« Върни се назад Публикувано на 30.10.2014 / 14:39

СКАНДАЛЕН ПОЗОР! ЗАЩО МВР-МИНИСТЪР БАКАЛОВ ВЪРНА ВАЛЕНТИН ЦОНОВСКИ, ВЪПРЕКИ РЕШЕНИЕ НА ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД!!!

Йордан БакаловАФЕРА вече изнесе схемата за скандалното връщане на „топ” ченгето, в 100 кавички, Валентин Цоновски в МВР. Ето и решението на Върховния административен съд, с което жалбата на Цоновски срещу уволнението му от МВР е ОТХВЪРЛЕНА!!!

Въпреки това вътрешният министър Йордан Бакалов ОТМЕНЯ ЗАПОВЕДТА ЗА УВОЛНЕНИЕТО НА ЦОНОВСКИ И ГО ВРЪЩА В МВР КАТО ПЕНСИОНЕР!!!
ЗАЩО, БАКАЛОВ, ЗАЩО ВЪРНА ЧОВЕКА НА ЦВЕТАНОВ, КОЙТО БЕ УВОЛНЕН, ЗАРАДИ КУПИЩАТА ЗУЛУМИ НАПРАВЕНИ В МВР?
КОЙ ТЕ ДИРИЖИРА? ПЕЕВСКИ, ЦВЕТАНОВ И БОРИСОВ В КОМПАНИЯ ЛИ?!

РЕШЕНИЕ
№ 8417
София, 19.06.2014

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДОБРЕВА
ДОНКА ЧАКЪРОВА
при секретар Николина Аврамова и с участието
на прокурора изслуша докладваното
от председателя АНДРЕЙ ИКОНОМОВ

по адм. дело № 3361/2014.

Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Валентин Иванов Цоновски от гр. София срещу Заповед на министъра на вътрешните работи (МЗ) № К-789/28.01.2014 г. (л. 6).
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваната МЗ, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Недоволен от заповедта, жалбоподателят твърди, че тя е неправилна поради нарушение на материалния закон. Моли нейната отмяна. Претендира присъждане на направените от него разноски по делото.
Ответникът – министърът на вътрешните работи (министъра/ът), чрез писмени бележки, изготвени от процесуалния му представител, взема становище за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по жалбата на Цоновски, ВАС приема за установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят, видно от обжалваната МЗ и Справка за осигурителен стаж рег. № У-23417/20.02.2014 г. (л. 7) е заемал длъжността „началник на отдел” в Главна дирекция „Национална полиция” – МВР, категория „Б“. Към 27.01.2014 г. е прослужил като държавен служител в системата на МВР 28 години, 2 месеца и 16 дни. Към същата дата има общ осигурителен стаж от 34 години, 3 месеца и 15 дни. Т.е. той е придобил право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО.
При така установените факти, настоящият състав на ВАС прави следните изводи:
Жалбата е неоснователна.
Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР орган – министъра на вътрешните работи и е подписана от него. Актът е постановен в предвидената в закона форма и съдържа изброените в чл. 269 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) реквизити. Поради това съдът приема, че са спазени административнопроцесуалните правила и в частност – изискванията на чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР.
Заповедта е законосъобразна като издадена и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 (в последната, актуална към издаване на МЗ редакция) от ЗМВР, служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия по чл. 69 от КСО по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаването. Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО, държавните служители по ЗМВР след 01.01.2012 г., придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по ЗМВР.
С цитираната като правно основание при произнасянето на органа норма на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, законодателят изрично е регламентирал правото на административния орган по назначаването, по своя инициатива да освободи от служба служители, които имат изискуемия по чл. 69 от КСО трудов стаж, без оглед на възрастта, каквато е хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Единствената предпоставка е служителят да има 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени като държавен служител в системата на МВР. Не се спори по делото, че към 27.01.2014 г. жалбоподателят е прослужил като държавен служител в системата на МВР 28 години, 2 месеца и 16 дни и има общ осигурителен стаж 34 години, 3 месеца и 15 дни. По този начин той е придобил право на пенсия, съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО. След като Цоновски има изискващия се трудов стаж, прослужен в системата на МВР, е налице и законоустановената предпоставка за освобождаването му от служба на посоченото в заповедта основание по иницианива на органа по назначаване.
От анализа на цитираните разпоредби и предвид установеното следва извод, че органът по назначението в рамките на своята оперативна самостоятелност обосновано е извършил преценка на законовите предпоставки и в съответствие с приложимото право е издал законосъобразен административен акт, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.
Доводите, развити от Цоновски за допуснати нарушения на материалния закон са неоснователни. Твърдяното нарушение на чл. 268, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), във вр. с чл. 185, ал. 1 във вр. с чл. 170, ал. 2, т. 2 от ЗМВР не съществува. В случая инициативата за провеждане на процедурата е предоставена на органа по назначаване – министъра, като органите по чл. 268а от ППЗМВР „могат” да правят предложение. Т.е. издаването на заповедта е изцяло в ръцете на органа по назначаване, който може да реаризира инициативата си, но може и да не го направи, независимо от факта дали е направено предложение за това от органите по чл. 268а от ППЗМВР. В случая действително липсва направено предложение, но по инициатива на министъра е издадена обжалваната заповед.
Не води до други изводи образуваното производство пред Комисията за защита от дискриминация (КЗД), доказателства за което има представени от жалбоподателя. Ако КЗД се произнесе в смисъл, че такава действително е налице, това би било основание за преразглеждането на въпроса за законосъобразността на обжалваната МЗ по реда на чл. 237 и сл. от АПК.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ВАС

