Слави Бинев: Журналисти и собственици на медии са на колене пред управляващите!
Уважаеми журналисти,
Обръщам се към Вас, надявайки се, че в гилдията все още са останали хора, решени да защитят честта и смисъла на собствената си професия – да бъдете изразители на свободата на словото и мисълта, които уж са ни конституционно гарантирани.
За съжаление в България вие не сте свободни, словото ви е цензурирано, а медийната среда е превърната в пародия, която не само резили България пред света, но убива и смисъла на собствената ви професия, дискредитирайки я с всеки изминат ден в очите на потребителите. Това се вижда ясно и от тиражите и степента на доверие на аудиторията.
По категоричен начин се видя и в изследването за свободата на медиите в България, направено от Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ -България) през 2011 година. Самият факт, че резултатите от него не получиха почти никаква гласност е не просто красноречив, а диагноза и присъда за равнището на медийна свобода, едновременно.
Аз, като български евродепутат, не мога да остана безразличен към тази ситуация и използвам случая ясно да заявя отношението си към случващото се – първо пред вас, а другата седмица – в Европейския парламент.
В анкетата участваха 113 журналисти. Това не я прави представителна, но резултатите от нея са показателни – журналисти и собственици на медии са на колене пред управляващите.
Медиите не са нищо повече от една икономически зависима от подаянията на министерствата обслужваща прослойка, различима от гордата професия на куртизанките, само по витиеватите начини на заплащане и в нескопосаните опити това да бъде представено за професионализъм и обективна журналистика.
Преки свидетели на посегателства срещу свободата на словото са ставали 82 от участниците в анкетата. Икономически интереси са попречили на 28 журналисти да си свършат нормално работата, а други 58 са посочили политическия натиск върху медията, в която работят, като основен проблем за свободното изразяване.
Анкетираните журналисти говорят за пряка намеса от политически лица и висши кадри на администрацията в редакционната политика – телефонни обаждания с указания за подбор на новини, гневни обаждания по телефона до издателите или главния редактор от страна на засегнати министри и дори забрана репортерите да задават неудобни въпроси.
Съвсем скоро президента на Германия, който бе уличен в подобен опит за въздействие над една медия се извини за поведението си, нещо което за съжаление няма как да се случи в България. За сметка на това загубили детето си родители трябва да се извиняват на полицията за това, че същата не е спасила детето им, или да се вербува по чудовищен начин 10 годишно шахматистче да „погали” егото на премиера правейки реми с него.
Никой от Вас не видя този Франкещайн, превърнал се в нещо средно между Меси, Каспаров и Новак Джокович, който води сигурно България към бъдеще като това на Унгария. А унгарската участ ще ни сполети и тогава този човек, пред който журналисти, собственици и издатели в България стоят разтреперани в удобни сервилни пози, този човек ще се оправдае с Вас. И от негови палета вие ще се превърнете в съучастници и обвиняеми за падението на демокрацията в държавата.
Донякъде се опитвам да разбирам страха ви и наложената ви цензура, защото аз и вие знаем как действа Борисов с опиталите се да опонират на управлението му. Останаха безкрайно много въпроси и неизяснени обстоятелства около компрометиращите Борисов флашки, един участник в тях случайно почина, останаха много въпроси около един самоубил се в присъствието на полицията арестуван за убийство, а полицията така и не можа да ни убеди, че обвинението срещу него не е пришито за да се потуши нарастващото напрежение сред обществото.
Един министър бе публично унижен и това се излъчи и отрази в национални медии, а вината към него все още не е доказана.
Такава е съдбата на опонентите на Борисов – дисквалифициране, отстраняване, дискриминиране. Но ако това е цената, която трябва да се плати за да се отървем от това просташко управление съм готов да бъда дисквалифициран и отстранен, та дори и ликвидиран, но не мога да си затворя очите пред истината или да си внушавам, че тя не съществува. Крайно време е да запомните максимата, че за да чуеш истината трябва сам да я кажеш, а за журналистите това важи в десеторно по-голяма сила.
Свободата на словото в България получава оценка слаб 2,42 по петобалната система от две до пет. Такава оценка журналисти дават на журналисти. Да, до голяма степен вината е на собствениците и на издателите, защото именно те превърнаха медиите в бърсалки на властта. Но – няма невинни – и властта, и част от бизнеса, и ръководствата на медиите, и самите журналисти са виновни. Всички са допринесли за тази грозна картина.
Вярвам, че има журналисти които си обичат професията и искат да пишат свободно, а не да слугуват на самопровъзгласил се за всесилен, господар.
Всъщност за мен е по-лесно да докажа думите си. Не е нужно да правя никаква анкета – аз съм български депутат в Европарламента. Написал съм открито писмо до медиите. Начина, по който ще отразите това писмо, е точно предмета на неговото послание.
На 23 януари ще уведомя лично кабинета на Нели Круз с всичко случващо се тук, включително и каква гласност се е дало на моя последен опит да събудя журналистите в Българея и да ви предпазя от съдбата на унгарските ви колеги.
Въпреки всичко ми се иска да вярвам, че има журналисти, които се борят срещу това да бъде погребана демокрацията. Защото демокрацията започва от свободата на словото и от правото на изразяване на собствено мнение, това е нещото което трябва да ръководи всеки един от Вас в работата ви. Вие не просто сте призвани да браните честта на професията си.
Вашата професия е израз на основни граждански свободи, гарантирани от конституцията на България. Залогът е доста по-голям и дори аз да ви простя, мисля, че децата ни – вашите и моите – трудно ще ни простят!
С уважение,
Слави Бинев
Член на Европейския парламент