Публикувано на 19.08.2021 / 9:11

СЛАВИ И ПЛЕВНЕЛИЕВ – ОКОЛО ДУМАТА „УСЕЩАНЕ“

Преди няколко часа Слави отново обясни защо няма да подкрепи тъй наречените „партии на протеста“ – цитат:

“Има такъв народ” се опита да реализира правителство, да – правителство на малцинството, но Конституцията позволява това, и “Има такъв народ” направи необходимите жестове и компромиси към т. нар. “партии на протеста”, защото ние бяхме казали, че само с тяхната подкрепа ще реализираме правителство.

Ние не получихме тяхната подкрепа и нашите жестове не бяха разбрани и бяха отхвърлени.

У нашите евентуални партньори имаше, забележете – “УСЕЩАНЕТО”, че в нашето предложение се вижда “дългата ръка на ДПС”.

Сега при евентуален трети мандат, даден от президента на тях, тяхното “усещане за дългата ръка на ДПС” изчезна и те очакват нашата подкрепа. Магия. Явно в българската политика “дългите ръце” и “късите крака” се появяват и изчезват според “усещанията” на политиците. Като казвам “къси крака”, имам предвид българската поговорка, че “на лъжата краката са къси”. /край на цитата/

Да резюмирам казаното от Слави: време е нашенските политикани да не си играят с „усещания“ – съвсем друго очаква от тях Народа.

После се сетих за един мой текст отпреди седем години – в него също става дума за „усещания“. Писан е пак в следизборно време.

Нищо не се променило.

УСЕЩАНЕ ЗА МИСИЯ /фрагмент/

Г-н Президента/Плевнелиев пак каза нещо вълнуващо – той не пропуска нито една възможност да ни разведри; ето фрагмент от речта му при откриването на Народното събрание, да го цитираме коленопреклонно: „Нека подкрепим усещането за мисия на българския народ.“

По дяволите, какво означава това?

Усещането? За мисия?

„Нека подкрепим усещането за мисия на българския народ“ – добре, да го подкрепим, обаче преди това трябва да схванем, какво иска да ни каже Президента.

Значи българският народ има все още усещания?

Това не е лошо, дори никак, един народ, колкото и да е зле, все пак трябва да има някакви усещания – освен за недоимък, за студ и безперспективност; ако към тях се прибави и едно четвърто усещане – усещането за „мисия“ – няма да е никак зле.

Въпросът е дали усещането за мисия може да накара народа да забрави другите си усещания?

Ако се усеща като мисионер, по-малко недохранен ли ще се чувства?

Плевнелиев изглежда знае нещо, което е тайна за нас. Но нали за това е президент – да знае всички тайни, както се полага на Главния Мисионер на Републиката.

Не се натъжавайте прекалено, че вече са открили у вас и усещането за мисия.

Чукчата бил на конгрес на КПСС в Москва. И трябвало и той да се изкаже. И се изказал: „До революцията – започнал той – в нас имаше две усещания: за глад и за студ. Сега се прибави трето: усещането за любов към родината.“

***

Кеворк Кеворкян

https://www.facebook.com/kevorkkevorkianVN