СКАНДАЛНИТЕ АФЕРИ НА МИНИСТЪР БОРШОШ
Да си спомним за скандалните афери на министър Боршош през последните 10 години.
Няколко причини туристическият бранш да не харесва новия си министър.
Според официалната биография на настоящия министър на туризма Мирослав Боршош, публикувана на сайта на министерството, той е културолог по образование, завършил Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Бил е парламентарен секретар на Министерството на външните работи от 2000 г. – 2001 г. В периода 2021 г. – 2023 г. е заместник-кмет на Столична община по Направление „Култура, образование, спорт и младежки дейности“. От ноември 2023 г. до януари 2025 г. е общински съветник от Столичен общински съвет, като през 2024 г. е избран за председател на Постоянната комисия по Образование, култура, наука и културно многообразие.
В биографията му се спестява, че е бил шеф на НДК, стигнал до съд заради източване на средства.
Както и политическото му номадство – дългогодишен член и активист на Съюза на демократичните сили. През 1997 г., когато Надежда Нейнски е министър на външните работи в правителството на Иван Костов, той постъпва на работа в екипа ѝ като специалист в управление „Информация“.
След това е парламентарен секретар на министерството на външните работи. След като СДС губи властта през 2001 г. от НДСВ, Боршош е избран за лидер на младежката организация на СДС. Прекратява партийната си дейност, след като влиза в управлението на вестник „Новинар“ през 2005 г. заедно с Любен Дилов – син.
Отделно Боршош има няколко търговски дружества, които прехвърля на съдружничката си Ивелина Костова, на бившата си съпруга Искра Владимирова и на следващата си съпруга Камелия Станчева, когато става шеф на НДК през 2014 г. г.
Три години по-късно, през юни 2017 г. е уволнен от министър Лиляна Павлова, към онзи момент принципал на НДК. През 2018 г. срещу него е повдигнато обвинение за умишлена безстопанственост в особено големи размери.
И тогава вече става ясно, че представящият се за предприемач културолог може да види сметката на всяко печелившо дружество – всичко това, гарнирано с медийни публикации за безстопанствено управление и пилеене на бюджетни средства, след които Боршош винаги се измъква съдебно чист като сълза, готов за управлението на следващия „проект“.
Нека припомним някои от тях.
Източването на НДК, за което се оказа невинен
В периода 2014 – 2017 г. Боршош е директор НДК – по Търговски регистър – „Национален дворец на културата – конгресен център София“ ЕАД. Още преди да поеме поста финансовото положение с НДК е видимо зле.
Затова с встъпването си в длъжност Боршош започва да го ремонтира, преустройва, поправя, размества … докато добие вид, който напомня повече на пространството пред Централна ж.п. гара, отколкото на това, което някога е бил или би трябвало да бъде един Национален дворец на културата.
Разточителството лъсна покрай председателството на България на Съвета на Европейския съюз в началото на 2018 г.
Тогава Боршош беше обвинен в нецелево изразходване на десетки милиони левове, отпуснати от бюджета за ремонт и преустройване на НДК за нуждите на председателството на страната ни.
Тогавашният министърът по европредседателството Лиляна Павлова го уволни, но няколко дни по-късно правителството го възстанови на поста по искане на премиера Бойко Борисов. Боршош влезе под кожата на Борисов и си издейства НДК да се прехвърли за управление към тогавашния министър на културата Боил Банов, запомнен единствено с аферата „Ало, Банов съм“.
Нека припомним и какви бяха обвиненията, внесени в съда, към Мирослав Боршош. От съобщение на прокуратурата от май 2018 г. става ясно, че той е трябвало да отговаря за общо 4 престъпления.
Наред с обвиненията за нецелево изразходване на над 3.4 млн. лв., умишлена безстопанственост, ощетила НДК с над 28 000 лв., сключване на 15 неизгодни сделки, нанесли вреди за над 86 000 лв., той трябваше да отговаря и за длъжностно присвояване на над 3.9 млн. лв., извършено на 1 ноември 2016 г.
Обвинението на Боршош като ексдиректор на НДК за умишлена безстопанственост е във връзка със сключени от него договори с адвокатски дружества в периода между 16 януари 2015 г. и 24 януари 2017 г., въпреки че в НДК са били назначени двама юрисконсулти.
Към това разследващите бяха добавили и изработването на сайт и технически паспорти, въпреки че НДК вече е разполагал със интернет страница и два технически паспорта на сградата.
Към обвиненията бяха добавени и едни 28 399 лева, които са платени по два едногодишни договора за лизинг на „Лексус ЛС 600“. Именно това луксозно возило Боршош използваше докато все още управляваше НДК.
Според разследващите на 9 септември 2015 г. той е поискал от правителството да му бъдат предоставени служебни коли, въпреки че дворецът е разполагал със „Ситроен С4“ и бус „Хюндай“.
Месец по-късно правителството все пак взело решение да зачисли на НДК „Пежо 607“, но още преди това, на 18 септември 2015 г., Боршош сключил договор за оперативен лизинг за „Лексус“-а на стойност 14 199 лева.
Той е обвинен и за неизгодни сделки заради сключени от него 15 договора между 24 ноември 2014 г. и 23 декември 2015 г., с които са нанесени щети за над 86 000 лв., твърдеше прокуратурата.
