СеРеСе на ишлеме (увертюра с отходен привкус)
– Ало, Б.?
– Да!
– В. е!
– Кажи, В. Как все ме хващаш, докато съм с ножицата в ръка.
– Много се извинявам, но Д. е напълнил гащите нещо.
– Кой Д. по-точно?
– Онзи с парите на И.
– Дето нещо с Ц. ли…?
– Ахам.
– Веднага ще пратя С. и Ш. да видят какво става.
– Той, М. ми се обади, че З. и Й. вече са ходили.
– И?
– Ами, бил напълнил здравата гащите.
– Добре де, той и Я. ги беше напълнил, но Ю. и У., нали си спомняш…
– Помня, но Я. беше наш човек, а Д. не е точно наш човек.
– Ще стане, ще стане. А и никой ли не ти е казал, че то е така за пред хората, сиреч… абе, както и да, обади се в редакцията на П. и О., търси К. и Г.
– И какво да им кажа? Работата много мирише вече.
– Кажи им, каквото обикновено им казваме – че Б. е разпоредил акция “Роза”. Те си знаят оттам.
– А, Л., дето чака с камионите на Р.
– А. душел наоколо, чух вече и съм взел мерки.
– Ех, Б., ако не сте вие.
– Хайде, хайде, В., недейте така, някой може да ни слуша и после пак ще тръгнат едни…