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Валентин Иванов Цоновски от гр. София срещу Заповед на министъра на вътрешните работи № К-789/28.01.2014 г.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред 5-членен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Андрей Икономов
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Диана Добрева
/п/ Донка Чакърова
А.И.

А ЕТО И КАК МВР Е ПОИСКАЛО ОБЕЗСИЛВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО НА ВАС, ЗА ДА БЪДЕ СПАСЕН И ВЪРНАТ ЦОНОВСКИ В МВР!!!

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
по хода на делото

София, 06.10.2014

Върховният административен съд на Република България – Петчленен състав – II колегия, в закрито заседание на шести октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ МАРЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ПАПАЗОВА
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
РОСЕН ВАСИЛЕВ
при секретар и с участието
на прокурора изслуша докладваното
от съдията НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

по адм. дело № 11826 / 2014.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Валентин Иванов Цоновски от гр. София срещу решение № 8417 от 19.06.2014 г., постановено по административно дело № 3361/2014 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС) от тричленен състав на пето отделение на ВАС, с което е отхвърлена жалбата на Цоновски срещу заповед на министъра на вътрешните работи № К-789/28.01.2014 г. С цитираната заповед се прекратява служебното правоотношение на Цоновски като държавен служител в МВР.
Настоящото дело е насрочено за разглеждане на касационната жалба в открито съдебно заседание на 13.11.2014 г. в 11.00 ч.
По делото на 05.09.2014 г. е постъпила молба (докладвана на 01.10.2014 г.) от Деница Люнчева, пълномощник на министъра на вътрешните работи, с която поради оттегляне на оспорения пред ВАС индивидуален административен акт от страна на неговия издател, на основание чл. 221, ал. 4 от АПК се иска обезсилване на постановеното решение по административно дело № 3361/2014 г. по описа на ВАС и прекратяване на производството по делото. В подкрепа на исканията с молбата е представено заверено копие на заповед на министъра на вътрешните работи № 8121К-1777/04.09.2014 г., с която на основание чл. 33, т. 9 от ЗМВР и чл. 156, ал. 1 от АПК се оттегля заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на комисар Валентин Иванов Цоновски като държавен служител в МВР, върху която Цоновски саморъчно на датата на издаването й е изразил изричното си съгласие с оттеглянето. По делото е приложена и молба на Валентин Цоновски от 10.09.2014 г., с която последния изразява изрично писмено съгласие по повод на оттеглянето на заповедта, с която е прекратено служебното му правоотношение.
Настоящият петчленен състав от втора колегия на Върховния административен съд намира, че процедурата по чл. 156, ал. 1-2 от АПК, уреждаща възможността в хода на висящо съдебно производство административният орган да оттегли оспорения административен акт, не е спазена, което изключва на този етап правомощието по чл. 221, ал. 4 от АПК на касационната инстанция да обезсили постановеното решение по делото и прекрати производството по него.
Възможността едноличен административен орган валидно да упражни правото си на отзив, като оттегли сам издадения от него акт, е уредена в чл. 91 от АПК, и с изтичане на предвидения в тази норма преклузивен седмодневен срок от получаване на жалбата или протеста, е погасена. Освен това, дори и да не беше изтекъл този срок, автономното преразглеждане на акта от неговият издател може да бъде извършено само в случаите на оспорване по административен ред, защото систематичното място на цитираната разпоредба е в глава шеста на АПК – „Оспорване на административните актове по административен ред“. В този смисъл заповедта от 04.09.2014 г., която независимо от посочените правни основания има характер на такава по чл. 91 от АПК, е издадена при липса на материална компетентност и не може да породи целените с нея правни последици. Извън горното, молбата с която тази заповед е представена по делото и се иска обезсилване на постановения съдебен акт и прекратяване на производството, е подадена от лице, което не е изрично упълномощено за целта, т.