СКАНДАЛНО РЕШЕНИЕ! ЧЕТАТ ЛИ СЪДИИТЕ КАКВО ПИШАТ, ИЛИ НЕ ЗНАЯТ КЪДЕ СЕ НАМИРАТ!
Преди ден АФЕРА съобщи: „СПРАВЕДЛИВОСТТА ВЪЗТЪРЖЕСТВУВА! ОПРАВДАХА ЖУРНАЛИСТА ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ!“. Публикацията бе базирана на потвърдената ни официално информация от Варненския апелативен съд, преди цялото решение на съдиите да бъде качено в сайта на ВАС. Впоследствие, след като добавихме цялото решение на съдебния състав с докладчик по делото Росица Тончева и председател на състава Илия Пачолов, и след като му направихме професионален анализ, лъсна грозната очевадна истина – ЧЕ ИЛИ СЪДИИТЕ НЕ ЗНАЯТ КАКВО ПИШАТ, КАКВО ЧЕТАТ И КАКВО МИСЛЯТ ЕДНОВРЕМЕННО, ИЛИ ИЗОБЩО НЕ ЗНАЯТ КЪДЕ СЕ НАМИРАТ.
Цялото решение на Варненски апелативен съд №136/29.06.2016 по НДВ № 187 по описа на съда за 2016 година, касаещо журналиста Георги Александров, гъмжи от абсурдни противоречия, ограничава се до смяната на една алинея с друга и от него изобщо не става ясно – оправдан ли е журналистът Георги Александров, аджеба, или не е, а ако е – по едната алинея, какво, аджеба, му е наказанието по другата алинея.
И тъй като разни пишман – папагали „юристи“ се вихреха да коментират публикацията на АФЕРА, сме длъжни да разкостим ТАКА НАРЕЧЕНОТО „РЕШЕНИЕ“ НА ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
Съдебното решение е на съдебен състав от Варненски апелативен съд – докладчик по делото Росица Тончева, председател на състава Илия Пачолов и съдия Румяна Пантелеева.
Да започнем оттук:
Съдия Росица Тончева пише в решението на съда, че журналистът Георги Александров се жалва, че е бил ограничаван в правото си на ползване на лична защита.
В т. 1 от решението на съда, се казва: „Настоящият състав не констатира нарушение на правото на защита на искателя в стадия на въззивното съдебно заседание. Конкретно, оплакването касае нарушение на процесуалното право на лична защита в съдебните прения. Протоколът за съдебното заседание съобразно чл.131 от НПК е доказателствено средство за съответните действия и реда, по който са били извършени. Така, чрез съдържанието на протокол от проведено съдебно заседание на 10.09.2015 година по ВНОХД №404/2015 година по описа на ВОС не се установява съдебната реч на искателя А. да е била прекъсвана от председателя на съдебния състав.“
Има си хас в собствения си протокол от предишната инстанция съдът да напише или да отбележи, че подсъдимият Георги Александров е бил прекъсван!
Да приемем, че това е „бял кахър“ и да продължим нататък:
Съдебният състав на Варненски апелативен съд по принцип приемат, че деянието, извършено от Георги Александров е извършено не по чл.325 ал.2 от НК, член по който е обвинен от ВРП и осъден от ВРС и ВОС на шест месеца условно, при три години изпитателен срок, а по чл.325 ал.1 от НК.
В т.2 от съдебното решение на Варненския апелативен съд пише дословно:
„Инкриминираните действия на искателя несъмнено притежават характеристиката на непристойни – отправените от него към полицейските служители реплики /закани, псувни, обиди/ са проява в разрез с установените порядки в обществото и поради това обективно са в състояние да го скандализират. За квалифицирането на конкретно поведение като „хулиганство“ по смисъла на чл.325 ал.1 НК е без значение неговата насоченост към конкретно лице или множество субекти, стига то по естеството си да е непристойно, грубо да противоречи с общоприетите морални и социални стандарти на поведение, да скандализира обществото и паралелно с това да изразява неуважението на дееца към него. В случая от съществено значение не е конкретният субект към когото искателят е насочил деянието си, а засегнатия кръг обществени отношения, защитавани от нормата на чл.325 от НК /ППВС 2-1974, Р 78-1973-2 н.о./.“
Тук е цитирано решение на пленум на Върховния съд по повод хулиганството, в което се казва, че обект на посегателство са обществени отношения, свързани с поведението в обществото, морала и т.н.
