Серж да смени гаджето, Бойко да преброи мюсюлманите и труповете

Почна се тя, мътната и кървавата.

Някои на есен броят пилците, други – гербаджиите и костовистите.

Щабове, тайни квартири, сумрачни кръчми с велчови завери кроят нов сценарий за предсрочни избори.

План А, както стана известно в ранната пролет претърпя тотално фиаско. Е, падна Румен Петков, но на кого му пука.

Време е за План Б – тоя път по-бойко.

За разлика от пролетта, когато всичко започна невинно и мило след едно напълно /не/случайно участие на ген. Атанас Атанасов в студиото на Коритаров, където размаха папки и дискове за да разгроми жестоката корупция в МВР, този път “Коритаров лайв” е оставен на заден план.

Пръв хукна към площада Волен Сидеров.

Гепи един микрофон, впери втрещен поглед в прозорците на Станишев и викна та се не спря: “Сергей, гей, гей!”.

Волен Сидеров очакваше всички в един глас да ревнат – долу, мръсен педераст, разкарай се – обаче на площада освен роднините му, се завъртяха трийсетина агресивни типове. И толкова.

Всъщност, План Б някак бе измислен тъпоумно. Баш през август. И докато уж щеше да се сваля правителството, опозицията хукна по морето, бате Бойко също натопи гащи романтично, там където му минавало детството, а останалите ЕНП-исти глътнаха въздух, пазейки се за септември.

През цялото това време млекопроизводители лееха мляко на поразия, сбутваха се с полицията, предизвикваха я да ги арестува, а после даваха интервюта като бъдещи индулгенции за репресираност от държавния апарат.

И страницата на календара с картинката за септември се отвори на майтап.

През това време Бойко се врече в любов на Костов. А хората на Костов теглиха една майна на Командира си,

че се гуши с една мутра и аха-аха да сринат окончателно командирската партия. Която, впрочем няма никакъв шанс освен да се качи на раменете на Бойко, белким вкара Костов за депутат.

Волен не спря да крещи по микрофона и показа, че има железни гласни струни.

Бойко рече, че ще сваля правителството културно, че каузата на партията му не е благоденствие на народа, а смърт на ДПС и вместо да извади сабята бойлийка, седна на турска софра на сватбата на баш човек на Доган. После рече, че това били български мюсюлмани и го каза три пъти за да хване дикиш, а той отишъл на сватбата, защото така щял в този етнически район да покаже, че не само Доган командвал парада.

Борисов пропусна да отбележи в типично негов нехаен стил, че кум на сватбата бе Валентин Златев, един от най-тачените от човека, без който Бойко не може да диша – президента Първанов. Но, всеки може да пропусне нещо. Не е болка за умиране.

Докато неформалният на ГЕРБ Борисов джускаше блага ракия по етнически, неговите хора си скъсаха задниците да плющят подписки по площадите и интернетите с уникалния надслов “Аз съм евроепеец!”.

По-тъп слоган на заповед за уволнение на правителството надали би измислил и ученик от Помощното училище,

но да приемем, че през август, когато са го мислили, гербаджии са били под влиянието на слънчевите изригвания.

Междувременно, от другата страна на барикадата премиерът Сергей Станишев яко закъса откъм женско влияние. Първо го обхвана нега, че западните туристи по морето били пенсионери и се размечта как ще доживее деня, в който и родните баби и дядовци ще се пличкат по морето. После взе, че реши да направи нещо категорично по въпроса. И се удави в … очите на Емилия Масларова. Която му набута малоумната си идея как ще прати еди колко си пенсионери на почивка по морето. Вследствие на което пенсионерските съюзи се изпотрепаха кой да води туристическата група в спалнята, а останалите буквално се изприщиха от очевадната несправедливост. Един дори в ефир попита – а ще ни водят ли в оная дискотека, в която младите си играят на френска любов докато падне и последния…

Серж до този момент имаше едно преимущество, което така и не успя да използва внимателно.

Имаше гадже журналистка. И то добра журналистка, а не дръжка на микрофон.

Когато един влиятелен мъж има гадже журналистка може да научи много неща, които да са му от полза.

