Секторът с газа
Газовият сектор е анклавът в българската икономика, който ни прави зависими от могъщия монополист пред нашата порта. Досущ, както Израел е в състояние да постави икономически сектора Газа на колене, така чрез газа Русия може да задуши в мечешката си прегръдка България с едно врътване на кранчето. И ни го демонстрира най-безцеремонно. Но българските другари, управляващи държавата, никак не се засегнаха от този ритник.
Спорът между Русия и Украйна се определя от Москва като търговски, т.е. причините за спирането на природния газ за България са в разногласието им по прочита на договорните отношения. Ако се придържаме към аргументите на Кремъл, можем да направим за себе си само един извод: нямаме разговор с Украйна. Защото с тази държава нямаме какъвто и да било договор за преноса на газ. Договорът ни е с руския монополист „Газпром”, който е длъжен да доставя суровината за българския газов сектор. А не да ни третира като сектора Газа-като някакъв неясен субект без правен статут.
„ГАЗПРОМ” ДОРИ НЕ НИ ПРЕДУПРЕДИ ЗА ГАЗОВИЯ УДАР!
Подстрекателствата на руската страна, според която София трябвало да си търси правата пред Украйна, са нещо като ракетите на екстремистите от „Хамас”, изстрелвани напосоки. Пък каквото ще да става…
Всичко, което можа да роди управленския „гений” на държавния ни глава пред лицето на този газов екстремизъм, беше да поиска от Брюксел да ни позволи един „възродителен процес” за „АЕЦ Козлодуй”. Последва светкавичен отказ…
В момент, когато недоверието към София от страна на ЕС е в критична фаза (преди възможно налагане на предпазна клауза), такова искане е като да гасиш пожар с наливане на газ в него.
„ Инициативата” на Първанов силно напомня идеята му в Студентския град в София да бъде разположена жандармерия. Докато в Гърция, където студентските протести предизвикаха и нещо като техен български аналог, университетите имат статут на абсолютна автономия ( в която със закон е забранена намесата на полицията), нашият главнокомандващ предложи не просто полицията, а в допълнение и жандармерията да се намеси на студентската територия. Което също прилича на разпалване, вместо на потушаване на пожара.
Единственото, което Първанов трябваше да направи, ако наистина искаше да докаже поне веднъж, че България му е по-мила от Русия, е да заяви ясно и на висок глас очевидното: имаме договор с Русия и той е грубо нарушен. Ще си търсим правата!
Толкова ли е трудно?
Не, не е-направо е невъзможно за политик като Първанов.
Иво Инджев