СКАНДАЛ! МЕДИЕН БОС ЗАПОВЯДВА НА ЖУРНАЛИСТ ДА ЗАБРАВИ ИМЕТО НА СЪДИЙКА, ПУСНАЛА КОЛИТЕ В МОРСКАТА ГРАДИНА!

Собственикът на сайта ТОП НОВИНИ Николай Йонков, който наложи безпардонна цензура на журналистите Георги Александров и Нели Дерали след натиск от „грантовия” Съюз на съдиите в България, преди това е заповядал на подчинените си, чрез посредник, да забравят името на съдийката от Варненския административен съд Ирена Обретенова. Това разказа журналистът Георги Александров в шокиращо интервю за сайта „Афера”. Въпросната магистратка остана в сянка при последния скандал с Морската градина, който се развихри след като варненският съд отмени забраната на върховната инстанция за движение на коли в парка. Обретенова гледа жалбата на представляваното от бизнесмена Рубин Коцев дружество „Овърсийз Хоризонт” срещу акта на Върховния административен съд и се произнесе по същия начин, по който и колежката й Евелина Попова. Последната бе уличена от журналиста Георги Александров в конфликт на интереси, тъй като съпругът й, адвокат Младен Попов, е защитавал в съда интересите на Рубин Коцев. Името на бизнесмена фигурира и в списъка на частните тъжители, чиито жалби е уважила Попова по казуса с колите в парка.

Жоро, кога и как ти заповядаха да забравиш името на Ирена Обретенова?

Това се случи на 25 февруари, когато Евелина Попова даде безпрецедентната пресконференция, по време на която ме заплаши със съд заради публикациите, в които осветлих конфликта й на интереси. Както знаете, ние не бяхме поканени на тази пресконференция, което не ни попречи да отразим някои нелицеприятни детайли впоследствие, заради които бе уволнена пиарката на съда. Та въпросния ден, докато с Нели Дерали бяхме в офиса, по телефона ми звънна Мустафа Мустафов – служител на Топ новини от Шумен, който до неотдавна ни се водеше „управляващ редактор”, и ми предаде, че Йонков е заповядал да забравя името на съдийката Ирена Обретенова.

А обясни ли ти защо, по каква причина?

Не, не ми обясни, а и аз в първия момент не можах да схвана какво точно се случва и по какъв повод. Това име на мен не ми говореше абсолютно нищо, защото на сайта на съда бе качено само разпореждането на Евелина Попова, а на Обретенова го нямаше, поради което не знаех, че производството е разпарчатосано и че жалбата на „Овърсийз Хоризонт” е била в ръцете на съдийката Обретенова.

Ти как реагира на това обаждане?

В първия момент направо онемях, защото такова нещо досега не ми се беше случвало в 12-годишната ми журналистическа практика. Никой не се е осмелявал да ми отправя подобни заповеди, при това по толкова дърварски начин. След това разказах на колегите ми какво се е случило и че тая няма да я бъде, докато аз съм главен редактор на варненската секция на сайта. Малко след това ми се обади журналист от друга медия и ми каза, че съдийката Евелина Попова ме е „насяла и навяла” на пресконференция и е заплашила, че ще ме съди за обида. Колегата ми прати пълен аудио- и видеозапис, при което аз вече побеснях. Незабавно се обадих на новопроизведената в управляваща редакторка на сайта Иванка Бедрова, обясних й какво се е случило и че възнамерявам да пусна материал по темата. В интерес на истината тя не възрази, но ме посъветва да го публикувам от името на друг репортер от редакцията. За мое най-голямо учудване след известно време Иванка ми позвъни и ми нареди да не пускам абсолютно нищо – с обяснението, че Николай Йонков бил казал така. Бях убеден, че Бедрова пак не е вдянала какво й се говори и звъннах на Йонков, за да му обясня лично. Той, от своя страна, ме посъветва да се разберем тримата с Иванка и с доскорошния управляващ редактор на сайта – Мустафа. Звъннах му и на него, обясних му какво се е случило на въпросната пресконференция, какво е казал Йонков и го помолих да обсъди въпроса с Иванка, а след това да ми се обади, за да ми предаде какво е крайното решение. Не след дълго Мустафа ми каза, че мога да дам право на отговор в медиите, които са отразили пресконференцията, но в нашия сайт да не пускам нищо по темата. Така и направих. Изпратих материала под заглавие „Варненският административен съд да се оплаче на арменския поп” на друга медия, след което се обадих на счетоводството на „Топ новини” в Русе, за да попитам по кой член от КТ трябва да оформя молбата си за напускане, защото още тогава, броени дни преди Иванка и Мустафа да ни блокират достъпа до панела и пощата на сайта, вече изпитвах непреодолима органическа непоносимост към тази медия. Тогава обаче се намеси колежката ми Нели Дерали, която се опита да ме убеди, че не трябва да действам емоционално. Дадох си сметка, че напускането по взаимно съгласие, без битка, е равносилно на отстъпление от самия себе си, на енергията, която съм вложил в този сайт през изминалите 3 години, за да бъде това, което вече не е. След като същия този ден се прибрах вкъщи, в чата ми се включи Славена Панайотова от „Варна диша”, която ме попита защо медиите отразявали така избирателно скандала с отмяната на забраната за движение на колите в парка. Именно от Славена разбрах, че жалбите срещу решението на Върховния съд, странно защо, са разпарчатосани и че съдийката Ирена Обретенова гледа една от тях.

Опита ли да се свържеш с Ирена Обретенова, за да я попиташ на какво се дължи заповедта да й забравиш името?

