След кратка агония Темида се спомина

През 1999 г. Валентин Миланов в качеството си на управител на фирма”ММ Сервиз” ЕООД подписва договор за наем и заем със собствениците Божидар и Гоце Попови за имот, находящ се на бул. Сливница № 178. Заемът е за сметка на наема и включва основен ремонт, за да се превърне сградата в търговски център. Преди да се открие центъра собственикът изчезва. След около месец се разбира, че уж сградата е продадена на трети лица.

През януари 2001 г. Божидар Попов се завръща от Америка уведомява тогавашния главен прокурор и пред дежурен съдия от СГС дава показания, че е бил обект на измама. Той не е продавал сградата. Като автор на престъплението обвинява лицето Александър Любомиров Манолов, по това време директор на дирекция”Съдебна дейност и инспекторат” в министерството на правосъдието. Александър Манолов не е дребен чиновник, а шеф на дирекцията, която следи и инспектира действията на българската Темида и от действията му зависи качеството на правораздаването и професионалното отношение на магистратите. Тъй като братът на Божидар Попов е американски гражданин, през 2002 г. той посещава американското посолство и се оплаква на американския посланик за престъплението срещу него. Г-жа Ейвис Боулън прави посещение при министър Антон Станков и с нота исква обяснение. Взима се решение Александър Манолов да бъде отстранен от работа. Това става изключително бавно и трудно поради неизяснен отпор от страна на службите. В крайна сметка е освободен от работа, но не е предаден на прокуратурата. Тези факти потвърди Антон Станков в разговор с мен.

Схемата, по която е извършена измамата е следната: Братята Красимир и Борис Аврамови, Ивайло Стойков /и тримата са криминално проявени/ и Димитър Александров Манолов /син на Александър Манолов/ са похитили собственика и са му оказали натиск да прехвърли имота на тяхно име, защото само така щял уж да си спаси имота от наемателя, с когото има перфектен договор.

В хода на предврителното следствие, породено от жалбата на Попов до Главния прокурор се изисква експертиза от наблюдаващия прокурор Йорданов откъде т. нар. купувачи притежават сумата от 375 хил. лева, за покупката на сградата. Манолов твърди, че е дал на сина си 150 хил. лева, които имал спестени. Резултатите от проверката така и не стигат до следствието и съда. Налага се съда да поиска проверка от данъчните и там се установява, че Александър Манолов няма законно толкова пари, а тримата криминално проявени никога не са плащали данъци и нямат никакви имоти. В хода на преписката се искат от страна на собствениците определени експертизи, но следствието си прави оглушки и не предприема нищо. Прокурорите също си траят и така всъщност следствието и прокуратурата стават съучастници в престъпления, както и грубо нарушават съдебния закон.

По-късно се установява, че Манолов, в качеството си на адвокат и друг път е работил с криминално проявените лица, които са били във ВИС. През 1994 г. Захари Захариев- бизнесмен от Разград поръчва побой над местни охранители от СИК и заплаща за това 5 000 щатски долара на Манолов в офиса на Слави Бинев. Поръчката е изпълнена и са пребити двама души, от които единият е гост на хотела, където става побоя и няма нищо общо със случая и дори работи в системата на МВР. Другият е охрана на хотела и се казва Николай Николов. Същият дава показания пред съдия в СГС, където потвърждава за побоя. При поискване на потвърждение за побоя от окръжна прокуратура Разград отговорили, че престъпление няма, а документите са унищожени поради давност.

Много по-късно с писмо №17519 от 11.08.2006 г. до адвокат Пламена Маркова от Разград признават, че документите са унищожени и по този начин е прикрито и друго престъпление от страна на Манолов. Стига се дотам, че окръжната прокурорка на Разград дава преписката на зам. апелативния прокурор на Варна с думите: „Колегите от МВР са заинтересовани да не се дава гласност по случая.” Това здрав разум не може да го приеме и е най-доброто доказателство за това какъв е механизмът за извършване на престъпления от агенти на службите, от които всички се обогатяват. Такава здрава амалгама между МВР и престъпниците е в основата на българската държава днес.

В съдебно заседание на 31.03.2006 г. в СРС прокурорът заема много странна позиция. Той казва, че не поддържа обвинението срещу т. нар. купувачи на имота на бул. „Сливница” №178. Въпреки това председателят на 11 състав на СРС-съдия Хинов не се поколебава да присъди на братята Аврамови по 8 години лишаване от свобода, а на Стойков-6 години.

Манолови-баща и син пак бяха прикрити от чадъра на службите. От журналисти изтече информация, че лично Главният прокурор, по това време Филчев, е наредил да бъдат иззети всички материали по дело в прокуратурата в Добрич за престъпление на Манолов срещу правосъдието в града. Точно един ден, преди да бъде внесено делото в съда, прокурорът от Върховна касационна прокуратура Митьо Марков разпорежда всички материали от делото да му бъдат предадени. В началото на 2006 г. делото е върнато в Добрич, но отново преди районна прокуратура да го внесе в съда го изисква СГС, където окончателно му се губят следите.

През 2003 г. на страниците на вестник „Труд” тогавашният Главен прокурор Филчев се закани, че ще започне предварително производство срещу Александър Манолов в качеството му на директор на „Съдебна дейност” към Министерството на правосъдието защото е задържал 113 дела, свързани с наркотрафик и разпространение повече от три месеца, като по този начин е осуетил бързото разследване по тях. По-късно Филчев кротва и приема това философски.

В началото на 2004 г. наемателят на имота прави оплакване до отдел „ „Антикорупционен” към ВКП. Резултатът е потресаващ. Прокурорът, натоварен с проверката завежда дело за клевета срещу жалбоподателя. Единствено фактът, че делото се наблюдава от самия Главен прокурор и че проверяващите прокурори Кинова и Миков правят предложение делото срещу Манолов да се възобнови спасява жалбоподателя от съд, но делото за измама е пратено в трета глуха.

На среща между прокурора Руско Карагогов от ВКП по делото на братя Попови срещу Манолов и адвоката им Рангелов, Карагогов споделя, че предният ден Манолов му е предложил 10 000 евро, а ако продължава да поддържа обвинението, ще бъде убит. Карагогов, който е скандално известен, на делото формулира присъствието си в залата по следния начин. „Аз не поддържам обвинението, но и не го оттеглям”. Подобен бисер може да направи Карагогов известен в цял свят, както Валентина Хасан с нейното „Кен лии”. Заради заканата е наредена проверка на ДАНС, но тя минава като лека настинка и всичко отново замира.

Това не е нито единствен, нито уникален случай на съдебна безпомощност и на победа на груповата престъпна шайка създадена между престъпници, МВР, ДАНС и магистратура. Това е един обикновен случай, който за пореден път показва, че Темида не е с превръзка на очите и с меч и везни в ръцете. При нас картината е следната. Темида е с белезници на ръцете зад гърба и с чувал на главата. При това не успяха да свалят чувала навреме и тя се задуши. Колкото и да се опитват да правят изкуствено дишане, тя няма да се съживи. Тленните и останки се валят из моргата, където продажни доктори се опитват да опишат смъртта и като нещастен случай, самоубийство и подъл номер от нейна страна.

Необходима е нова Темида. Нещо средно между Робокоп и многоръкия Шива. Само тогава може да се появят шансове за успех срещу единната мафия, съставена от политици, полицаи, магистрати, престъпници и овчи избиратели.

Да действаме!

Николай Колев – Босия