„СЕКРЕТНИ СПРАВКИ“ ЗА ЕЛИМИНИРАНЕ. ПЕТЪР СТОЯНОВ САМ СИ ОТРЯЗА ГЛАВАТА ПОД ДИКТОВКА НА КОСТОВИТЕ „СПЕЦОВЕ“

„СЕКРЕТНИ СПРАВКИ” ЗА ЕЛИМИНИРАНЕ

Всяка сделка между лъжата и истината винаги се постига за сметка на истината.

Жан-Батист Масийон

„Лука 3:11

А той в отговор им рече: Който има две ризи, нека даде на този, който няма; и който има храна, нека прави същото”.

А който се има с Иван Драшков и апостолите му, да им заръчат да напишат оперативна справка, за да я подадат в ръцете на Пилат Понтийски, можеше да се добави в скоба в апокрифите на „светото писание” на българските спецслужби от някой графоман, минаващ и за ченге.

Ако се проследи цялата хронология на скандали със секретни „справки” и „доклади”, гилотинирали политически определени знакови лица по времето на т.нар. „преход” в България, няма да има празно за онзи, който залага непрекъснато и задължително на „кръга Драшков”. Както и да се върти топчето във властовата рулетка, лауреатите на писмовната оперативна мисъл са винаги едни и същи.

Първият път, когато прочетох подобно умотворение, наречено „справка” на контраразузнаването, не се хванах за кобура, нито загубих контрол над вестибуларния си апарат. Първо се разсмях, а пет минути по-късно изпсувах брутално, точно както го прави докера от пристанището, понесъл на гърба си тонове контрабанда, която иначе се отчита на хартия като портокали.

В началото като една всезнайка, което се случва обикновено при аджамиите, съзирах някаква неистово сложна игра, толкова ювелирна, че и моята умна главица не можеше да разтълкува, защото жертва на абсолютното спец. оперативно плиткоумие ставаха и печени контраразузнавачи, и ченгета от класа. С времето, което ме буташе в храсталаците на службите, от които никога не излизаше заек, а в краен случай по някой лалугер, прозрях, че това е простовата „логика“ и нищо, ама нищичко повече.

Когато, както ми се оправдаваше един бивш шеф на БОП, си взел на работа напълно луд, не излизал никога от филмите, които е гледал, само защото единствен можел да пише рапорти и справки, „защото, ако видиш какви неграмотни рапорти се пишат, ще се потресеш”, няма как да очакваш дори и когато ти готвят вендета, да я изпипат перфектно.

По нашите ширини „режеха глави” толкова срамно некадърно, че ако не беше зловещо като последици, щеше да е смешно като плетената килърска шапка, минаваща за скиорска, нахлупена от Бойко Борисов, облечен иначе в скъп костюм, маркова риза и вратовръзка.

Преди Богомил Бонев да се кандидатира за президент на България, бях от онези, които никога не го жалеше докато бе вътрешен министър в правителството на Иван Костов. И нямаше как да е иначе – варненската вътрешна дирекция на МВР бе налазена от „софийската бригада”, начело с полк. Иван Стефанов, окупирала тоталната непромокаема охрана над мръсната криминална приватизация на туристическия комплекс Златни пясъци, в която главен „готвач“ бе личният приятел на Иван Костов – Славчо Христов. Далеч по-късно се потвърди онова, което вече знаех – че не Богомил Бонев държи авторството на тази сатрапна ченгеджийска машина, която смачка Варна и я отврати за един живот напред никога да не си помисли повече за Костов и кохортата му, а лично Командира*.

Костов бе избрал варианта цялото ръководство на Дирекцията на МВР във Варна да бъде от софиянци, които си поживяха юнашки по морето, пазеха задника на провинциалния диктатор – тогавашният областен управител на Варна Добрин Митев, слабост на Иван Костов и Елена Костова, и трасираха пътя на криминалната приватизация на „Златни пясъци”. И не само. По-късно в годините – това „новаторство“ щеше да бъде прегърнато от Борисов и ГЕРБ, и Варна щеше да бъде спохождана все от „софийски бригади“ начело на местната дирекция на вътрешните работи.

По време на кандидат-президентската кампания на Богомил Бонев му помагах за Варна. Тогава още не бяхме приятели, но усещах у него една симпатична свенливост, която ми бе достатъчна за да го вкарам в картотеката си като „читав”.

