Но дори тя подлежи на съмнение.
Защото, както казва Хелън Ръсел, вие знаете ли, че именно Хитлер накара датчаните да учат учениците си да поставят под съмнение властта?
Или с други думи – съмнявайте се, хора. Съмнявайте се във всичко. Защото, само докато се съмнявате, имате шанс да останете живи. Спрете ли, ви остава единствено синьо небе. И последващата загуба на съзнание. След силния челен удар в поредното криво огледало.
Васил Петев