Сервилничене или неграмотност

Прехвърлях телевизионните канали, надявайки се да попадна на нещо интересно. Толкова интересно, че да му посветя свободните си двайсетина минути. Не открих, но пък чух анонса на следващите новини на телевизията с национален обхват bTV. Нали знаеш, читателю, последния телевизионен хит – да пускат преди новините си рекламен блок, в който съобщават на драгия зрител няколкото топ-новини, с които ще го занимават, когато му дойде времето.
Та в този анонс водеща новина бе здравословното състояние на някакъв си княз Кардам.
Продължих да щракам с дистанционното, но този княз не ми излизаше от ума.
За кан Кардам знам нещичко.
И за град Кардам съм чувал.
Ама за княз…
И изведнъж си спомних! Спомних си Народното събрание през далечната  – и фатална – 2001-ва година. Министър-председателят и правителството му полагаха клетва пред конституцията на Републиката. А цялата рода на бъдещият премиер – синове, дъщери, снахи и внуци – бяха окупирали първите редове на Парламента.
Това нашествие, разбира се, беше недопустимо по протокол. И никой министър-председател преди господин Кобургготски не си беше позволявал такава арогантност. Следващият – господин Станишев – също не доведе майка си и брат си да се радват на живо, докато го овластяват.
Но това по-вече няма да  коментирам – твърде недостойно е…
Та тогава научих, че бъдещият премиер имал петима сина, които кой знае защо новинарите  наричаха князе. Или принцове ги наричаха, не помня вече. И един от тези князопринцове бил Кардам, същият, за чието здравословно състояние телевизията с национален обхват bTV възнамеряваше да ме информира в горещата августовска привечер на 2008 година!
Замислих се, читателю, защо българинът трябва да се вълнува от здравословното състояние на някакъв човек, когото не само че не познава – няма откъде, но дори не е и виждал – пак по същата причина. Защо трябва да ни уведомяват за виталността на някой, който няма – и никога не е имал, за добро или зло – нищо общо с родината ни?
Това си мислех, читателю, докато научавах, че господин княз Кардам, син на някогашния министър-председател господин Кобургготски, преди  дни бил катастрофирал, шофирайки "Ягуара"-а си.
И вече трети ден подред сме били обстойно информирани за състоянието на катастрофиралия. Хубаво – има такава практика. Но се прилага само за държавни ръководители. А пък господинът не е държавник. И никога не е бил.
Съчувствам на човекът господин Кардам, от сърце му желая по-скоро и възможно най-безболезнено да се възстанови. Но неговият личен проблем не е общонационален проблем за България. И е недопустимо дни наред българите да бъдат занимавани с нечии лични проблеми.
Нали знаеш колко много катастрофи – за съжаление – стават по българските пътища, читателю? Но bTV не ни призовава да съчувстваме на нещастието им. Защо? Те по-малко граждани ли са от гражданина Кардам?
Ето, това научих, докато напразно се опитвах да не прахосам свободните си двайсетина минути.
И стигнах до извода, че за някои хора достойнството е ненужен атрибут. И живеят по-добре, когато са приведени. И наведени. Дори ни убеждават, че по-наведеният е и по-нормален.
Не е, читателю!
Вервай ми!

Михаил Рашев

www.bgreporter.com