Свобода на словото – made in Костов

Препечатаната от afera.bg статия на Силвия Йотова от в. “Новинар” – “Свободата на словото не ви е тема, г-н Костов” нажежи територията на коментиращите в сайта.

“В медиите, които критикуваха управлението му, и в офисите на рекламодателите им нахлуваха наказателни отряди от данъчни, а някои фирми дори фалираха, защото не можеха с месеци да отворят магазините си. След четири години неуморна цензура авторитарното управление на СДС отблъсна сините избиратели, изгуби властта и така повлече страната към пропастта, в която ще се провали всеки момент. Така че, г-н Костов, свободата на словото не ви е тема”, пише журналистката Силвия Йотова. И още: “Проблемът не е в това, което каза Костов, а в това, че точно той го каза”.

Вбесен от коментара на afera.bg, че изданието ни застава зад позицията на колежката от в. “Новинар”, читател ме помоли конкретно да посоча как управлението на Костов е налагало цензура.

Обещах на човека, че ще върна времето назад и затова пиша този материал, въпреки че фактите в морската столица не само до болка са известни, но и мъчително преживяни.

1998 година.

На власт е правителството на Иван Костов. Шеф на контраразузнаването е ген. Атанас Атанасов. Вътрешен министър – Богомил Бонев. Шеф на НСБОП – ген. Кирил Радев.

Във Варна управлява областният управител Добрин Митев, който е председател на СДС – Варна и любим галеник на Костов и съпругата му.

През април същата година внезапно по телефона, пътувайки за Бургас, тогавашният вътрешен министър Богомил Бонев сменя директора на РДВР – Варна Наско Рафайлов и цялото ръководство на вътрешната дирекция и изпраща във Варна т.нар. “софийска бригада”.

Тя се води от полк. Иван Стефанов, шеф на Икономическа полиция е Данчо Кочов, на РСС – Орлин Симеонов, а единственият варненец е Георги Живков, който оглавява полицията, и който обикновено останалите ползват като човек, който им прави кафетата.

В града вече желязната примка на Добрин Митев и кохортата му се стяга все по-здраво.

Митев управлява, копирайки тотално модела на Командира. Всички “под ножа”

– удобните не смеят да гъкнат и дават пари за пръкналото се под индиго благотворително творение от сорта на Фондация “Бъдеще за България”, оглавявано от съпругата на областния управител – варненската актриса Илияна Даскалова.

Неудобните за управлението на Костов, респективно на Добрин Митев, са мачкани по всички начини, а те стават неудобни, ако се опънат да влязат в Командирската схема.

Кмет на Варна по това време е Христо Кирчев. Той също е дълбоко недолюбван от Добрин Митев. Всъщност, Добрин Митев обича само себе си и няколко души около него, които въртят града на пръстта си. Властта трябва да консумира е девиза им.

Бизнесмени, които отказват да спонсорират партията са подложени на неспиращи проверки и натиск. Медиите не смеят да гъкнат.

Това е и времето, в което започва ледената епоха на “свободата на словото” на Костов и сие.

Следващата година предстоят местни избори, областният уплавител има лелеяна мечта да става кмет и всички медии лека полека минават “под ножа”.

Докато секирата обаче не е отсякла всички глави в МСАТ стартира публицистично седмично предаване, наречено “Спешно отделение”. В него участват журналистките от в. “Труд” Невяна Троянска и Юлия Кунева, и моя милост – Веселина Томова.

Предаването е уникално не толкова, защото трите сме “върха на сладоледа”, а просто защото никой не поставя каквито и да е условия за правенето му, и липсва каквато и да е цензура.

Всички издания на “Спешно отделение” вървят на живо, няма предварителни записи и уговорки, а в 100 процента от предаванията собствениците и ръководството на телевизията не знаят предварително какво ще бъде изнесено.

Точно по това време се вихри и скритата приватизация на курортния комплекс “Златни пясъци”, както и грандиозния скандал с Варненската корабостроителница.

“Спешно отделение” изнася скандални факти за управлението на кохортата на човекът на Костов Добрин Митев и спуснатата с парашут “софийска бригада”, оглавяваща РДВР – Варна, пратена в морската столица да му пази гърба.

Предаването има изключителен отзвук и рейтинг.

В един прекрасен четвъртък /денят, в който вечерта на живо вървеше “Спешно отделение”/ трите показахме специален апарат, с който се бяхме сдобили и чрез който бяхме проверили редакционните телефони на в. “Труд” и “24 часа”, където работехме. Покрай тези телефони бяхме провери и още някои, притежавани от варненски общественици и политици.

Оказа се, че редакционните телефони на “24 часа” и “Труд” светнаха, индикирайки подслушване, “светна” и моят личен телефон.

Телефоните на рекламата бяха чисти. След излъчването на това издание на “Спешно отделение”, в морската столица гръмна скандал. Съдии, прокурори, общинари и политици ни звъняха и тихичко молеха да отидем в кабинетите им за да им проверим телефоните.

Не всички “светнаха”, но знакови фигури на съдии, прокурори и общинари моментално дадоха индикации, че са поставени на подслушване.