Очевидно обаче Серж или няма вече гадже, или е сменил десена ужасяващо неправилно. Защото иначе някой с думи нормални и прости щеше да му обясни, че така не се прави – не се използва език от времето на баба ми, не се слуша по какъвто и да е повод недоразумение като Масларова и не се яха мотор, който не е твой.

И за да не кажат хората, че нищо особено не се случва бат Бойко пое инициативата да се сдъвче със Серж. Серж му се върза на ломотенето и с академична лексика рече, че това било най-неконструктивната опозиция досега у нас.

Ако Серж беше сменил гаджето, би направил нещо по-ярко за да го запомни народа – на хашлашкия говор на бат Бойко би отвърнал още по убийствено, не като настъпан колежанин. Обаче очевидно няма кой да му напълни аутокюто.

В първите дни на септември все още всички се готвят за скок.

Ако сте забравили ген. Атанас Атанасов, плюйте си в пазвата. Той идва! Винаги навреме.

Бам – бум, гръмнаха взривове и той показа глава. Странно, също като през пролетта, още двама веднага се притекоха на помощ на Костовия човек. Цвятко Цветков моментално “откри Америка”, че се бил преразпределял бизнеса с проституцията, като че като гърмят бомби в бардаци се намества бизнеса с доматите. Не се стърпя и Борисов – той пък тоя път отиде и на мястото на престъплението. В качеството си на какъв – никой не разбра. Бойко обаче не пропусна камерите и каза, че той отдавна бил казал, че трябвало закон за проституцията, че по негово време службите от чужбина само като щракнел с пръсти се нанизвали на копието му, намеси Коце Маца, боклука, футбола и че Доган му е майстора, на футбола, де, и щастлив излезе от ефира.

Бойко в едно е прав – че българския народ изобщо няма спомен. Ако имаше, щеше да се сети, че първият политик у нас, който поиска легитимиране на бизнеса с проституцията преди години беше не друг, а Ахмед Доган. Щеше и да се попита аджеба, а бе тоя Бойко като е бил такова биз-бизе със спецслужбите, що така нищо не направи по Коце Маца по негово време. Щеше и да си спомни колко убийства станаха докато Бойко беше главен секретар и как никой от сегашните кресльовци не посмя даже да го попита тогава – абе, кво става бе, във всяка нормална държава само за едно такова убийство си отиваш от раз.

Сега същите тези хора искат оставки по български.

По български върви и сценария. Въпреки че всички са наясно, че предсрочни избори няма да има.

И просто е започнала ужасно рано предизборната кампания за идващите парламентарни избори през идната година.

Но, кой знае.

Нека свърши хубавото време. Демек, слънчевото.

И ще дойде истинския план Б – компромати, дискове, папки. Бареков чака.

Аз съм европеец, ама я, вземи тоя взрив – и като нищо ще задумтят бомби през изчислено известно време за повече ефект.

Накрая може да падне и някой труп.

Някой да си спомня Георги Стоев в апогея на пролетния скандал?!

“Труд” обаче надали повече ще напише “България уби дете!”, както беше по Командирско време.

И с куршуми или без, пак ще я замотаем по български.

Всъщност, опозицията засега не демонстрира никаква ясна и стройна стратегия на борба срещу управляващата коалиция. Типът подписки за уволнение на правителството са толкова нефелни като идея, че по никакъв начин не могат да отразят и преброят електората на ГЕРБ, СДС и ДСБ. Защото тоя, който днес уволнява някого, изобщо не се знае утре чия бюлетина ще пусне в урната. Ако въобще пусне нещо. Освен плюнката си.

Ранното изостряне на хаотични послания води единствено до умора на мускулите. А финала е още далеч. И финалния спринт може и да вземе окончателно сулука ня някого от тези, които хукнаха като невидели още от старта.

Най-тъпото в цялата тази ситуация е състоянието, в което се намираме “ние с гайдите” и което не е нищо друго освен диагноза – от една страна управляващи, които не знаят как да ни подредят сносно живота, а от другата – една хай-хайвей опозиция, в която по никакъв начин няма как да се закълнеш. Защото там – блъсни единия, удари другия, третия сам ще падне.

Ако на това му викат “Аз съм европеец”, по-добре – сто пъти българин.

Веселина Томова