СИМ картите: Няма човек, няма престъпления
Минала някаква наредба за прилагане на закона за електронните съобщения някъде (според тази статия на Богомил Шопов) и от първи януари би следвало (според министъра на МВР) да не се продавали повече анонимни SIM карти. Нещо повече – дори ваучерите за презареждане трябва да се купуват срещу представяне на документ за самоличност. Мобилните оператори още не били уведомени (страхотна комуникация има в нашата държава – еднопосочна, че дори и еднопосочна в рядкост), но вероятно нямало да имало проблем, щото макар още никой да не знаел, нямало никакво дело заведено в административния съд срещу наредбата (на мен това ми звучи логично при така поставените факти).
Криминалисти дори казали „Ерата на анонимните сим карти е свършила, защото те се използвали за извършване на престъпления”. Интересно, значи всеки, който има анонимна сим карта е престъпник? Щото, ако не е така, то тази страхотна логика може да се използва и за забрана на автомобилите, щото някой ги използват за извършване на престъпления.
Нещо в повече от статията:
„Почти във всички европейски държави предплатените SIM-карти се купуват единствено и само след представен документ за самоличност. У нас измамници, трафиканти и бомбаджии ползват на килограм предплатените карти, защото МВР не може да ги проследява, твърдят криминалистите, които от години искат да се премахне порочната практика на тази продажба.”
Това изказаха и през август, когато аз се каних да пиша статия, в кои държави от ЕС в действителност няма анонимни SIM карти. Не можах да довърша цялото проучване но разбрах за следните:
Германия (от скоро) и Испания. В Италия можеш да ги закупиш и анонимно, но нямаш данъчни облекчения, а в UK по принцип ги закупуваш анонимно, освен ако не се регистрираш доброволно, срещу, което получаваш бонус. В Румъния са били не анонимни, но след обществен натиск са станали анонимни от скоро. В Белгия е подобно. В Чехия са анонимни, както и на практика, и в останалите държави. Може да съм пропуснал някоя, не ми остана време, ама все пак…
Та странно – в ЕС има 28 държави, та ми стана странно как така експертите успяха да определят „почти всички”? За да е „почти всички” би следвало да има само 2-3 дето да имат анонимни SIM карти, а то сякаш се оказва правило, а не изключение. Сиреч тука сякаш оправдават с ЕС едно нещо, дето очевидно не може да се оправдае с ЕС. Не само, че не ни го налагат, но и не е практика в самият ЕС. На мен специално ми омръзна някой да оправдава нещо с чужбина, когато мотивацията си е напълно локална.
Според експертите трафикантите и бомбаджиите използвали на килограм сим карти за да извършват престъпления. Порочната практика на продажбата на сим картите подпомагала това. Сиреч излиза извода, че ако сим картите не са анонимни, няма да се извършват престъпления? Их, това е яко. Ако спрем GSM-ията, ще спрат ли пияници да газят хора по улиците? Ще спрат ли бомбите (те сякаш не могат да се активират от уоки-токи за 30лв внесено нелегално от Китай или съседна държава с обхват от 5 км? То и сега със сим картите активиращия има нужда от пряка видимост за да засегне само жертвата)? Ще спрат ли трафикантите? Включително и наркотрафика, продажбата на наркотици на дребно, който наистина е базиран на звънене на временни сим карти, но това не означава, че ще спре, понеже естеството на проблема е законодателно, а не е в методиката на заобикаляне на закона?
Но от всичко най ми е любим самият израз, показващ начина на подаване на наредбата: Не са информирани мобилните оператори? Уж август щеше да има обществено обсъждане, а не са информирани? Нито никакви обществени организации? Нито дори парламента щом е минало през наредба? Сиреч какво? Ако сме казали като предложение и някой не е завел дело в съда за необявена наредба, значи всички са съгласни?
Много подобна е и схемата в момента на неравнопоставеност на гражданите пред общините например, те публикуват на стенвестник каквото си решат, когато си решат и ако няма обжалване до 30 дни (ако въобще някой е разбрал), значи всички са съгласни и вече не може да има обжалване. Як подход. Плурализъм и демокрация.
А какво толкова интересува държавата да няма анонимни сим карти и да затрудни със страшна сила всеки оператор и потребител пък, и този бизнес в тази и без това лоша икономическа обстановка?
Ах, да – не можем да ги подслушваме.
Или по точно, можем, ама не знаем кой. Макар че ако някой купува телефон за някой друг, който го дава на трети и т.н. вече не може да се подведе за спомагателство в съда това е друг въпрос. Защото престъпниците няма да имат никакви проблеми. И бомбите и трафикантството ще продължи със същата скорост, с която си го е имало и преди. Но нормалните хора ще бъдат затруднени. А мен ме притеснява, че когато се налагат рестрикции, след като се види, че от тях няма ефект, те не се махат. И живота се изпълва с хиляди правила и рестрикции, от които няма смисъл. В частния случай със сим картите, у нас те са анонимни относително от скоро – няма и 7 години. Но преди това пак си имаше бомби и трафикантство. И ако след година се установи, че то продължава да си го има и е намаляло с по-малко отколкото нормалното намаляване на престъпленията през последните години, това просто ще означава че тази рестрикция просто не работи.
И тогава какво?
Е, това е въпроса – тогава нищо. Дай му на някой да си измисля оправдания за дето не си върши работата. Днес сим картите, утре свободата на словото, други ден раждаемостта въобще. Щото както е казал един такъв обичащ рестрикциите – има човек, има проблем. Няма човек – няма престъпления.
Делян Делчев