Сергей Лазарев: Каквито сме в дълбините си, това ще стане с нас утре и вдругиден. Затова е много важно да се грижим за душата си сега. С особена сила!
Когато човек е свободен, той е по-малко зависим, тогава става по-добродушен, става грижовен, става по-щедър, защото когато в душата има изобилие от любов, има и изобилие от енергия и главното щастие е как да дадеш, главният проблем е как да дадеш, а не как да получиш. Трябва да усетим Божественото си «аз» като първо, а човешкото ни «аз» с неговите инстинкти и привързаности да е второ, като дете, за което сме длъжни да се грижим. Истинското ни «аз» е Божествено. Ние сме любов.
НОВОГОДИШНО ПОЗДРАВЛЕНИЕ НА С. Н. ЛАЗАРЕВ:
„Искам да ви поздравя с настъпващата Нова година. Това е една необикновена година. Преживяхме поредния официален край на света и не знаем какво ще става през идната година. И практически всички пророчества, всички предсказания, планове – всички се ограничаваха до 2012 година. Ние не знаем какво ще става после.
Но сме длъжни да знаем главното – какви трябва да бъдем през тази година, която настъпва.
Всички интуитивно разбираме, че свършва определен цикъл. Завършва, закрива се определен етап. Оставяме в миналото възгледите си, отношенията си към света, проблемите си. И всички интуитивно чувстват, че през новата година и през следващите трябва да имаме нов мироглед, нов живот, ново възприемане на света. Това го чувстват всички и самата природа и светът около нас ни предупреждават. В това състояние, в което сме сега, не можем да продължим да пребиваваме – това ще е краят на цялата цивилизация.
По случай Нова година обикновено всички пожелават щастие. Но какво разбират под щастие? Благополучие, изобилие, вила, кола, апартамент; близки хора. И искаме да сме щастливи. Искаме да имаме повече здраве, искаме да се изпълняват желанията ни. Искаме да се радва съзнанието ни, нашата душа.
Но нека опитаме по-дълбоко да вникнем в това, какво е щастието.
Имаме вила, кола, апартамент, добра работа, имаме близки и сме щастливи. Защо? Защото обичаме близките си. Обичаме успешната си работа. Обичаме стабилността и благополучието. Обичаме вилата, колата и апартамента си. И колкото повече ги обичаме, толкова повече енергия и топлота отдаваме и това ни прави щастливи. Значи всъщност не вилата, колата и апартамента ни правят щастливи, дори не и близките ни, а това, че ги обичаме. Може всичко да дадем на човек, но ако той не го обича, няма да е щастлив. Затова истинското щастие не е в притежаването на нещо си, а в умението да обичаме нещо. С други думи, когато имаме тези блага, които съдбата ни дава, когато се наслаждаваме на това, което получаваме, това е само част от щастието. Защото прекрасно знаем, че в края на краищата ще се разделим с близките, ще изгубим вилата, апартамента и колата и накрая ще изгубим живота си и всичко, което сме притежавали тук. Прекрасно знаем това и когато за нас главната съставляваща е притежаването, получаването, вече сме нещастни, защото отвътре много ясно разбираме, че всичко това ще бъде изгубено. По този начин щастието ни се превръща в мъка от очакването на загубата.
Едва когато разберем, че истинското щастие не е в притежаването, а в любовта към околния свят, към това, което имаме, когато разбираме, че тази любов може да живее не само когато получаваме, но и когато губим – защото загубите и получаванията са неизбежни, те са единни в крайна сметка – когато запазваме любовта не само при получаването, но и при изгубването, това вече е истинското щастие. И колкото повече възможност имаме да обичаме, колкото по-съвършени сме в любовта, толкова повече душата ни се пълни с щастие. А когато човек умее да обича, той обича и когато получава, и когато губи, защото разбира, че животът ни е спектакъл. Животът ни в някаква степен е илюзорен. Ние обичаме това, което идва и си отива. Затова, в края на краищата, трябва да живеем и да обичаме живота във всичките му проявления – и в страданията, и в радостите, и когато получаваме, и когато губим. Това е истинското щастие, което трябва да притежаваме, щастие, което в днешни дни не всеки има.
Затова бих искал да пожелая през следващата година истинско щастие на всички, които ще могат да се устремят към него. Чувството любов да е непресекващо в душата. И какво още е много важно?
Винаги съм забелязвал, че главната енергия започва да се реализира преди събитието, тоест нашето вътрешно състояние определя какво ще се случи с нас. Както казват сега учените: психичните процеси изпреварват физическите. Значи с нас става това, което изпитваме преди самото събитие. Главната енергия по реализацията на събитието започва да се реализира преди то да е станало. От това, как се чувстваме сега, как възприемаме света преди Новата година, от това, колко хармонична е душата ни сега, ще се определя каква ще е следващата година за нас. Понеже в подсъзнанието на всекиго, в душата на всекиго има определена повратна точка – Нова година – и така да се каже, Новата година определя цялата следваща… Така че много е важно как ще преминем през тази седмица, как ще възприемаме света около себе си, дали ще можем да опазваме любовта всяка секунда, дали ще можем да усещаме присъствието на Божествената воля във всичко. И колкото усещаме като реалност Божествената воля, толкова усещаме илюзорността на този свят и преставаме да сме зависими от него.
Затова много важно е да разбираме, че всички трябва да сме щастливи. Но това щастие е от усещането за единство с Бог, от изпълването на душата с любов, от умението да обичаме целия свят с всичките му достойнства и несъвършенства, от умението да обичаме всеки човек с всичките му плюсове и минуси.
