СЕБЕЛЮБИЕТО И СУЕТАТА СА ИНСТРУМЕНТ ЗА ОТДАЛЕЧАВАНЕ ОТ ВСЕВИШНИЯ. ДАЙТЕ ШАНС НА ВАШАТА ДУША ДА ОТКРИЕ СВОЯ ПЪТ КЪМ ТВОРЕЦА, КОЙТО Я Е СЪЗДАЛ!

Стана традиция всеки един от нас да отправя послание по време на светли празници като Коледа, а настъпва и Нова Година, което е още едно основание за равносметка.

Този път мисълта да пожелая само и единствено нещо твърде обичайно – Весела Коледа и Щастлива Нова Година – не ми допадна и въпреки че я възприемам, исках да отправя нещо далеч по-дълбоко като размисъл към всеки един от вас.

Преди всичко искам да знаете, че всеки написан ред е част от житейската ми философия в чиято правота съм абсолютно убеден.

През последните години, може би почти всеки ден се замислям за това какъв е ребуса на живота, какъв е неговия смисъл?

Замислям се, защото от много отдавна, от годините в Университета, изучавайки науката Биология, изведнъж ми просветна, че този свят е твърде сложно устроен за да вярна тезата, че всичко е въпрос на случайна еволюция на материята. А и не й е работа на материята да еволюира в духовни измерения!

После през призмата на други различни дисциплини тази моя теза прерасна в твърда ВЯРА В БОЖЕСТВЕНОТО НАЧАЛО НА СВЕТА.

Чак след всичко това реших да обърна внимание на светите книги за да търся истината за Всевишния Творец от източници, които без съмнение той е предначертал.

Най-вярната сентенция за него намирам без съмнение в сура 112  от свещеният Коран, която гласи:

В името на Бог – най-милостивия, най-милосърдния кажи – Бог е един, вечният Бог, Той не ражда, нито е роден и няма нито един подобен Нему.

И понеже се поражда извода, че  този свят е продукт на ТВОРЕЦА, който не можем да възприемем чрез физическите си сетива, и в този ред на мисли духовното е първично на материята, основното и логично заключение е, че “реалният свят” не е това, което ние възприемаме като наш свят.

Реалният свят започва там, където свършва земният ни живот.

Тогава какъв е смисъла на тази реалност наречена наш свят и наш живот?

За мен света в който живеем е сложна матрична материална симулация, продуцирана от ТВОРЕЦА, защото неговите възможности са безгранични.

Всеки човек е на изпитно поле – на първо място дали ще намери в тази реалност, която се води от други норми и закономерности, истинската си природа и своя път към ВСЕВИШНИЯ и на второ място според мен, дали ще бъде и какъв точно СЪТВОРЕЦ в света, който обитава.

Затова и ако трябва да отправя някакво послание по случай Коледа то ще отразява една философия свързана с горе написаното и житейския ми опит досега.

Не бъдете себелюбиви, право на живот има всяко живо същество и ваше задължение е да му помагате в това отношение.

Най-големите ми разочарования от хора, които съм възприемал за близки, са били именно в тази посока – себелюбието и суетата са инструмент за отдалечаване от Всевишния.

Човек не бива да се опитва  да окупира властово жизненото пространство на други хора само и единствено в полза на личното си его.

В световната история всички войни са породени именно заради тези слабости.

Затова ще ви пожелая наред с това да имате светли празници и една успешна година, да се замислите, че сте част от една голяма игра в която вашата душа трябва открие своя път към Твореца, който я е създал.

Дайте й шанс по пътя към нейното усъвършенстване!

И, разбира се, Весела Коледа и Щастлива Нова Година!

Да бъде мир и светлина!

Ерджан Ебатин