е. предоставените му от упълномощителя (министъра) общи процесуални правомощия не го оторизират да извършва действия, представляващи разпореждане с предмета на спора (по аргумент от чл. 34, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК).
При обжалване на административен акт пред съда приложение намират правилата на чл. 156, ал. 1-2 от АПК, в които разпоредби изрично е предвиден ред за оттегляне на оспорен административен акт в съдебното производство, който ред не предвижда издаване на нов индивидуален административен акт с предмет оттегляне на издадения акт. Оттеглянето на оспорен административен акт във висящо съдебно производство по реда на чл. 156 от АПК съставлява процесуално действие, по което съдът се произнася с определение, подлежащо на последващ съдебен контрол. Ако оттеглянето на акта е извършено надлежно, правните последици са десезиране на съда с правния спор поради липса на предмет.
В настоящият случай, за да бъде валидно оттеглена процесната заповед от 28.01.2014 г. съобразно тези правила, и то извън съдебно заседание (т.е. в хипотезата на чл. 100, изр. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК), е необходимо министърът на вътрешните работи да сезира съда с писмено заявление (а не да го уведоми за издадена извън срока по чл. 91 от АПК заповед), в което е обективирана изрично волята му да оттегли заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, като представи препис от заявлението за връчване на оспорващия, чието изрично съгласие е необходимо в хипотезата на чл. 156, ал. 2 от АПК (даденото вече такова от Цоновски е преждевременно предвид нередовното извършване на оттеглянето). Преценката за наличието на предпоставките за оттегляне на административния акт (валидното извършване на което в случая би обусловило приложното поле на чл. 221, ал. 4 от АПК – обезсилване на първоинстанционното съдебно решение и прекратяване на съдебното производство) се извършва от съда, пред който делото е висящо, поради което именно до този съд следва да е адресирано волеизявлението на органа за оттеглянето.
Мотивиран така, Върховният административен съд в петчленен състав на втора колегия,
ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без движение постъпилата на 05.09.2014 г. молба на Деница Люнчева, пълномощник на министъра на вътрешните работи, с която поради оттегляне на оспорената пред Върховния административен съд заповед на министъра на вътрешните работи № К-789/28.01.2014 г. от нейния издател, на основание чл. 221, ал. 4 от АПК се иска обезсилване на решение № 8417 от 19.06.2014 г. по административно дело № 3361/2014 г. по описа на Върховния административен съд и прекратяване на производството по делото.
УКАЗВА на министъра на вътрешните работи в 7-дневен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираните по-горе нередовности (съобразно посоченото от съда в мотивите на настоящото определение), като направи волеизявлението си за оттегляне на оспорения административен акт по реда, предвиден в чл. 156 от АПК, и представи по делото изрично пълномощно, с което оправомощи с правата по чл. 34, ал. 3 от ГПК пълномощника си Деница Люнчева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Наталия Марчева
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Румяна Папазова
/п/ Георги Георгиев
/п/ Николай Гунчев
/п/ Росен Василев

 afera.bg

«