СИМОНА СТЕФАНОВА ОТ БОЛНИЦАТА В ТЪРГОВИЩЕ: ВЪЗМУТЕНА СЪМ ОТ ДЪНОТО НА ДУШАТА СИ!
Симона Стефанова от болницата в Търговище.
Под този пост в групата на сестрите се разрази истинска буря от защитнички на подобно отношение към пациентите, но иначе претендиращи нон стоп за ‘адекватно’ заплащане. Моето мнение, като данъкоплатец и пациент, е че такива хора, нямат място в системата на здравеопазване, независимо какво ще ни струва това. Системата от грешки е изградена от компромиси:
…
“Значи втори ден съм в болницата, да, от днес съм що годе по-добре, но как минава деня. В 9 часа влизат две сестри екипирани от до, за 1 час се слагат системи, антибиотици и всичко каквото трябва, защото следващото обличане на двете сестри е в 13-13.30 часа. Дотогава всеки да се спасява, защото никой не влиза, а не дай си боже като днес на жената до мен и сложиха система на бавна капка за да тече от 9 до 13, за да не влизат да се обличат пак.
Та днес доведоха още една жена излязла от ритъм с пулс 175. Влезе при нас в стаята в 10. Пуснаха я на монитор и сложиха система в 13 часа и така до 19.20 жената седя вързана без да дойде никой. Задача ми дадоха да следя монитора, че съм до нея, все пак те ще се облекат в 21 часа за дойдат да ни видят.
В 19 часа системата свърши и машината пищи, излизам и чукам на вратата някой да се покаже и да кажа. Излизат две сестри, нямат табела, че да спомена и имената им и им казвам машината пищи, а едната ми вика: ами изключи МАШИНАТА ОТ КОПЧЕТО. Викам моля, аз от къде да знам кое копче, а й жената си маха лепенките от монитора иска да стане вече е сумати време на легло, разгеле едната сестра се прекара да се облече пак и да влезе , а и ме пита тя няма ли подлога ( кой щеше да я сложи и махне, като никой не влиза).
Та часа е 20.30 същата болна отива до тоалетната Да си махне предвидливо сложения от нея памперс и до там сили няма вече и лежи наполовина облечена не може да си сложи новия памперс.
Другата болна отива и тя до вратата и чука да извика санитарка да й помогне. Отговора: то не може да се чука така постоянно, ще чака часа в който се облечем, пък да сме помогнели ние, болната и казва: ние също сме болни, а и не е И наша работа, отговора да лежи гола и да чака както се е съблякла така да се облече.
Съжалявам няма как да направя снимка, на болната която стои наполовина облечена и чака търпеливо да се облекат и дойдат, а е вече 21.05.
Та работния им ден е 3 часа облечени в защитно облекло в 9, 13 И 21 часа. През останалото време няма никой, та кое ви идва в повече на работата. Това е в детско отделение. Възмутена съм от дъното на душата си.
Е, няма как скъпи медицински работници да ви съчувствам, защото не може пациенти влезнали обезводнени и на края на силите си да вършат вашата работа, защото вие влизате в 9. 13 и 21 часа“.
Георги Дренчев