Скандален шамар заби един съд на друг заради нарко “Монопола”

Ноември, 2004 година. Мартин Вълков, Явор Божинов, Калоян Борисов и Иван Николов “влизат в роля” и нанасят наказателен удар срещу конкуренцията в търговията с дрога, в лицето на Тодор Георгиев. Тодор е прострелян, защото продава дрога без да се отчита на “Монопола” и след лечение в болницата, се покрива. Ченгетата заформят няколко екшъна, стига се до престрелки по пътя, но на финала четиримата са задържани. Шефът на БОП – Варна за първи път пуска в общественото пространство термина “Монопол” и гордо тръби, че знае неговите тартори поименно, че с ареста на четиримата е ударен гръбнака му, и че съвсем скоро всички нарко-играчи ще бъдат арестувани.

Малко по-късно обаче, по време на делото срещу четиримата наркоиграчи, същият антимафиот №1 на морската столица директно в съда ще отрече, че съществува какъвто и да било “Монопол”.

Варненският окръжен съд в лицето на съдия Жулиета Шопова довежда до екстаз присъстващите на делото, прочитайки оправдателни присъди. “Правдата възтържестува!”, викат зад плътно затворената врата за медиите близки и приятели на подсъдимите.

Безпрецедентно журналистите не са пуснати при прочитането на присъдите, въпреки че делото не е засекретено, нито е при “затворени

врати”. Четиримата обвиняеми за опит за убийство на Тодор Георгиев са оправдани. Явор Божинов и Калоян Борисов са признати за виновни и осъдени на затвор, съответно – 4 години за Явор и 3 години за Калоян заради незаконното съхраняване на 0,76 г хероин на стойност 49 лева. Съдът ги глобява и с 8000 и 5000 лева. Иван Николов е осъден на 5 години лишаване от свобода за притежание на 0,65 г кокаин на стойност 58,50 лв. и 47 таблетки екстази. Лидерът на наказателната бригада Мартин Вълков няма други повдигнати обвинения и е освободен. Съдът зачита и срока на задържането на тримата от 20 ноември 2004 година и той е приспаднат от присъдите им.

Кой и защо оправда едни от създателите на нарко “Монопола”?

Според антимафиотите именно той и Георги Дюлгеров са едни от бащите на варненската групировка, легитимирана от шефа на БОП Емил Михайлов като “Монопола”. Името на Мартин Вълков става известно в общественото простанство преди девет години, когато заедно с Георги Дюлгеров като гардове на Черния Роди се замесват в невъобразим скандал. На 1 септември 1998 година сестрата на Черния Роди кани на гости в дома си Димитър Петков-Кекавия. След няколко часа тя се обажда на Мартин Вълков и казва, че Кекавия я е изнасилил. Гардовете моментално реагират, засичат Кекавия докато се качва в автомобила си и му нанасят 21 рани с нож, от които по-късно той умира. Мартин и Георги са обвинени в предумишлено убийство, извършено с особена жестокост. В началото на 2001 година Мартин Вълков е осъден на 10 години затвор, а Георги Дюлгеров на 11 години.
Мартин и Георги се разделят с Черния Роди и правят своя собствена група, която бопаджиите идентифицират като “Монопола”. След кървавата разправа с Тодор Георгиев, който оживява по чудо и дава показания срещу наказателната бригада, която го е стреляла, на 22 април 2006 година делото стартира във Варненския окръжен съд.

Съдебното дело още тогава започва със скандал. Оказва се, че следователката Моника Жекова близо две години е държала четиримата обвиняеми без легитимна защита.

Следователката по делото срещу четиримата обвиняеми за опита за убийство на Тодор Георгиев – Моника Жекова от денят на ареста им – 20 ноември 2004 година до 18 септември 2006 година, когато стартира съдебния процес, е допуснала те да бъдат без защита. Никъде в следственото дело няма документ черно на бяло, който да удостоверява, че обвиняемите са подписали каквото и да е адвокатско пълномощно. На простичък език последиците от подобен непрофедионализъм водят до логиката делото да бъде върнато на прокуратурата заради груби процесуални нарушения. Без подобна адвокатска легитимна защита, следователката е допуснала материалите по делото, включително и СРС-та да бъдат четени от “Сульо и Пульо”. И още нещо прави “неволно” въпросната следователка с това си действие – на практика арестът на четиримата е напълно незаконен, тъй като обвиненията им са предявени без легитимна защита. Поради всичко това съдия Соня Нейкова от Варненския окръжен съд връща делото обратно на прокуратурата. Два месеца по-късно прокуратурата го внася в съда и процеса започва отначало. Днес въпросната следователка вече е прокурор в Районна прокуратура – Варна.

Защитата обаче иска отвод на съдебния състав и делото да бъде гледано в друг областен град, тъй като Мартин Вълков е разпитван заради взрива срещу съдийката Уляна Савакова,

която пък му е била прокурорка по делото за убиийството на Кекавия. Соня Нейкова прави отвод на съдебния състав, но делото е назначено не в друг областен град, а на друг съдебен състав отново във Варненския окръжен съд.

Съдия по делото става Жулиета Шопова. Със завидна скорост за три дни в пет съдебни заседания, съдия Шопова приключва процеса и отсъжда, че четиримата обвиняеми са невинни за стрелбата срещу Тодор Георгиев. Без Мартин, останалите получават присъди, които на практика покриват излежаното от тях до този момент.

Истинският скандал обаче тепърва предстои.

Прокуратурата обжалва оправдателните присъди пред Варненския апелативен съд. Преди дни

Варненският апелативен съд удря звучен шамар на колежката си от Окръжния съд и отменя напълно оправдателните присъди на четиримата.