Чл. 325 ал. 2 от НК, по който член е обвинен и осъден на първа и втора инстанция журналистът Георги Александров, касае хулиганство, което е извършено с особена дързост и цинизъм, и съпротива срещу органи на властта, по време на изпълнение на служебните им действия.
Варненските апелативни съдии в своето решение постановяват, че деянието, заради което е осъден Георги Александров, не трябва да бъде квалифицирано по чл. 325 ал.2, а по чл. 325 ал.1 – член, според който няма особена дързост и цинизъм при извършване на деянието и съответно няма съпротива срещу органи на властта.
По чл. 325 ал.1 е предвидено по-леко наказание – до две години лишаване от свобода, или по-леко наказание. При положение, че Георги Александров не е осъждан досега, трябва да бъде освободен от наказателна отговорност по чл. 78а.
И сега внимавайте!
В т.2 абзац 5-ти от решението на Варненски апелативен съд е написано дословно: „Въпреки параметрите на санкцията на чл.325 ал.1 от НК, обсъдими на плоскостта на чл.78а ал.1 от НК, искателят не може да бъде освободен от наказателна отговорност за това престъпление. В случая действа императивната забрана на чл.78а ал.7 пр.последно от НК. Престъплението, за което Г.А. е признат за виновен, е извършено спрямо орган на власт при изпълнение на службата.“
Това е абсолютно противоречие на онова, което приема същият съдебен състав, и е основание същият съдебен състав да се произнесе, че няма престъпление по чл.325 ал.2, а има престъпление по чл.325 ал.1!
Очевадно е същественото противоречие в самата теза на писалата съдийка това съдебно решение – първо казва, да, обекта е насочен спрямо обществените отношения, а след това казва – не може да не го осъдя, защото е извършено спрямо орган на власт.
Когато съдебния състав се обосновава, че деянието не е извършено по чл. 325 ал.2, а по ал.1, в съдебното решение в т. 2 абзац четвърти пише: „Разглежданият случай не е такъв. Изречените от искателя реплики – псувни, ругатни, обиди и заплахи към полицейски служители не надхвърлят по интензитет обичайното скандално поведение. Поради това и предвид липсата на изключителния цинизъм и дързост, деянието на искателя се явява съставомерно по основния състав на чл.325 ал.1 от НК, т.е. предходните инстанции са приложили неправилно материалния закон. Допуснатото нарушение е отстранимо от настоящата инстанция, която разполага с правомощието по чл.425 ал1 т.3 от НПК да измени решението и присъдата, тъй като това е в полза на осъдения. Искателят А. следва да бъде оправдан по обвинението за престъпление по чл.325 ал.2 от НК.“
Четете внимателно!:
„…не надхвърлят по интензитет обичайното скандално поведение.“
Обаче! В абзац шести на т.2 от същото решение пък пише: „Наложеното наказание на искателя е индивидуализирано в хипотезата на чл.54 от НК, при отчитане на смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства. Той е неосъждан, ползва положителната характеристика за личността си /л.165-170 от НОХД №1802/. От друга страна обаче стои изключителната интензивност на инкриминираното деяние, отразила се върху дейността на екип от ЦСМП-Варна, посетители на нощно заведение и част от персонала на същото. При незначителния превес на смекчаващите вината обстоятелства, наказание под средния размер в посока към минималния съобразно санкцията на чл.325 ал.1 от НК изпълва изискването за съответност на наказанието и престъплението. Приложението на чл.66 ал.1 от НК намира основанието си веднъж в наличието на материалноправните предпоставки за това и втори път във възможността индивидуалната превенция на наказателната отговорност да се постигне по този начин. Удовлетворяването на последната се отразява и върху реализирането на генералната превенция на наказанието.“
Може ли някой да обясни как така в два съседни абзаца от ЕДНО И СЪЩО РЕШЕНИЕ СЪДИЙКАТА, ПИСАЛА ТОВА РЕШЕНИЕ, АБСОЛЮТНО СИ ПРОТИВОРЕЧИ?!
В предния абзац „не надхвърля интензитета на обичайното скандално поведение“, в следващия абзац – „стои изключителна интензивност на инкриминираното деяние“?!?!?