Бонев никога не научи, че имаше нещо мистично в нашата среща. Малко след като бе освободен от Иван Костов като вътрешен министър, сънувах изключително ярък сън. Влизам в един огромен кабинет, комплексарски огромен, а в дъното му на голямо бюро седи Иван Костов. Аз пристъпвам бавно към него, но почти долепена до гърба на вървящия пред мен мъж. А този мъж бе Богомил Бонев. На един лакът разстояние пред седналия Костов, Бонев се наведе над него и с висок, гневен глас буквално го разкости: „Ти си мерзавец и внимавай какво ще правиш оттук нататък, защото ще те размажа!”. Надничах зад гърба на Бонев, а Костов бе сиво-синкав, свит като спаружена слива върху бюрото.

Този сън бе проявен далеч преди да се запозная с Бонев. Случват ми се разни такива неща понякога.

Пет дни след като Симеон Сакскобурготски стана министър – председател и когато целият народ се бе вперил в Царя като Манна небесна, пак се стоварих в сън – знак. Червен килим, Сакскобурготски обграден от червени шнурове, към тях се блъскат оператори, репортери, камери, диктофони… Всички са с лица като от филм на Еторе Скола, а аз крещя: „Вижте му обувките бе, снимайте го в краката!” Отвратена се взирам в Симеон, облечен безупречно в сив лъскав костюм, светещо бяла риза и … обут в сиви, съдрани, мръсни, миризливи маратонки. Не мога да се примиря, че никой не снима истината и си дера гърлото, но  никой не ме чува… Царят с пробитите, вехти маратонки, и безмълвните репортери. Останах без глас…

Баба ми казваше: „В главата лъсната, в краката блъсната”, че и на Царя такава му излезе работата. На него дължим дръзки падения в разочарованието, но онова, което вкорени във властта – охранителят си Бойко Борисов – още не влага ни държи, а ни е потопило направо от раз, със смазващата мощ на стоварен Ниагарски водопад върху ни.

На финалния телевизионен предизборен диспут между петимата кандидат-президенти в НДК, Петър Стоянов патетично извади от ръкава не гълъб, а секретен доклад на НСС от 1999 година. В доклада бе заклеймен и Богомил Бонев, посочен като заинтересован за прокарването на определени интереси на фирми, групировки и икономически субекти.

Първата контра реакция на Бонев бе, че: „Докладът е написан без нито едно доказателство и позоваване на конкретен факт. Той беше поръчан да бъде написан така, защото тогавашният министър на вътрешните работи беше неудобен на президента и на министър-председателя“.

По онова време Костов „не си казваше”** защо бе освободил най-знаковите си министри, а Богомил Бонев беше истинска заплаха в кандидат-президентската битка. С демонстративното вадене на този „секретен” доклад и начина, по който го направи, Петър Стоянов си отряза сам главата и загуби изборите, отваряйки пътя на Георги Първанов за втори мандат. Бонев заведе дело за уронване престижа на името му, директно обвинявайки ген. Атанас Атанасов, че заради доклада, изфабрикуван от НСС, не е могъл да спечели президентските избори.

Докладите са два. Единият е плод на НСС, а другият – творение на бопаджиите. Писани са през есента на 1999 година от верни пажове на ген. Атанас Атанасов по поръчка на Иван Костов.

Кои са списователите? Всичките до един – от кръга на Иван Драшков, включително и Цветлин Йовчев. Делото, което завежда Богомил Бонев е претупано с реверанса на съдия Пенгезов, който през 2004 година е шеф на Военния апелативен съд в София и по онова време не крие симпатиите си към Костов. Иван Драшков е временно изпълняващ на НСС. Прокуратурата поисква от съда с определение да бъде категорично оповестен отговора имало ли е разработка срещу Богомил Бонев и докладът на някакви оперативни данни ли се базира, или е абсолютно съчинена измислица. Иван Драшков като вр.и.д. на НСС написва официален отговор, че не е имало разработка срещу Богомил Бонев и е нямало никакви оперативни данни за написаните твърдения в доклада. Всички служители, писали доклада, написват саморъчни обяснения, от които става ясно, че Атанас Атанасов им е носил хартийки с написани измислици и ги е карал да ги преписват. Същото потвърждават и при разпитите.

Когато обаче на делото се дава в ход, в съдебната зала тези ченгета, иначе и до днес изскачащи по върховете на властта и посочвани ни като грандиозни „спецове”, се отмятат от дадените вече показания.