Ако трябва да говорим за тази година, която свършва, то тя беше предверие – всички вътрешно се тревожехме, някои много се страхуваха, всички разбираха, че някакъв цикъл свършва – в душите на някои имаше страх, на други – униние, на някои – съжаление , а някои имаха разбирането, че вероятната загуба трябва да ни подтиква към Бог и към любовта. И те, в крайна сметка, са спечелили.
И това, че природата ни изпращаше определени знаци, че трябва да се променим – това е очевидно, то вече се вижда с невъоръжено око. Онова, което казвах преди петнадесет години и което се възприемаше като мила шега, сега е реалност и всички разбират – да, светът е станал различен, светът се променя.
Трябва да се променяме и ние. И много е важно – това, което винаги навсякъде повтарям – каквито сме отвътре, това ще стане външно с нас. Каквито сме в дълбините си, това ще стане с нас утре и вдругиден. Затова е много важно да се грижим за душата си сега. С особена сила! Затова, виждайки тази ситуация, вече се старая да направя информацията си максимално достъпна.
Тази година беше открит интернет-магазинът. Провеждаме семинари онлайн. Предстои новогодишният семинар, за който, наистина, няма билети, но ще осъществим транслацията му онлайн, за да могат колкото може повече хора да го гледат и като се докоснат до атмосферата, до реалната работна атмосфера, да се опитат нещо да променят в себе си. Аз сега ще се постарая максимално да опростя информацията, да я направя максимално достъпна. Защото смятам, че тя е много необходима, тъй като без вътрешни изменения реално ще е доста трудно да се оцелее през бъдещите десетилетия.
А вътрешните изменения са невъзможни, ако душата ни не се изпълни с любов. Без любов измененията се превръщат в разрушение. Затова умението да обичаме, умението да виждаме Божествената воля във всичко, умението да бъдем щедри, умението да преодоляваме привързаността си към света са качества, необходими на всекиго от нас.
И какво още искам да кажа – че с голяма радост виждам как хората се променят. Често съм казвал, че в Петербург хората се държат доста егоистично – оставят чанти, надпреварват се за места, рядко се усмихват и поздравяват – но в последно време всичко това кардинално се промени.
Там, където провеждам семинар, хората станаха по-меки, по-добри, по-внимателни, усмихват се, поздравяват – и това се вижда с просто око. Интересно е още, че много хора изпращат пожертвания за изтеглените семинари. После забелязах, че просто написват нещо хубаво и изпращат пари, защото смятат, че трябва да направят някаква жертва. Това усещане, че хората се променят, вече става реално. Има, разбира се, и хора с недоразвита още съвест, при които егоизмът е на първо място, но така или иначе, процесът върви и аз забелязвам как хората започват да се променят. Това не е само по външните, материални признаци, които споменах, това се чувства отвътре. Някак си вътрешната свобода стана повече. Точно любовта дава свобода. Тя дава независимост от този свят, от привързаностите, от инстинктите. Когато човек е свободен, той е по-малко зависим, тогава става по-добродушен, става грижовен, става по-щедър, защото когато в душата има изобилие от любов, има и изобилие от енергия и главното щастие е как да дадеш, главният проблем е как да дадеш, а не как да получиш. Този процес върви и напоследък аз го забелязвам все по-отчетливо. Аз съм много благодарен на тези, които се променят към по-добро, на тези, които ми помагат, както за информацията, която ми изпращат, така и за интересните линкове. За всички видове помощ изразявам огромната си благодарност на всички. И много се радвам, че този процес набира скорост. Самият аз се старая да се променям в този план, уча се от всички, които общуват с мен, и виждам и в себе си определени положителни изменения.
Затова искам да поздравя всички, а в известна степен и самия себе си за това, че започваме нов етап, започва нова година и трябва да сме готови през нея да станем по-меки, по-добри, по-независими – независими от инстинктите и от околния свят – да станем по-любящи и да усетим истинското си «аз», Божественото, като висша реалност.
Трябва да усетим Божественото си «аз» като първо, а човешкото ни «аз» с неговите инстинкти и привързаности да е второ, като дете, за което сме длъжни да се грижим. Истинското ни «аз» е Божествено. Ние сме любов. Ние сме длъжни да почувстваме това и да го доведем още по-напред.
Желая ви през тази година, която идва, любов. Любов, която да направи душата ви щастлива и съответно, съзнанието ви – чисто и здраво, в здраво тяло.
Пожелавам ви да се изпълнят тези ваши желания, които помагат да се увеличи чувството любов.
Пожелавам ви непрестанно виждане и усещане на Божествената воля.
Желая на вас и на децата ви истинско щастие за душата, когато в нея идва чувството любов, и виждане на Божественото във всичко и на първо място – във себе си. Надявам се, че пожеланията ми ще се сбъднат.
Честита Нова година на всички! И както обикновено казват – здраве, щастие и изпълняване на желанията.
Щастие, на първо място, за душата, изпълняване на желанията за душата, душевно здраве, а всичко останало ще се подреди само.
Благодаря ви!
До следващата ни среща.“
Сергей Николаевич Лазарев*
* Сергей Лазарев е автор на поредиците от книги „Диагностика на кармата”, „Възпитание за родители” и „Опит за оцеляване”
ПРЕВОД: Константин Неделчев
https://www.facebook.com/photo.php?v=472185292845814