Afera.bg се добра до мотивите на Варненския апелативен съд, в които е записано, че Апелативния съд счита, че е налице абсолютно нарушение на процесуални правила и както подадения протест, така и изразеното становище на представителя на Апелативна прокуратура – Варна, са изцяло основателни. Апелативния съд се мотивира, че:

“Налице е противоречие в мотивите на съда относно това колко са извършителите на деянието по чл. 116 от НК. Съдът е изложил фактическата обстановка

на стр. 145, от която е видно, че приема 2 лица, призвеждащи изстрел срещу Тодор Георгиев, а на стр. 146 се приема, че е стреляно с едно оръжие и от един извършител.

Не е обсъдено защо не се приемат в тази насока свидетелските показания, които са в обратна посока. Впоследствие се твърди, че показанията на свидетелите установяват това обстоятелство, а това не е така. Те сочат двама стрелци. Това противоречие съдът не го е изяснил. Съдът съвсем неоснователно е игнорирал ФХЕ относно иззетите натривки от ръцете на подсъдимите Явор Божинов и Калоян Борисов. В съдебната зала вещото лице Г. Димитров категорично е зявил, че не би могло тези следи да са от нитроцелулоза, съществуваща и в състава на някои бои, тъй като би се отразило и оцветяване, а такова не е налице. Следователно изводът на съда, че са налице 2 версии относно иззетите следи, е неправилен. Това обстоятелство вещото лице в съдебната зала го е изяснило. В тази насока не би следвало да се приема, че изготвената ФХЕ е в нарушение на законовата норма в НПК. Това изследване би могло да се извърши еднократно и това е сторено от вещото лице, което в последствие е изготвило и ФХЕ, въз основа на извършеното от него експертно изследване.
Обсъждайки горепосочените факти и обстоятелства, съдът е приел, че те се доказват от показанията на свидетелите Л. Пенев, С. Телцов, Т. Славов и Г. Георгиев, от заключенията на приетите ФХЕ и други. Сочи се, събраните и проверени фоказателства, събрани чрез тях, са без противоречия и се допълват взаимно. Посочените свидетели дават показания в насока, че 2 лица са възпроизвели изстрелите по Тодор, след което от съда се приема, че е стреляно с едно оръжие, като се твърди, че точно от тези показания се прави извода, че е стреляно от едно оръжие, а това е точно обратното и това не е изяснено и не става ясно кое приема ОС. Съдът не приема изготвената ФХЕ относно иззетите натривки от ръцете на под. Божинов и Борисов, а на стр. 149 от делото се твърди точно обратното, че се приемат всички ФХЕ.

Налице са противоречия при анализ на мотивите на извършителите на деянието по чл. 116 от НК.

Сочи се, че като се има предвид способа и оръдието на престъплението, вида и характера на нараняването, подсъдимите не са имали мотив да замислят или да участват в това престъпление, след което следва абзац: „ При така направения анализ на факторите – критерии относно умисъла към убийство, извода на съда е, че психическото отношение на подсъдимите към престъпното деяние и престъпния резултат и в момента на извършване на деянието, не се е изразявало в желанието им да наранят пострадалия Т. Славов така, че да го сплашат, да го респектират, да се наложат над него, да му „покажат кои са” или да го лишат от живот, за което няма нито причина, нито мотив.” Непосредствено след всичко изложено се коментира, че не са налице доказателства да са били подсъдимите на въпросното място и дали са участвали в стрелбата.

На никого не би станало ясно какво всъщност се коментира с гореизложеното. Там ли са били подсъдимите, не са ли били там, стреляли ли са или не са стреляли.

Позицията на съда относно изготвените ВДС при използване на СРС е крайно противоречива и неясна. Подробно в протеста на ОП – Варна, който изцяло се възприема от настоящата инстанция, са изложени мотиви в тази насока. Твърди се, че изготвените ВДС на ДОИ били негодни, а ВДС на ДОТИ били годни и трябвало да се използват, след което се изразява становище, че е невъзможно да се установи кой точно от подсъдимите с кого е разговарял. Не е точно посочено кои ВДС и кои не приема съда. Освен това кое е наложило да се назначава експертиза относно отразената дата и година – 1995 г., към този момент не са съществували тези способи. По делото са налице надлежни разрешения, които са документирани и няма причина да се направи извод, че това е техническа грешка относно въпросната година.
Не е правилен извода на съда, че по делото не са налице и други доказателства освен изготвените ВДС чрез СРС, това изцяло противоречи на приетото от съда на стр. 145, където съдът приема, че са събрани и редица други доказателства като експретизи, показания на свидетели.

Превратно и повърхностно се тълкуват редица други доказателства по делото, намерените 41 бр. патрони се установява, че са абсолютно идентични с тези, намерени и иззети от произшествието, а в същото време това обстоятелство просто се съобщава и нищо повече.

По същия начин е обсъден и факта относно запаления автомобил „Рено”, в тази насока са налице редица доказателства, било то и косвени, но те не са обсъдени в тяхната цялост и последователност”.
Така Варненският Апелативен съд връща делото за ново разглеждане пак на Варненския окръжен съд, но от друг съдебен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Остават обаче неизбежните въпроси –

как единият съд вижда едни факти по делото, а другият съд изобщо не ги забелязва.

Защо един съдия казва – “невинен”, а друг твърди, че на говорим език, делото е гледано направо през пръстти.

Некадърна ли е била съдийката, постановила оправдателните присъди в такъв случай и ако е такава – какво продължава да прави в сградата на съда, или просто влизаме в сферата на поговорката – “когато едно нещо не става с пари, то става с много пари”.

Съдебната сага продължава.

Този път с поредния съдия от Варненския окръжен съд.

Както биха казали в нарко “Монопола” – нова булка, нов късмет.

Веселина Томова