СКАНДАЛНАТА МАФИЯ В „АСПАРУХОВО“ – ОБЩИНА – ВАРНА, КОЯТО ДЕЛИ ДАНЪКОПЛАТЦИТЕ НА „ЮНАЦИ“ И ТАКИВА, КОИТО ИМ ДАВАТ РУШВЕТИ. ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ

ОТКРИТО ПИСМО

 До: Вицепремиера на Република България

Г-н Валери Симеонов

 До:Информационен портал АФЕРА

 Уважаеми г-н Симеонов,

Възхищавам се на волята, решимостта и последователността, които проявявате при налагане на законността и правовия ред в Република България. Наблюдавах как се прилага закона при събарянето на незаконните къщи и с какъв размах и кратки срокове се случва това. Пиша Ви със зов за помощ. Помогнете ми да премахна незаконна пристройка към жилищна сграда, който се намира в гр.Варна, с административен адрес кв.Галата, ул.Галатея 1 и лице на ул.Крайбрежна 67:

Абсурдното в случая е, че един от наследниците на имота Борислав Симеонов Петров, който живее в Германия, след като подава многобройни сигнали за наличието на незаконния строеж, който е наследил от баща си, към ДНСК Варна и район Аспарухово, община Варна, не е получил отговор от никого.Помоли ме да ме упълномощи аз да действам на място от негово име. Прилагам изпратеното ми от него пълномощно, заверено от консулска служба гр.Мюнхен на 25.10.2016 г.:

 На 27.03.2017 посетих за пръв път район Аспарухово, община Варна. Бях насочен към служителите от „Контрол по строителството” на 5 ти етаж. Влязох в стая 508, където инж.Друмев и инж.Дончев не успяха да ми отговорят защо след като са сигнализирани по електронна поща преди 6 месеца не са отговорили на писмото на Борислав Петров, което прилагам:

 „Weitergeleitete Nachricht –––-

Von: „Borislav Petrov“ <[email protected]>

Datum: 25.10.2016 2:27 nachm.

Betreff: добър ден

An: <[email protected]>, <[email protected]>, <[email protected]>

Cc:

Казвам се Борислав Петров с адрес с. Ново село, ул. Доруджа 11 обл. Видин

пища Ви във връзка с наследен от мен имот след смърта на баща ми Симеон Борисов Петров находящ се на улица Галатея 1 в кв. Галата. Моля да проверите, дали  пристройката към къстата е законно построена  и ако не е да издадете заповед за събаряне, която аз доброволно ще изпълня или упълномощено от мен лице. Моля Ви да ме уведомите и по емайл, тъй като постоянно живея в Германия.

Поздрав Борислав Петров „

 Казаха, че не са получавали такова писмо. Попитах ги какво трябва да направя, за да си свършат работата и се почнаха половин часови обяснения за „набор от документи”, заявление в свободен текст, проект за безопасно събаряне на строежа и т.н.

Инж.Дончев, старши строителен контрольор, се оказа приятел на Симеон Борисов Петров (починалия баща на Борислав), който е построил незаконния строеж и със сигурност знае за него още от 2002 г., когато е започнат и завършен през 2004 г.Той започна да ми обяснява как строежа може да се узакони, въпреки че в законите от които се ръководи в работата си и които трябва да знае, изрично е упоменато:

„ЗУТ § 127. (1) Строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.”

Настоявах, че наследникът Борислав Петров ме е упълномощил да съборя незаконния строеж, а не да го узаконявам и искам да ми кажат стъпка по стъпка какви действия да предприема. Те недоумяваха как наследник сам ще поиска да му бъде премахнат незаконния имот. В разговор по телефона с майката на Борислав Петров, с която също се познават, инж.Дончев с типичните за овластения с контролни функции чиновник тон и изражение я попита „Какъв е тоя юнак, който си ми пратила?”

Унизен и омерзен от отношението на инж.Дончев, аз реших, че единственият начин да го мотивирам да си свърши работата (освен широкоразпространените в България подмазване, рушвети и връзки) е да протестирам пред сградата на кметството. Тук ще вмъкна, че строителният контрольор е натрупал солидна и непоклатима доза самочувствие на човек недосегаем от закона, въпреки че би трябвало да се срамува и разкайва за бездействието си по контрола на незаконно построените къщи, в които на 19.06.2014 г. живота си загубиха 13 души:

„Незаконната сеч и изхвърлените отпадъци в деретата имали незначителен

ефект върху бедствието, се казва още в експертизата. Незаконните къщи всъщност са поели основния удар.

