СЕСТРО, ЕБА СИ МАЙКАТА. СПАСИТЕ НАШИ ДУШИ!

        Най-великият. А тази песен ме описва напълно. Има поети, има музиканти, има душевадци. И…има Висоцки.

 Катерина Хапсали, Фейсбук

Сестро, еба си майката.

Налази ни глутницата. Нищо, че си въобразяваме, че „уходим под воду“. Не е защото сме лоши, сестро. „Зли“ са езиците ни, душите ни – от искрящо бяло сукно изтъкани.

Денят ни започва не като на жени, а като за войници. Свили цигарата, със самотен рев над кафето, в чиято утайка се свлича умопомрачителната ни сила. Защото, сестро, сме вълчици – единаци, и вън не можем да си позволим да плачем. Ще сме саркастични и усмихнато ще пратим мръсниците – ратаи на поредните господари! – да си ебат майката… Елегантно, с финес, като кралици – преди да гилотинират.

На тази територия, сестро, талантът е присъда.

Колкото по безпощаден е езикът ти, колкото по-безмилостна към неправдата ти е устата, толкова по-яростно те ръфат. Не защото си зла, а защото злите са се провъзгласили за добри. В обществото на глутницата, което единаците не ги брои. А не ги брои, защото ги отстрелва.

Един подир друг.

На тази територия, сестро, да си целунат от Господ с дарът на Словото, е смъртно наказание. Без обжалване. Защото Глутницата няма съд, а Разправа. Думите имат значение само за онези, които са надскочили стобора на собствената си ограниченост. Истинските книги, не онези, които Глутницата спонсорирано произвежда като „гениални“, се пишат от луди, сестро, луди, които от самото начало ЗНАЯТ, че ще са низвергнати.

Глутницата ги разкъсва и дъвче с наслада душеизваждащите им думи.

Кой да спаси душите ни?

Онзи, който се е спрял за кратко, прелъстител ниеден, искайки тялото, и ако може мъничко от душата, ама много мъничко, защото цялата ще му приседне?

Онзи, който милостиво е избрал, вместо да те убие, да те купи, готов да осребри думите ти, за да ги трансформира от остри рифове в обли речни камъчета?

Кой беше казал, че ако Христос трябваше да бъде предаден днес, нямаше да го предадат за 30 сребърника, а за 29,99?

Реви, сестро, реви…Висоцки е вече Отвъд и сигурно е научил как се спасяват нашите души.

На тази територия ни е писано още да сме тук. Не заради друго, а за да ги дразним. А ТЕ мразят някой да им нарушава комфорта на глутницата.

Затова, тичай! Шеметно тичай! И не се обръщай назад, сестро! – зад теб хрипти кървавата захапка на Глутницата. Но ти си бърза, неистова и сърцата, точно затова си единак, в глутницата – останалите са еднакви и предвидими по войнстваща бездарност.

На тази територия е имало и една друга Екатерина /Каравелова/, за която по време на Сръбско-българската война кореспондентът на немския  в. „Кьолнише цайтунг“ пише: „На 6 ноември от цялото население на София само г-жа Екатерина Каравелова бе единственият мъж.“

Сестро, когато мъже няма, истинската жена е най-големия мъж!

За да спаси душите.

Имаме още работа Тук.

След като се наплачем.

Веселина Томова