Сделката с Ахмед Доган. Защо Доган не може да бъде възприеман като българския вариант на Рамзан Кадиров.

Защо Ахмед Доган не може да бъде възприеман като българския вариант на Рамзан Кадиров, дори и от иначе идентифициращите се като русофили повече от 80 процента от населението на Дунавска България…

Историческата истина за България е, че тя стартира прехода към демокрация с обективните условия за етнически конфликт – т.нар. „Възродителен процес“ от 1984-85 год. и „Голямата екскурзия“ от 1989 год. В чисто човешки план реакцията спрямо тези наистина нечовешки и репресивни акции е отмъщение, отмъщение за болките, униженията и страданията! Реваншистка реакция, която е туширана тъкмо от идеята, че за да няма такъв реваншизъм, т.е. за да се избегне гражданската война в България, трябва да се създаде партия на етническите турци, чрез която те да забравят всичко, което току-що се е случило…
Да, това е сделка, но аз питам всички – кое и какво в политиката не е сделка? Реализацията на тази сделка се осъществява тъкмо от Ахмед Доган, който се превръща наистина в гарант за мирния преход в страната, особено като имаме предвид фактът, че за янките България трябваше да се превърне в онова, което се случи в Босна и бивша Югославия! Глупости на търкалета са всички обяснения на едни или други бивши величия, че едва ли не САЩ или европейските държави са настоявали по онова време за регистрацията на ДПС – това е просто опит да ви хвърлят прах в очите, за да не разберете тази проста истина, за която говоря!…
Но тъй като политиката е сделка, на Ахмед Доган и на ДПС очевидно е трябвало да се заплати цената за този мирен преход – цената е ясна, ясно е разпределението на регионите, ясно е участието на икономическите субекти на ДПС, ясни са „обръчите от фирми“!
В случая обаче възниква закономерният въпрос – а фирмите около ГЕРБ, БСП, СДС и т.н., какво са – обръчи или квадрати? Нима логиката на политическия живот, тясно преплетен със съответните партийни и лични икономически и финансови интереси, не е една и съща за всички партии, не само за ДПС?!?…
В същото време, даже много след този български политически модел за преодоляване на етническа конфликтност, в Чечня с благословията на Владимир Владимирович на Рамзан Кадиров беше възложена абсолютно същата политическа функция – да тушира всякаква форма на реваншизъм спрямо руската вътрешна политика! В тази сделка на президента на Чечня се предоставя абсолютно същата възможност – почти безгранично владение над този регион и съответно всички възможни икономически и финансови изгоди от този политически факт!
Изводът е повече от очевиден, уважаеми дами и господа – на Ахмед Доган в България се гледа като на проклятие, докато Рамзан Кадиров в Русия се възприема като руски национален герой?!? И сещате ли се защо това е така? Ами защото целокупното народонаселение в Дунавска България възпроизвежда представата си за турско робство и дефинира идеята, че българската нация е съставена само от българския етнос, докато братята в мултиетническата Русия имат съвършено различна представа за руската нация!
Искам да ви кажа, уважаеми дами и господа, че тези драми ще се възпроизвеждат в националната психика дотогава, докогато не разберем, че всички ние сме част от българската нация, независимо от нашия културен или религиозен произход!
Това и положението, драги…

Проф. Людмил Георгиев