СИГУРНО ЗНАТЕ, ЧЕ ХИТЛЕР ИДВА НА ВЛАСТ С ИЗБОРИ, НАЛИ?
Време е да ви разбудя, уважаеми хора. Или беше да ви „разбуня“? Сигурно ще има хора, които ще останат безразлични – това е нормално, не всеки може да оцени актьорската игра, замисълът на режисьора или силата на една идея. Но също сигурно е, че ще има силни емоции. По-долу пускам един от многото чудесни епизод от великия световен филм, дело на режисьора Боб Фос – „Кабаре“ (в главната роля: Лайза Минели).
http://www.youtube.com/watch?v=6k2XR197bnE&feature=youtu.be
Сцената показва какво се случва, когато човек реши да се понесе по течението, когато реши да се включи в хора, да пее, като знак на протест срещу институциите, които не работят след войната… И дори когато започне не просто да приглася, а да се опитва да се пребори за водещия вокал, да служи за пример, да не би останалите да го нарочат за лъже-патриот, дори нещо повече – за комунист. Или за евреин, който трябва да бъде унищожен.
Обърнете внимание на възрастния господин, който се появява на две места – около 1:29 мин. и после пак около 2:13.
Забелязахте ли и поведението на двамата герои, които качвайки се в колата, си мислят, че това, което се случва, не е от голямо значение за тях? Трябва да изгледате филма, ако не сте го гледали, за да разберете дали тази песен ще промени живота им или не. Или вашия. Впрочем, сигурно знаете, че Хитлер идва на власт с избори, нали? Спечелва ги с обещанието, че ще въведе ред, ще сложи край на корупцията, ще възстанови величието на страната и т.н. Сигурно ви звучи познато, нали?
Целият филм представя един много поучителен момент от историята на човечеството.
Трябва да напомняме за тези мрачни години по-често, защото хората сме късопаметни и мнозина си мислят, че това, което ни се случва днес е уникално. Даже някои се мислят, че не случващото се, а ТЕ са уникалните! А останалите – които не пеем с тях, може би? – сме прости, грозни, бедни, тъпи и не струваме и пет пари…
По-рано пуснах във Фейсбук откъс от Еклесиаст, книга от Стария завет, в която много точно се дава отговор на хората, които си мислят, че са нови, по-добри от своите съграждани.
Та се сетих – горделивостта не беше ли един от седемте смъртни гряха? И без да е религиозен човек, пак може да се замисли над това защо хората са били толкова мъдри преди няколко хиляди години, а днес изглежда някои са загубили именно тази мъдрост, която (им) е най-необходима и си мислят, че светът започва от тях.
Някои тук направиха опит да спекулират по темата за възраждащия се български фашизъм, като „откриха“ топлата вода едва онзи ден, когато Волен Сидеров се държал невъзпитано с една французойка. С приятели тук от години алармираме за това, че в България не просто има националистически партии, а се възражда истинския фашизъм – онзи, който е изобразен и във филма. Пишем, че всякакви фобии водят до фашизъм: ксенофобията, хомофобията, антисемитизмът, циганомразството… Но малцина бяха тези, които ни чуваха.
Днес, за пореден път, вместо да размърдат мозъчните си гънки, има хора, които продължават да настояват, че опасността от фашизма е в „проекта“ Сидеров или в „проекта“ не-знам-си-кой. И отказват категорично да разберат, че тези хора са в Народното събрание не защото някой ги в сложил там насила, а защото за тях са гласували стотици хиляди наши сънародници. Опасността не е в „проектите“ или в „опорните точки“ (с обвиненията за които продължава да ни залива новата пропаганда). Опасността е, когато хората се страхуват да кажат, че не винаги пеенето на висок глас означава пеене на истински песни. Опасността е, когато хората се притесняват да изразят съмнение в правотата на по-високо-викащия или силния на деня. Има и такива, които викат високо с писания по вестниците, в които оправдават фашизма и нападат всеки, който се усъмни в правотата им. И те са опасни. Много опасни – защото тъкмо така садят семената, от които израстват гласоподавателите за новите фашисти.
Опасността е, когато вместо да погледнат причините за явлението, има хора, които си търсят поводи, за да се карат с такива като мен, които отказват да пеят в хора – или да се правят на вокалисти.
Всеки от вас…. Всеки от нас, уважаеми хора, може и трябва да се опитва да бъде мислещ човек. Вярно е, че някои хора са лица, други личности, а трети – задници, но аз се надявам, че сред вас няма от последните. Може и да е имало, но те са си отишли самички или с вълшебната команда „бан“. А ако се появят нови, бързо разбират, че мястото им не е тук.
Но ако всички се стремим да разсъждаваме върху това, което се случва и успеем да проникнем до истинските причини за случващото се, а не само да отбележим поводите, тогава със сигурност ще успеем във всичко, с което се захващаме.
И ето, сега си мисля – наистина ли е толкова трудно да се отсее важното от плявата? Наистина ли трябва да прекарваме времето си в напомняне на това, че „няма нищо ново под слънцето“? Или е достатъчно просто да гледаме на живота с усмивка, на опитите да ви изкарат лоши – с пренебрежение, а на напъните на нашите нови фашисти – сериозно и отговорно? И да им даваме отпор – на тях, на хомофобите, на ксенофобите, на онези, които ви наричат червени, зелени или сини боклуци…?
Аз лично съм на принципа „Но пасаран!“ Няма да минат номерата – нито един от тях!
Вени Марковски