Делото е срамно като лъснал задник на висш контраразузнавач в служебния му автомобил, докато го перка шофьора му отзад – всички знаят каква е истината, даже най-големият шеф на службата го е гнус като ползва колата,  всички шушукат, даже някои са успели и да фотографират, но когато дойде време да говорят и да потвърдят истината, са „самураи” от нискокласна кримка, в която да мълчат като шушумиги и да лъжат, е начина им да оцеляват, да мърсуват, е прийома им да се издигат в кариерата, да съсипват всеки, който им е посочен, е хватката им да продадат евтините си душички.

Така Атанасов бе оправдан по заведеното дело от Бонев за престъпление по служба.

Калта под ноктите на спецслужбите обаче остана.

Докладът е изготвен през 1999 година от тогавашната НСС – от група служители в състав: Иван Драшков, Цветлин Йовчев, Веселин Марков, Владимир Писанчев, Сергей Стаматов и Теменужка Конова. Докладът поръчан от Иван Костов е една компилация от слухове и непроверена „оперативна” информация, целяща да обоснове последващите действия на поръчителя Костов за отстраняване на неудобни министри, включително министъра на вътрешните работи Богомил Бонев.

Осем месеца по-късно отново същите тези служители участват в нова поръчка. Бях получила на пощата в сайта си от очевидец, какво точно се е случило:

„На 17 август 2000 г., непосредствено  след подписването на указа за назначаване на Славчо Босилков за главен секретар на МВР, последният извиква Иван Драшков в кабинета си и му разпорежда до края на работния ден да са подготвени заповеди за изгонване от Република България на Михаил Чорни и Денис Ершов. Както по-късно разказва Драшков пред близки служители, в онзи момент той дори не е знаел кой е Денис Ершов. А това единствено означава, че в НСС не е имало никаква оперативна информация за Ершов, тъй като Драшков е зам-директор по оперативната дейност. Естествено изгонват се още няколко руски граждани, за които в НСС има оперативна информация и по които се е работило. По този начин целта е да се внуши достоверност на изфабрикуваните мотиви.

Отново групата на Иван Драшков и Цветлин Йовчев се заема с писателската задача да „оформи” мотивите за предложението за изгонване на поръчаните бизнесмени Чьорни и Денис Ершов. Драшков подписва съответните предложения и заповеди и ги разпращат за изпълнение. Впоследствие ще се окаже, че Иван Драшков изобщо няма тези права, тъй като единствено упълномощен е директорът на НСС Атанас Атанасов, който обаче по това време е в отпуск на море в Созопол. Това налага, по-късно след спешното завръщане на Атанасов, да се изготвят нови документи и Цветлин Йовчев организира подмяната при адресатите на подписаните от Иван Драшков невалидни документи.

За какво се прави всичко това? И какво се случва впоследствие, което остава скрито от обществеността?

В кабинета си Атанас Атанасов  провежда две лични срещи с Владимир Грашнов. И двата пъти срещите са след работно време и Грашнов е доведен от доверените на Атанасов – Иван Драшков – зам. директор на НСС и Николай Начев – началник направление ”Икономическа и вътрешна сигурност” в НСС. На тези срещи Атанасов е предложил на Грашнов да продаде „Мобилтел” за 20 милиона долара. Дали това е властови рекет, при условие, че към онзи момент „Мобилтел” има пазарна цена над 500 милиона долара, всеки може да сметне на дървено сметало и без да е завършил висша математика?

С времето отговорите на въпросите: отстраняването на Денис Ершов не даде ли по-добри бизнес възможности на собственика на скоро закупения „Нефтохим”? Какво ли пък е заплатил новият собственик на „Нефтохим” за тази услуга и на кого?, блестят все по-ослепително“.

Същата тази група, която политически чисти терена с доклади и справки, отново в пълен състав е назначена по-високите етажи в ДАНС, и отново твори поръчкови справки, години наред. А дали някой от групата не бе потърсил връзка с „обектите” и дали не им бе предоставил необходимата им информация?“

Знаех отговора на този въпрос, но „храбрите” спецченгета вероятно ще извадят и тези потайности не заради принципа, честа и морала в българските специални служби, а когато се наложеше да си разменят „кин гери”*** в нечистите  войни помежду си….

–––––

*Командира – прозвище на Иван Костов

**Алюзия с думите на Петър Стоянов към Иван Костов: „Иване, кажи си!“

***кин гери – удар в каратето, буквално – удар в ташаците

Веселина Томова

Откъс от книгата и „Този живот е за смелите“

П.П. Днес Петър Стоянов отново е „реанимиран“ на политическата сцена, спряган за кандидат – президент на ГЕРБ