Симеон може да си поиска и “Змийския остров”

В България не са много тези, които знаят, че Кобургите притежават и сериозни имоти по нашето Южно Черноморие. Още с появяването си в страната, бъдещата царска фамилия отправя апетитни погледи от Бургас към Созопол и река Ропотамо, пише бургаският вестник “Под лупа”.
Авторът на статията Васил Лаков от в. “Под лупа” разследва, че на 18 май 1903 година в 9 часа княз Фердинанд с тържествена церемония открива бургаското пристанище. Първите търговски кораби носят слънценосните имена “Борис” и “Кирил”, а пътническият крайбрежен трафик се поддържа от парахода “Евдокия”.
На 23 октомври 1930 г. Борис III се жени за италианската принцеса Йоана Савойска в град Асизи, в катедралата “Св. Франциск”. Предстои вълнуващо пътешествие през Адриатическо, Егейско и Черно море с най-хубавия пътнически параход “Цар Фердинанд” до бургаския порт. Младоженците са посрещнати от капитан I ранг Иван Вариклечков, бъдещ началник на военноморския флот на България. Той предлага на царската двойка собствената си каюта. Оркестърът свири романтични мелодии, докато не се извива буря, която покосява музикантите. В Истанбул богопомазаната двойка е посрещната с топовни гърмежи и поздравления. В български води “Евдокия” е ескортиран от четири миноносеца.
От палубата Борис III с удоволствие показва на съпругата си крайбрежието, очарователната река Ропотамо, която ще започне да посещава редовно. Тогава тя е още с незасегната флора и фауна, край Созопол стоят старите вятърни мелници и дървените къщи, красивите и недокоснати плажове.
Бургазлии са готови за голямото събитие. Създава се организационен комитет, но без политически партии от видни граждани и общественици. Най-големият площад в Бургас е кръстен “Царица Йоана” -този пред гарата, а морската градина, която дотогава няма име, започва да се нарича “Цар Борис”. Тогавашната община отпуска 100 000 лева за разходи около особите и за подаръци.
В. “Под лупа” разкрива, че от петте български острова единствено “Св. Тома”, известен най-вече като Змийския, привлича вниманието на царя. Останалите четири: Св. Анастасия, Св. Кирик, Св. Иван и миниатюрният Св. Петър остават извън неговото внимание.

Според разследването благодарение на ботаническите си занимания на царят се увлича от орнитологията, а мнозина са го виждали със сак за пеперуди в ръка. През 1911-1912 г. той предприема пътуване в Мала Азия, по Средиземноморското крайбрежие и на Канарските острови с “научна цел”. По-късно тези му занимания се задълбочават, той е чест гост по Южното Черноморие, по източните склонове на Странджа, които предоставят обилен дивеч, а той е и изтъкнат ловец.
Според в. “Под лупа” в регистрите на община Созопол са отбелязани имотите на Борис III. Закупено е място от 12 дка при далян “Христос”, намиращо се на най-високия нос на полуостров Буджака. Справка: нотариален акт -т.II, №12, регистър 56, дело №13 от 1931 г. -созополски мирови съдия.
Остров Св. Тома се намира в Созополското землище, на устието на р. Ропотамо, нотариален акт т.I, №9, регистър 72, дело № 12 от 1933 г. -созополски мирови съдия.
Авторът Васил Лаков разкрива и други неизвестни подробности –
с писмо от 4 април 1992 г. общинската поземлена комисия в Созопол информира Сакскобургготски в Мадрид за наличните имоти като отговорът пристига, макар и със закъснение. “Много съм трогнат от Вашата готовност да се занимавате толкова подробно с въпроса около “Царската градина” /забележете!/ – се отбелязва най-напред в писмото. “Окровено казано, считам за приоритетни толкова други въпроси, свързани с България, че въобще не съм се замислял за имотите, които са ни били незаконно иззети”.
Писмото е адресирано до тогавашния председател на комисията Димитър Карамихалев и е с дата 13 май 1992 г.
Симеон добавя също, че “с оглед да не се комплицира въпросът, не мисля в този случай да предявявам иск”.

Това обаче се случва преди цели осем години. Тогава Симеон Сакскобурготски не желаеше и сантиметър от всички други имоти, на които днес необезпокоявано е собственик.

Спорез разследването на в. “Под слупа” бащата Борис III е известен със своята мнителност, фатализъм и суеверие. Царят е притежавал иманярска карта от Рим и с нея е търсил съкровището на тракийския владетел Лизимах, скрито под Маслен нос /Зейтин бурун/. Тази карта в иманярските среди запознатите наричат “Кавалерията”. Това е входът на римска галерия, където е укрито голямото персийско съкровище на цар Дарий и Лизимах. Или “Кавалерията” е подземие, което започва от Тъмната река при с. Младежко и свършва на Маслен нос. През входа е влизал само известният иманяр дядо Кольо от Русе, споминал се на 105 г. Васил Лаков цитира и откъс от книгата на Иван Бубалов “Иманярски предания”:
“Веднъж бай Трендафил -каменар от Бургас, ми разказваше, че той някога бил шофьор на Борис III. -Те отишли един ден с автомобила на царя на Маслен нос. Били сами, той и царят, без охрана. Царят му казал:
– Бай Трифоне, спри тука на това място край пътя и ще ме чакаш.
А той бе и ловец и често идеше в Странджата да ловува. Преметна ловната си пушка през рамо и тръгна.
– Ваше Величество -обърнал се Трифон към царя. -Ако стане нещо с Вас, мене ще ме убият.
– Не бой се -рекъл му царят. -За идването ми тук съм казал всичко на царицата. Тя знае и от главата ти косъм няма да падне.
Тръгнал той и се изгубил в гората на Маслен нос. Бавил се около час и се завърнал. По дрехите му Трифон забелязал пръст. Търсил съкровището. Входа е търсил на “Кавалерията”.

Все около Маслен нос царят търси и заровеното злато на Кара Емин и Вълчан Войвода. Според вестник “Под лупа” интересно е и друго: Имуществото на царската фамилия е било описвано от три правителства: това на Александър Стамболийски през 20-те години на миналия век, през 1933 г. и от правителството на Кимон Георгиев. Последният опис е в изпълнение на Заповед № 57 от 03.08.1946 г. на министър-председателя К. Георгиев. В резултат на тази заповед с писмо от 25.09.1946 г. на Председателството на Народната република до Министерството на земеделието, Дирекция държавни имоти, е бил предоставен пълен списък-опис на всички бивши царски имоти, покрити и непокрити в цялата страна.
Тук са и разгледаните два имота.
До този момент няма данни Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза да са отправяли искане до поземлената комисия в Созопол или до Областна управа -Бургас. Но това нищо не означава, защото с промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие се предвижда концесионерите да получат право на ползване и стопанисване на прилежащата към плажа акватория с ширина не повече от 200 м. В нея понякога могат да бъдат включени брегоукрепителни и брегозащитни съоръжения, както и… острови.
Симеон засега не дава вид да се интересува от Змийския остров, но в медийното и общественото пространство сериозно се говори, че “Главбулгарстрой” и община Созопол се интересуват сериозно от този район – строи се ваканционно селище на нос Хумата до местността Аркутино. Комплексът вече е издигнат до груб строеж. Той отстои едва на …300 м от остров Св. Тома, или Змийския остров и ще носи неговото име.
“Царската градина”, както нарича Симеон острова, отдавна е обявен за резерват.

Но в България всичко е възможно особено с имотите на Симеон Сакскобурготски и нищо чудно утре “змийския остров” тихомълком да влезе в царските ръце, предупреждава в. “Под лупа”.

Afera.bg