Жителите на квартал „Аспарухово” обаче не вярват на експертизата на учените от Софийския университет и БАН. Според тях най-големият виновник са годините не немарливост от страна на управляващите.

„Малко е странно мнението на колегите от БАН с това, че първо няма зависимост от изсичането. Незаконното строителство също така не е от сега. Дългите години бездействие на местната власт доведе до това бедствено положение, което се случи. Купуваха си политически комфорт, не се бутаха къщи само и само да се гласува за този или онзи”, коментира в „Събуди се” бившият общински съветник Огнян Къчев.“

 Нова телевизия, 17.06.2017г. , 09:27

Като бивш корумпиран граничен полицай, който публично се е разкаял за беззаконията си, много лесно разпознавам в държавните служители своя предишен образ – на нагъл престъпник облечен във власт, живеещ с чувство на безнаказаност.

След като излязох от стая 508, влязох в стая 509 с очакване да получа компетентно обслужване.

Служителката инж.Траяна Гочева ми се развика как съм могъл да я занимавам с незаконно строителство извън приемното й време и ме посъветва в заявлението си до районния кмет г-жа Белмезова да не цитирам имена, след като й казах да ми се представи. Каза да приложа каквито документи имам и ако някой липсвал те щели да ме уведомят за да им го занеса. Тук е момента да спомена, че към 27.03.2017г. постоянно пребивавах в с.Ново село, бях безработен и се издържах като работех в градините на съселяните си или им пасях животните. До Варна пътувах на стоп и докато траеха близо едноседмичните ми неволи с общинската администрация от район Аспарухово се издържах като си намирах работа като общ работник на пиацата пред централна поща гр.Варна.

На 28.03.2017г. подадох уведомление за протест в община Варна. С това подадох заявление до кмета на район Аспарухово Калина Белмезова за издаване на становище за премахване на незаконен строеж.

На 29.03.2017 г. получих съгласувателно писмо за провеждане на индивидуален протест „Срещу мафията в незаконното строителство в район Аспарухово” пред район Аспарухово:

На 29.03.2017 г. посетих офисите на политически партии представени в Общинския съвет. В тези на БСП, ДСБ и „Живот за Варна” информирах за готвения от мен протест и ги питах дали ще ме подкрепят като дойдат на протеста и ще вземат ли отношение по този случай. Конкретни и ясни отговори не получих. Офисите на ДПС и ГЕРБ бяха заключени. В деня на протеста по телефона разговарях с председателя на ПП Възраждане Костадин Костадинов и НФСБ Димитър Карбов. И двамата ме изслушаха внимателно, но отказаха да подкрепят протеста ми. Първият с мотива, че без да види документи не може да вземе отношение, тъй като е бивш зам.кмет на район Младост, гр.Варна и работи с документи, а вторият се извини, че не е в града иначе щял да се запознае със случая. И двамата не ми дадоха адреси на пощенските им кутии, за да им изпратя документите за да се имформират.

Като цяло на никой не му пукаше, че някой ще протестира срешу мафията в незаконното строителство в район Аспарухово.

На 31.03.2017 г. в 07:00 часа застанах пред входа на кметството в Аспарухово с плакат „Протест срещу мафията в незаконното строителство” и снимка на незаконната постройка. Около 09:30 от сградата на кметството излезе служителка, която не се представи и въпреки несъгласието ми ме снима. Около 10:30 покрай мен мина маскиран велосипедист и ми издърпа документите от ръката.

След около половин час пристигнаха двама полицаи от 4то РУП Варна, за да извършат проверка за законността на протеста, въпреки че в съгласувателното писмо подписано от зам. кмета на Варна Тодор Иванов пише, че за него са уведомение ОД-МВР Варна и кмета на район Аспарухово. 

Съобщих на полицейски инспектор Йордан Иванов, че съм бил обект на посегателство от маскирано лице, което ми е отнело документи. Вместо да ме информира, че по закон съм длъжен да сигнализирам за това престъпление, той ми съобщи, че в понеделник в 10:00 трябва да се явя в 4то РУП Варна, за да дам сведение относно жалба от инж.Антон Дончев. Не ми каза какво съдържа жалбата. Разбрах нейното съдържание след няколко седмици, когато трябваше да давам сведение по делегация на кварталния полицай от Ново село. Пита ме при кого съм отседнал, имената на адвоката ми и други важни за проверката въпроси.