И стигаме до върха на абсурда!:
Преди да напише окончателното си решение, съдът посочва три възможности – когато искането е основателно, да отмени присъдата и да върне за ново разглеждане, като посочи стадий от който трябва да започне – първа, втора инстанция, досъдебно производство, второ – да отмени присъдата и решението и да спре наказателното производство, в случаите когато не представлява престъпление и да оправдае подсъдимия, и трето – да измени присъдата, въззивното решение или новата присъда в случаите, когато основанията за това са в полза на осъдения.
И сега да прочетем РЕШЕНИЕТО С ЧЕРНИТЕ БУКВИ НА СЪДИЯ РОСИЦА ТОНЧЕВА:
„С оглед изложеното и на основание чл.425 ал.1 т.3 от НПК, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД № 404/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна, като изменя постановеното по него въззивно решение № 264/30.09.2015г., както следва:
ПРЕКВАЛИФИЦИРА престъплението, за което Г.А.А. е бил признат за виновен в такова по чл. чл.325 ал.1 от НК, като го ОПРАВДАВА по обвинението по чл.325 ал.2 от НК.“
Пак прочетете това последно изречение: „ПРЕКВАЛИФИЦИРА престъплението, за което Г.А.А. е бил признат за виновен в такова по чл. чл.325 ал.1 от НК, като го ОПРАВДАВА по обвинението по чл.325 ал.2 от НК.“!
Значи така: съдебният състав на ВАС оправдава Георги Александров по чл.325 ал.2, преквалифицира обвинението по чл.325 ал.1, обаче наказание налага ли му по чл.325 ал.1 ????!
От това изречение, някой читав юрист, разбира ли нещо, аджеба?!
Добре, оправдава го по чл.325 ал.2, наказанието отпада. Ами по чл.325 ал.1? Какво наказание има Георги Александров?
И какво си представят съдиите – променят алинея 2 в алинея 1 на чл.325, ей така, зачерквайки едната алинея и на нейно място написвайки друга?!
Първият въпрос, който възниква – това „в полза на подсъдимия“ ли е? Що за „разсъждения“, след като присъдата пак остава шест месеца лишаване от свобода при три години условен срок?
Вторият въпрос, който следва е – какво като сте написали такова решение, господа съдии?! Може ли да се смята, че има наказание? Защото „в полза на подсъдимия“ какво означава? Предишната съдебна инстанция осъжда Георги Александров по чл.325 ал.2 за изключителна дързост и цинизъм, за което наказанието е до пет години лишаване от свобода, на шест месеца условно. Сега съдебният състав на Варненски апелативен съд преквалифицира деянието на чл. 325 ал.1, където наказанието е до две години лишаване от свобода, и … наказанието остава … СЪЩОТО.
В каква „полза на подсъдимия“ е това? Нито тази ФОРМАЛНА СМЯНА НА АЛИНЕИТЕ В ПРЕКВАЛИФИКАЦИЯТА, НИТО ПЪК НАКАЗАНИЕТО, ЗАЩОТО ТО НЕ Е ПРОМЕНЕНО, СА „ОТ ПОЛЗА“ НА ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ.
КАКЪВ Е СМИСЪЛЪТ ОТ ЦЯЛАТА ТАЯ „ПРОФЕСИОНАЛНА“ СЪДЕБНА ИСТОРИЯ?
И ИЗОБЩО ИМА ЛИ НЯКАКЪВ СМИСЪЛ В ТОВА СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ НА ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД?
Може ли наказанието да остане същото – от шест месеца, защото очевадно това счита съдът, но след като си го оправдал по чл.325 ал.2, това означава, че си му махнал наказанието! А като пък не си определил наказание по чл.325 ал.1 остава да гадаем и да фантазираме, че най-вероятно се касае за същото наказание от шест месеца, което съдебният състав оставя в сила!
Законът, уважаеми апелативни варненски съдии, не говори за „графическа промяна“ в алинеите!
Решението за всеки ювелирен юрист би трябвало да бъде – изменя решението, оправдава го по обвинението за чл.325 ал.2, признават го за невиновен и го оправдават. Признава го за виновен по чл.325 ал.1 и му налага конкретно наказание.
От така постановеното решение основният извод е, че в него има категорични противоречия, които направо са, меко казано, абсурдни.
ЧЕТАТ ЛИ СЪДИИТЕ ТОВА, КОЕТО ПИШАТ?! ИЛИ ИЗОБЩО НЕ ЗНАЯТ КЪДЕ СЕ НАМИРАТ!
Веселина Томова