СЕГА Е ВРЕМЕТО НА ОСРЕБРЯВАНЕТО. ДУШАТА ЩЕ ПОЧАКА…

„Църквата не съществува на земята, за да освещава апартаменти и автомобили, споделя протойерей Алексий Умински, а за това, лъжецът да стане честен, а подлецът – благороден.

Този път е много, много неприятен, сложен и тежък.

Затова хората се отказват от него.

Такава църква, според протойерей Алексий, е неудобна дори за хората, които служат в нея.

Затова е много по-лесно да бъдеш някакъв православен жрец, всичко освещаващ и всичко прощаващ.“

Не знаех, че Умински е със свалено расо от Руската Църква.

Доколкото разбирам е незаконно възстановен в сан от Вартоломей или предстои Вартоломей да го възстанови, както направи с редица други.

Може и да бъркам, но ми се струва, че от подобни „православни жреци“, лъжецът става още по-голям лъжец.

Подлецът надминава освещаването и доволно осребрява автомобили, имоти, разгръщайки потайно и уверено амбициозно утвърждавания в себе си негоднически стремеж към влияние и власт.

Икономическият срив у нас е тотален.

Образованието ни е на командно дишане.

Мъжеството е заменено с партньорство в недостойна среда на нравствени нищожества и долнопробно угодничество.

В сметките и системната работа на определени могъщи, потайни структури, на дневен ред е поредното издевателстване във времето над  българската православна идентичност.

На 19 май 2024 г. (в Неделята на св. Мироносици) български митрополити съслужиха св. Литургия заедно с разколниците от т.нар. организация ПЦУ.

Недълго след кончината на патриарх Неофит, това вече е факт.

До този момент български епископи не бяха съслужили с разколници от ПЦУ.

Според изнесени данни, в богослужението, състояло се в манастир „Балъклъ” в Истанбул, са взели участие Пловдивски митрополит Николай, Старозагорски митрополит Киприан и Доростолски митрополит Иаков.

От украинска страна – Белоцерковски митрополит Евстратий (Зоря) и Борисполски епископ Авраам.

Заедно с тях е съслужил и Велички епископ Сионий от БПЦ.

Кръгът от епископи в родната ни Църква, които пазят вярност към Светото Православие, се стеснява.

Вероятно тенденцията ще се развива от всички, които търсят общение с Константинополския патриархат, който за мнозина въобще не носи разкол с отворните си обятия по отношение на ереста на Икуменизма.

Разделението в Православния свят продължава с пълна сила и на хоризонта, за радост на външните и вътрешните деструктивни сили, сега е  изправена жадувана и привлекателна мишена – Българската православна църква.

„Вселенските патриарси отдавна вече са отстъпили от Православието.

Ето, те действително са предатели…“

– споделя св. Серафим Софийски Чудотворец

(„Житие и поучения“, стр. 74).

Но и днес, на никой сякаш не му пука за това.

Важното е да имаме коли и имоти, които да освещаваме, а православието..?

Един бивш външен министър беше казал къде да ходи – нали?

(да ми прости Господ този болезнен маркер)

За православието доволно потъркват ръцете си не само специализирани западни, но и техни еквивалентни структури от Близкия изток, които от дълги времена водят целенасочена  дейност, която да реши най-трънливия за амбициите им проблем – източното православие.

А омазненото малодушие, отънало в продажна, измамна, корупционна и каква ли не поквара, ни най-малко се трогва от подобно мерзко посегателство.

Политиците и духовенството са встрани от предмета на националната ни сигурност, те са с имунитет по отношение на дейността й (така угодно е повелено на обществеността и така е облъчвана да смята, но дали е така?).

Моралът, за съжаление, отдавна, също е изгонен от нея.

Националната ни сигурност се е вторачила там, където са ролексите, луксозните марки автомобили, имотите и разбира се утвърденото, върховно влияние и власт.

Националната ни сигурност няма как да е дрипава.

Тя е луксозна и винаги е в услуга на силните на деня.

Господ е невидим за нея, значи не е проблем и не влиза в приоритетите й.

Кому е нужен невидим келепир?

Той дори и за продан не става.

Върховното влияние на земните дни е друго.

За какво ти е национално достойнство, за какво ти е чест и още повече за какво ти е Бог, ако силните на дните само с едно кимане, с един жест, могат да ти отнемат всичко, дори и тялото, в което яростно си се вкопчил… заради което си готов на всичко.

А душата..?

Националната сигурност не мисли за душите.

Тя не е Църква и е със самочувствието, че никога не е зависима от която и да е Църква.

Дори нещо повече – не е решила, не е пратила Църквата, където й е мястото.

Погледнем ли историята, няма да е нужно да обелим и дума за това.

Мила ни е тази наша плът, та нали тя ни е живота.

Душата и духа на масата не ги слагаме.

Те не са в сметките на трапезата ни.

За какво да мислиш за нещо, което не можеш да пипнеш, още повече да осребриш.

Идва ред православието да влезе в час с модерните западни традиции, иновации и представи (хомосексуализмът и бракът между гейовете е най-малкото нещо в тази избрана, цветна палитра).

Като се замисли човек – какво пък пречи хомосексуализмът на националната сигурност?

Той даже и за снажната ни армия е полезен.

Погледнете спартанците – какви войни са били, а..?

Само дето още не е ясно кое би надделяло в подобни отношения – „любовта“ или осребряването.

Любовта била до време, учи прагматикът, осребряването е вечно.

Друго на таз земя не е нужно.

Затова, ако се обърнем към Бога в молитвите си, нека да е преди всичко за здраве и осребряване – нали това все търсим, все искаме. И все ще се намери някой свещеник да ни угоди, да ни ощастливи с милосърдие.

Христос достатъчно се е измъчил за всички ни, та и за душите на умрелите дори.

Сега е времето на осребряването.

Душата ще почака…

Велин Хаджолов

бивш шеф на ОСА в ДАНС