Нямаше как да не ми направи впечатление внушителният му ръст, тъмните му очила, бронираната му жилетка и втъкнатия отпред голям пистолет – все едно беше тръгнал на специализирана акция. Стана ми ясно, че ако продължавам с протеста ще имам сериозни неприятности със здравето, тъй като тежката раница на гърба ми, която не свалих 12 часа докато стоях пред кметството, натоварваше гърба ми.

Около обяд при мен дойдоха общинските съветници от ГЕРБ Димитър Колев и Иво Иванов, „които обещаха да проследят казуса”, както написа в материала си журналистката от БНР Нина Милошевич:

http://bnr.bg/varna/post/100814898/varnenec-protestira-pred-kmetstvo-asparuhovo

Същата се появи буквално минути след като те дойдоха и записа целия ни разговор. От него стана ясно, че те ще проверят случая и защо 6 месеца никой не отговаря по електронна поща на Борислав Петров и тази постройка все още не е съборена. Обещаха да ме информират за действията на общинските служители, след което влязоха в кметството. Не ги видях кога излизат, нито ми се обадиха да кажат какво са разбрали за казуса.Направи ми впечатление, че нито един служител на кметството не напусна сградата преди 17:30. Жената, която сутринта ми се представи като кмет на района без да се легитимира, си тръгна към 18:00 часа. В разговор с гражданин, който живее отсреща разбрах, че това е прецедент за работещите там, особено в петък.

Когато излезе я попитах кога ще съборят постройката и й казах, че ще протестирам докато не си свършат работата. Не ми обърна особено внимание и запази мълчание. Сутринта искаше да разговаряме на тротоара, но ми се стори недопустимо да се обяснявам на някого, който твърди че е кмет, все едно съм длъжен да я познавам и да знам какво работи. Тогава тя се обиди и си тръгна без дори да ме покани в кабинета си.

На другия ден в 7:00 отново застанах пред входа на общината. Около 7:20 часа от сградата на кметството излезе мъж около 50-55 годишен, с мустаци, който се представи за охрана на кметството, но нито си каза името,нито се легитиммира със служебен бадж съгласно ЗЧОД. Същият отправи към мен заплахи, опита се да попречи на законния ми протест като ми каза да се махам и затвърди в мен чувството за несигурност. Отново дойде полиция и отново ми провериха разрешителното за протест. Полицаят Петров демонстрира пълно презрение и незачитане на човешкото ми достойнство и ме извика с назидателен жест с пръст.

Тъй като прецених, че две предупреждения са повече от достатъчни, за да съхраня живота и здравето си, аз взех решение да прекратя преждевременно протеста си пред кметство „Аспарухово“ и да се върна на село. Там се запознах с жалбата от инж.Дончев, в която той изразява опасения за живота и здравето си, тъй като без да съм му казал нито една остра или заплашителна дума, той и семейството му се чуствали застрашени от мен. Колежките от съседната стая 509 ме чули да казвам нещо и го предупредили. Той пък се уплашил и сигнализирал в 4то РУП-Варна. В сигнала си ми дава квалификации от рода на – цитирам по памет – „психически отклонения”, „опасно подозрителна раница с поставен на нея дървен кръст” и отрича да ме е наричал „юнак”. Реших, че ще потърся възмездие за думите на Дончев и за това, че занимава българската полиция, за да защитава гузната си съвест от човек, който му търси сметка защо не си върши работата. Реших да го дам под съд за обида и/или клевета и описах това в сведението, което дадох на кварталния полицай Тошев:

Той от своя страна ми връчи за подпис предупредителен протокол, с който съм предупреден да не заплашвам или застрашавам живота и здравето на инж.Антон Дончев и неговото семейство.

Заради невъзможността ми на 03.04.2017 г, в 10:30 да посетя полицай Иванов в 4то РУП  Варна. и за да съобщя за посегателство и агресивно поведение, на 02.04.2017г. написах сигнал до електронната поща на ОДМВР-Варна:

„Сигнал

от Димитър Евгениев Момчев, р. 26.07.1977г.