Сред тях са 6 сделки за пиар обслужване, въпреки че в НДК на подобна длъжност работили четирима души, както и 9 за процесуално представителство пред съдебни органи, въпреки наличието на ведомствени юрисконсулти.
Показателно е още как под „егидата“ на „Тикетпортал“ – една от фирмите му, които прехвърля на съдружничката си Ивелина Костова, са продадени десетки хиляди билети за концерти и представления на гранд български и световни звезди.
Неофициално всички продуценти и автори, които са правели събития в НДК, са знаели, че е трябвало да сключват договори за продажба на билети с „Тикетпортал”.
Боршош обаче беше оправдан по всяко едно от тези обвинения през 2021 г. от Софийския градски съд.
Единственият осъден по случая беше бившият председател на Съвета на директорите на НДК Валентин Кръстев, който получи 3-годишна условна присъда.
Скандално циментиране на Софийските гробища
Вече като заместник-кмет на Столична община по Направление „Култура, образование, спорт и младежки дейности“ Мирослав Боршош продължава да се спряга с меко казано недобри практики.
Тогава в ресора му влиза и управлението на ОП „Гробищни паркове“.
Нека припомним, че в периода 2021 – 2022 г. стана ясно, че ръководство на ОП „Гробищни паркове“ е затънало в нарушения, а въпреки жалбите и сигналите до ресорния заместник-кмет Мирослав Боршош, не се вземат никакви мерки.
Според тези сигнали, останали без нула внимание, става ясно, че ръководството е допуснало незаконно строителство в Централни софийски гробища – изливане на бетон, изграждане на стълби, фундамент и поставяне на преместваем обект тип фургон от частна погребална агенция.
Да припомним още, че по отношение на ОП „Гробищни паркове“ е внасян сигнал за нарушение на финансовата дисциплина. Била е възложена проверка, но от нея не беше представен на общинските съветници.
Най-фрапантният пример е сигнал, че служители на ОП „Гробищни паркове“ взели пари на ръка от опечален за погребение, сумата била почти двойна над официалните тарифи, а за учудване на опечаления неговата близка била кремирана в Пловдив, а не в София.
Документи за това така и не получил освен един сертификат на хвърчащ лист. Подаден е сигнал в 4-то РУ на СДВР, но към днешна дата няма следа да има разследване.
Как му пречеше Паметникът на Съветската армия
Запомняща се с разхищение и силно политизиране беше организираната от Боршош като зам.-кмет по културата акция „Четем за свободата“ на стълбите на Паметника на Съветската армия по повод 250-я ден от началото на войната в Украйна.
Артистична инсталация показва заглавия на книги, посветени на антиутопичната действителност на социализма, сред които „1984“ на Джордж Оруел, „Всичко свое нося със себе си“ на Херта Мюлер, „Задочни репортажи за задочна България“ на Георги Марков, „Русия на Путин“ на Анна Политковская, „Книга за смеха и забравата“ на Милан Кундера и др. „Културната“ инсталация съвпадна случайно или не с поредното заливане на паметника с боя.
С акцията си тогава Боршош наля допълнително масло в огъня на общественото разделение.
Той обаче не спря дотук с ПСА – по-късно, в качеството си на общински съветник, поиска неговото демонтиране. На 3 декември 2023 г. даде тон през фейсбук, публикувайки снимка с падналата ограда пред монумента.
„Падна му оградата, то си стои. И областен, и кмет си имат, то си стои. На следващото заседание на СОС ще внесем декларация за незабавното му преместване, да видим кой, къде стои“, написа тогава Боршош и след 9 дни започна рязането парче по парче на скулптурната композиция.
Реакциите на туристическия бранш за номинацията на Мирослав Боршош за министър
„За пореден път не получаваме експерт, а удобен на властта човек“, коментира пред TravelNews Одисей Спасов – председател на Българската асоциация на туристическите агенции (БАТА).
Според него браншът започва работа отначало и ще загуби време.
„Боршош е поредната трагедия за бранша и това е подигравка с бизнеса. Не може постоянно да слагат некомпетентни хора“, подчерта Спасов.
Подобно мнение изрази и Венцислав Кръстев, председател на Сдружение „Туризъм“: „Не познавам Мирослав Боршош, но явно се търсят мениджъри, а не експерти от бизнеса. Слагат се удобни хора, които да изпълняват политически поръчки“.
„Това ще бъде 8-мият поред министър от 2020 г. насам, което означава отново да обясняваме натрупаните проблеми. Ще се стопират процесите и трябва да го въвеждаме отначало“, заяви Павлина Илиева – председател на Сдружението на туроператорите и туристическите агенти „Обединение Бъдеще за туризма“.
Тя се надява да продължи работата по създаването на Гаранционния фонд за туроператорите и борбата срещу сивата икономика.
По-малко и месец след встъпването си в длъжност, Боршош обяви, че вече работи по новата рекламна концепция на България.
Захваща се с дигитализации на сектора и промени в категориите. Туристическият бранш вече има опит какво предполага това – конкурси, средства, промени, средства… След време се надяваме да видим колко ще ни струва.
ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ!