СКАНДАЛ! НАШИ ПРОФЕСОРИ „УБИХА“ БОТЕВ ДВЕ ГОДИНИ СЛЕД СМЪРТТА МУ
Дългогодишна учителка по български език и литература съм. Заинтригувана от предложението да ползват тази учебна година като помагало проектите за учебници за 5.клас по български език и по литература на непознатото ми досега издателство Институт за образователни политики „Архимед и Диоген“ ООД, си свалих тези учебници от сайта им.
Обзе ме обаче ужас от безобразната грешка още на 4-та страница. На нея са поместени биографиите на четирима от авторите, които се учат в учебника. Защо само четирима, не зная. Ботев, Шарл Перо, Андерсен и Рик Риърдън са турени един под друг (!?).
Изтръпнах, като в биографията на Ботев прочетох изречението: „След тежки боеве загива във Врачанския балкан на 2 юни 1878 г.“. И по умните третокласници знаят, че Ботев е убит на 1-и юни! А на 2 юни 1878 г. България вече е била свободна! Ботев е убит през 1976-а година! И този учебник е писан от професорите Александър Панов и Валери Стефанов, както и от главен асистент Младен Влашки! Срам!
Все пак се задълбочих в текста – може пък да е случайно. И още на следващите страници открих едни странни герои, които уж водят диалог, така че петокласникът да научи що е „митокултурна общност“ – понятие, което едва ли се учи и в университетите. Едното дете е наречено „Прасчо“ /много обидно, ако е мюсюлманче/, а другото си сменя името непрекъснато – ту е Пресиян, ту е Персиян.
Изглежда не само коректор, но и авторите не са си чели учебника – бъка от грешки.
Още по-объркан е от методическа гледна точка – има „професорски“ знания, които не трябва да ги има и липсват задължителни понятишя, които петокласникът трябва да научи!
На всичкото отгоре са набутани и цели таблици с указания към учителя, които би трябвало да са в книгата за учителя.
Отказах се да чета тая литература и минах към българския.
ОТНОВО МИ СЕ ИЗПРАВИ КОСАТА
Помагалото-учебник, написано от Александър Панов, не е нито помагало, нито учебник за 5. клас. Защото Не съответства с изискванията на новата програма и Не отговаря на когнитивното равнище на учениците.
Въвеждат се някакви странни нови понятия, които биха объркали не просто петокласниците, а и студентите по българска филология: код, канал, знак, вербални и невербални езици, функции на езика /между които поетическа, контактна и обяснителна/.
В същото време липсват обяснения на понятията, заложени в учебната програма: що е контекст, що е тема, подтема, абзац…
Изобщо – тоя учебник е пълен с претенциозни термини като „материалната форма и идеалното значение на думата, за главното и периферийно значение на думите, за псевдопредставки и псевдонаставки“ – изобщо, пълен е с псевдонаука.
НАКРАЯ ОТВОРИХ БУКВАРА – освен кичозните рисунки, пак същия автор – проф. Александър Панов. Явно е той ще да е всестранно развит, като да е нашенският Архимед Диогенов. Не знаех, че е автор на популярното детско стихче за Жаба-жаборана и близката гора, в която става дружна веселба. Но стихчето е включено в буквара без посочване на друг автор? Мирише на литературна кражба.
Няма да чета математиките, с които това издателство се хвали – да не науча оттам, че 2 и 2 прави 6.
Уважаеми господа редактори, вижте на www.arhimedbg.com. И не се смейте – това е тъжно. Защото става дума за нашите деца.
Милена Крумова