постоянен адрес с.Ново село, ул.Добруджа 11

До Началника

4-то РУП гр.Варна

 Г-н Началник,

На 31.03.2017г. по време на организиран от мен социален протест срещу мафията в незаконното строителство пред кметство „Аспарухово“ ми бе извършена проверка на документите за самоличност и съгласувателното писмо разрешаващо моя протест от ПИ Йордан Иванов.Същият ми каза, че трябва да се явя в 4то РУП гр.Варна, за да дам сведение относно „жалба“ срещу мен от инж.Антон Дончев, служител в „Строителен контрол“, кметство „Аспарухово“.Заявих, че се явя в понеделник, 03.04.2017г. в 10 часа.Съобщих на полицейски инспектор Иванов, че същият ден – 31.03.2017, около 10:30 часа съм бил обект на посегателство от млад мъж с кърпа на устата, който минавайки покрай мен с велосипеда си измъкна от ръката ми документ, който държах във връзка с протеста ми.Почувствах заплаха за физическата си неприкосновеност.На следващият ден сутринта около 7:20 часа от сградата на кметството излезе мъж около 50-55 годишен, с мустаци, който се представи за охрана на кметството, но нито си каза името,нито се легитиммира със служебен бадж съгласно ЗЧОД.Същият отправи към мен заплахи, опита се да попречи на законния ми протест и затвърди в мен чувството за несигурност.Тъй като прецених, че две предупреждения са повече от достатъчни, за да съхраня живота и здравето си, аз взех решение да прекратя преждевременно протеста си пред кметство „Аспарухово“ и да се върна с.Ново село, обл.Видин, където понастоящем живея.Смятам да продължа своя протест като се обърна към кмета на столична община за разрешение да протестирам пред МРРБ, принципал на ДНСК, на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ 17 – 19, гр.София.С настоящият сигнал Ви уведомявам, че нямам физическата възможност да се явя в понеделник, 03.04.2017г. в 4-то РУП, гр.Варна и да се срещна с ПИ Йордан Иванов.Във връзка с „жалбата“ срещу мен мога да дам сведение по делегация чрез МПИ Радослав Парушев, квартален полицай в с.Ново село, обл.Видин, с телефон 0897*****.

 С уважение,

 Димитър Момчев”

На 27.06.2017г. във връзка със сигнала получих постановление от Районна прокуратура – Варна, за отказ от образуване на наказателно производство, в което се казва, че „охраната на общината – Валентин Трифонов…попитал Момчев има ли разрешение за протест, като допълнително излага в сведението си, че Момчев имал странно, неадекватно и лабилно поведение”:

От това постановление, от жалбата на инж.Антон Дончев и от поведението на държавните и общински служители в Аспарухово стават ясни няколко неща:

1.Прокуратурата няма правомощия да разследва лица, които при изпълнение на своите служебни задължения се ръководят от разпоредбите на Закона за частната охранителна дейност. В случая не съобщава дали той е пристъпил правомощията си и е нарушил разпоредбите чл.29 и чл.36., ал.4 от ЗЧОД, въпреки че точно тези негови нарушения съм описал в сигнала. Да не говорим, че никое лице, още повече охранител, работещ по закон, няма право да изземва функциите на полицията и да изисква от когото и да е разрешително за протест, след като в Закона за събранията, митингите и манифестациите ясно е указано кой контролира тези прояви характерни за едно демократичното гражданското общество. Това убягва на прокурор Н.Павлов.

 2.Протестираш ли срещу мафията в незаконното строителство, веднага и по много очевиден начин става ясно дали изобщо има такава мафия и кой е свързан с нея. Всъщност мафия няма. Има организирана престъпна безотговорност, част от която са и държавните и общински служители, накратко наречени от мен данъкоплатоядци. Другата част са самите данъкоплатци.

 3.Протестът ми и без друго не промени нищо освен мен, както ще стане ясно в писмото ми. Защо тогава толкова много народ се юрна да негодува от него, да го проверява, ограничава, разследва? В резултат на това срещу мен има жалба, че съм заплаха за живота и здравето на някой , който с действията и най-вече с бездействията си може да се окаже заплаха за цял административен район на Варна. Подписах и предупредителен протокол да не бъда заплаха. Той какво е подписвал или спестявал да подпише сам си знае.

Това писмо е моят преупредителен протокол към всички, които погазват държавността и законите на Република България. От личен изстрадан опит знам, че рано или късно идва денят на възмедието и разплатата, и колкото повече ги отлагах като не се разкайвах и засрамвах за престъпленията си, толкова по-големи изпитания и страдания преживявах.