Не, но по-интересно е, че преди малко повече от година Николай Йонков ми направи среща с едни хора, които трябвало да ми предадат нещо много важно. И да, в хода на разговора стана ясно, че са съдии във Варненския административен съд. Същите, мъж и жена, ми разказаха доста сензационни неща за шефката на магистратурата Тинка Косева и за тогавашната й заместничка Евгения Баева – къде и какво работели съпрузите им, как манипулирали системата за случайно разпределение на делата, какви влогове имала Баева в една банка, кадри на кой университет постъпвали на работа като съдии в Административният съд и прочие. Единственият документ, който ми предоставиха, бе протестно писмо от името на група магистрати от същия този съд срещу Тинка Косева и Евгения Баева. Въпросното писмо-декларация вече бе изпратено до председателя на ВАС, до ВСС и други организации, но никъде все още не се бе появило публично. От мен се искаше да направя материал на база съдържанието на писмото, който трябваше да пусна след определен час на следващия ден, тъй като това писмо първо трябваше да излезе на сайта на Съюза на съдиите в България (ССБ), където уж случайно аз съм го бил видял.

Къде и как протече срещата с тези съдии?

Те ми определиха среща за 12 часа на обяд в едно заведение в района на Община Варна, чиято собственичка се оказа моя позната – бивша телевизионна журналистка. Там, по ирония на съдбата, се видяхме с тези двама съдии, но те отказаха да се представят поименно, а и аз не настоявах. Сега обаче започвам да си обяснявам защо моите материали за дългогодишната сага с колите в парка не бяха толерирани от Николай Йонков, който винаги се опитваше да обори тезите ми и да влияе индиректно на вътрешното ми убеждение. Но ето, че и Върховният административен съд отмени за енти път разпореждането, което ще рече, че моите материали са били резонни.

Ти пусна ли материал на база информация от срещата с тези магистрати?

Да, след като писмото им излезе на сайта на ССБ и в „Дневник”. Това все пак е официален документ, който бе подписан, по груби спомени, от над 10 магистрати във Варненския административен съд. По отношение на другите сведения, които ми дадоха тези двама съдии, не намерих основания да пиша, защото щеше да бъде тенденциозно. Първо, законът не забранява бракосъчетанията между представители на определени професии и всяко твърдение за търговия с влияние трябва да се доказва, най-добре със СРС. Второ, проблемът не опира до това, че някой има еди си колко пари на влог в банката, а до това какъв е произходът на тези средства. Аз не съм нито НАП, нито ДАНС, нито МВР, за да разследвам тези въпроси. И трето, ако двамата магистрати искаха споделените ми от тях сведения да бъдат оповестени публично, можеха да ми дадат интервю и да застанат с имената си, както аз правя в момента, от първо лице, а не да доносничат като мишки.

Да се върнем на 25 февруари. След като навърза нещата с Ирена Обретенова, написа ли нещо за нейното разпореждане против забраната за колите в парка?

Не, за какво да пиша? Информацията вече бе споделена в социалните мрежи, след което се появи и в някои варненски сайтове.  Бях толкова омерзен от случилото се, че ми идваше да гръмна в главата точно определени хора. Факт е, че никога досега, в продължение на 12 години, нито един мой работодател не си е позволявал да действа спрямо мен с толкова дърварски способи. Дори и да е имало нови обстоятелства, с които е трябвало да се съобразяваме редакционно, това се е споделяло лично, честно и с необходимото уважение. Ако не съм бил съгласен, съм си тръгвал доброволно и без шум. Когато обаче някой си позволява да ме заставя по толкова долен и отвратителен начин, да не очаква, че ще си подам и другата буза. Не мога да бъда чак толкова добър християнин!

А друг път упражнявана ли ти е била цензура в „Топ новини”?

Не, абсолютно никога. Имахме пълна свобода и ясна редакционна политика, утвърждаваща принципите на честната, обективна и независима журналистика. Това беше и единствената причина да продължавам да работя в този сайт, в който има постоянно текучество на кадри. Към дългия списък с причините за това вече трябва да се добави и безпардонната цензура, която доби чудовищни размери на 2 март – ден след като клеветническото писмо на Съюза на съдиите по мой адрес излезе в сайта Afera.bg. Именно тогава Иванка Бедрова ни блокира достъпа до административния панел и до електронната поща на сайта.

Докъде стигна дисциплинарното производство, което работодателят ти образува срещу теб?

Изобщо не знам, но се надявам до средата на май да се стигне до развръзка. Нещата от известно време са в пълен застой. Ни вест, ни кост. Досега съм писал три обяснения по искане на работодателя ми, който ми вменява невероятни простъпки. Вече съм говорил по тази тема – това е едно изнудване да напусна по взаимно съгласие, за да се възпрепятства възможността и правото ми да отнеса казуса до съда. Причината обаче, поради която отказвам да напусна доброволно, не е материална, а е морална. Всяка принципна битка трябва да се води достойно и до край, без значение от лесно предвидимата развръзка, която в случая ще бъде уволнение. Именно тя обаче ще завърже онзи възел, който Николай Йонков и неговите съучастници тепърва ще трябва да „развързват” – не само за себе си, не само тук и не точно сега. И в това начинание няма да им помогнат нито овладените от олигархичните им кумири съдии и съдилища, нито тяхната „деформаторска“ партия и свързаните с нея неправителствени организации. С други думи, мафията ще бъде безсилна!

Разговаря: Веселина Томова

ПО ТЕМАТА: ЗА МЕДИЙНОТО ПРАВО, СВОБОДАТА НА СЛОВОТО И БАЙ ГАНЬО С S-КЛАСАТА