 4.Когато пиех, пушех и взимах наркоици на никой не му мина прз ума, че имам „странно, неадекватно и лабилно поведение” или имам психически отклонения. В действителност точно тогава бях такъв какъвто ме описват Трифонов и Дончев, само че тогава бях един от тях – служител, който погазва законите, нищо че се храни от парите на народа, който му плаща за да ги спазва, съблюдава и контролира тяхното спазване.

Сега като тръгнах да сигнализирам и да изисквам да се събори 25 кв.м. незаконна постройка към жилищна сграда с изглед към морето се оказа, че нещо не съм наред, че съм заплаха.

Историята продължава с два получени документа и месеци мълчание от страна на отговорните общински служители и даващите обещания общински съветници.

 На 29.03.2017г. е съставен Констативен протокол, след което на 18.04.2017 г. е издаден Констативен акт N4. След още 14 дни актът е заведен с регистрацинонен номер УСКОР17000939АС_003АС/02.05.2017г. След още 7 дни на 09.05.2017 г. той пристигна в Ново село:

След още 4 дни пристигна уведомително писмо „за предприетите законосъобразни действия” което съобщава, че „ще бъдат уведомени всички заинтересовани страни”:

От там насетне, от 14.05.2017 г. до днес на адреса за кореспонденция не е пристигнало нито едно писмо от администрацията на район Аспарухово, което да ме уведоми, като пълномощник на Борислав Петров, издадена ли е заповед за премахването, в какви срокове да стане това и т.н.. В края на месец май многократно се опитах да се свържа с публикуваните в интернет портала телефони на служителите от Строителен контрол. Никой не отговаряше на тях. Звъннах на общинския съветник Димитър Колев и му припомних за даденото обещание. Казах му, че след като никой не отговаря на телефоните за връзка в общината и след като той не ме информира за това дали незаконния строеж/постройка е съборен, ще информирам за случая народни представители от различни политически сили и ако трябва ще стигна до Министерски съвет – най-висшия орган на изпълнителната власт. Още го чакам да ми се обади, той или колегата му Иванов.

На 05.06.2017г. се срещнах с единственият народен представител, който прие да ме изслуша – Нона Йотова от БСП. Изслуша ме внимателно. Каза, че Варна не е неин район, но ще види какво може да направи с колегите от градската структура там и ще ми изпрати отговор. Още го чакам.

През целия месец юни звънях в район Аспарухово. Веднъж ми казаха, че ще предадат на инж.Друмев, който е съставил акта да ми се обади и още чакам. Друг път инж.Добрева ми казва, че няма информация нищо, че е подписала констативния акт, тъй като „други колеги работят по този случай”. Секретарят на кмета г-жа Христова също си записа телефона ми и каза, че ще се обади с информация. Не се обади..

На 25.08.2017г. , единственият служител, който вдигна телефона беше г-жа Христова. Каза ми, че ще провери и ще се обади. Този път се обади се, за да ми каже, че не може да ми даде информация и че такава ще ми бъде дадена писмено на посочения адрес.П опитах я да не би посоченият от мен адрес да е загубен или сгрешен, защото вече 4 месеца нямам известие дали са си свършили работата и са съборили постройката.

Желанието на двама от наследниците е събарянето да се извърши от общината и те да платят разходите след представени документи за това, тъй като и двамата живеят в Германия. Само че след като никой не ги търси, те няма как да изразят официално своята воля, нито пък търсят мен като пълномощник на Борислав Петров.

На18.08.2017 г. изминаха 4 месеца от започването на административното производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на незакония строеж. За това време не се намери нито един ‘юнак’ в район Аспарухово, който да изготви, а кмета да подпише заповед  за премахването му.

Става дума за 25 кв.м. зимна градина с изглед към морето. Става дума за собственик, който не иска да притежава незаконен имот.Става дума за морал и нравственост. Става дума за европейски ценности несъизмерими с богатствата, които служителят упражняващ контрол в България трупа. Става дума за съдбата на българския данъкоплатец, която се решава не от Вас и Вашето правителство, г-н Вицепремиер, а от чиновника в кметството и в общината, от кметовете,  които вкупом раздават квалификации на данъкоплатците като ги делят на юнаци и такива, които им целуват ръка и им дават рушвети.

 С уважение,

Димитър Момчев

Тел. 0988 7…..

 Гр.София

28.08.2017г.