Като журналисти на “Труд” и “24 часа”, където по това време пишех, написахме офоциална жалба до РДВР – Варна.

Получихме скорострелен отговор на следващия ден, че не сме подслушвани. Военна прокуратура заведе проверка, която обаче бе “смачкана” още в зародиша и.

Тогавашният шеф на РДВР – Варна полк. Иван Стефанов ни покани в кабинета си и качи единият си крак върху бюрото, нави си крачола, показа ни косматия си крак

и рече – колкото нямам косми върху крака си, толкова ви подслушваме.

Той и изпратеният по спешност от София шеф на ДОТИ, представил се пред нас като “експертът Григор”, тъй като скандалът набираше сила, посетиха редакциите на “Труд” и “24 часа” и … предложиха да платим огромна сума за да ни бъдели надлежно проверени офисите. Освен това непрекъснато и по всякакви начини искаха да се сдобият с апарата, който притежавахме за да то “изследвали”. Категорично не се съгласихме да го предадем. Два месеца по-късно тихичко “експертът Григор” – шефът на ДОТИ Григор Григоров бе уволнено от МВР. Никой не каза защо.

В същото това време аз пишех за “24 часа”. Главен редактор бе Валери Найденов, а зам-главен – Венелина Гочева. По нейна заръка, отговорният редактор на варненския офис на вестника Росица Пенкова

ме накара да пиша обяснение до собствениците на ВАЦ и да опиша цялата история с подслушването. И до днес не знам къде отиде това мое “обяснение” и за какво послужи то.

Във варненското издание на “24 часа” пишех за скандалната привазатазиця на Златни пясъци, която вървеше скрито чрез ремонти и чрез тотално изтичане на държавни средства към сетете се от първия път коя политическа центарала.

Питах и с какви пари областния управител на Варна Добрин Митев отиде да се жени в Лас Вегас и прибирайки се събра главните редактори на местните вестници за да покаже фундаментални снимки от бар, където му пял Рей Чарлз.

След като духът беше излязъл от бутилката някой трябваше да го напъха обратно вътре.

Един прекрасен четвъртък, появявайки се в телевизия МСАТ за поредното живо предаване, бяхме сюрпризирани от охраната на вратата, че предаване няма да има. Главният редактор се бе покрил, директорът на телевизията също. Никой не посмя да ни погледне в очите и да ни каже защо ни сваля от екран.

Много по-късно разбрахме, че на собствениците на МСАТ е поставено условие, пред което няма как да мръднат – или сваляте предаването и тия от екран, или ви взимаме лиценза. Преди това обаче в офиса на телевизията влязоха показно барети с качулки и автомати.

Естествено, жертваха нас.

Продължавах

да пиша за дебирейството на дясната ръка на Костов във Варна Добрин Митев и кохортата му, които бяха превърнали морската столица във феодално царство.

Едва вечер, прибирайки се от работа, по телефона ми се обади отговорната редакторка на местното издание на “24 часа” Росица Пенкова и ми заяви, че има устна заповед от главния редактор на вестника Валери Найденов да не пиша повече и името ми да не се появява повече в “24 часа”. Попитах ще има ли такава писмена заповед, но Пенкова ми отвърна, че няма да има, и че имало натиск от министъра на туризма по времето на Костов – Валентин Василев, който бил задействан от Добрин Митев.

Малко след това посланици на Добрин Митев дойдоха при мен и в прав текст ми казаха:

“Ако не престанеш да пишеш за Златни пясъци, ще бъдеш отстранена с всички начини и средства”.

Дадох пресконференция.

Колегите бяха стреснати. Повечето от тях ме заобикаляха като че ли никога не са ме познавали. Някои, близки до средите на Добрин Митев директно ме заклеймиха. Само двама продължиха да общуват с мен през целия последвал кошмар.

Никъде във Варна не можех да пиша. Никой не искаше да ме вземе дори и на хонорар. Бях с черен печат на челото.

Две години стоях без работа.

А във Варна всички медии пишеха и говореха колко е страхотен Добрин Митев, за Костов да не говорим.

МСАТ започваше деня и го свършваше с областния управител и съпругата му, която пък се правеше на Мерилин Монро и създваваше спектакли за нея. По изборите медиите приличаха на гъзолизци, на които езиците им бяха обръгнали от близане на задника на властта на Костов.

Добрин Митев не стана кмет. Варна го наказа тихо, но жестоко.

Първа Варна удари шамар на Командирската власт. Въпреки купените и наведени медии, които денонощно бълваха безумни дописки и репортажи за властта.

След тези избори започна и вътрешното разцепление в “монолитното” СДС.

Години по-късно имах възможността да се срещна с тогавашния вътрешен министър Богомил Бонев и шефа на НСБОП Кирил Радев. След разказа ми за всичко, което Варна преживя по времето на тяхното управление, реакцията на двамата бе потресаващо откровена. Хванали се за главите, репликата им бе: “Да се е…. у ченгетата!”.

Веднага след краха на изборите за кмет на Добрин Митев, още на следващия ден ми се обади главния редактор на местен вестник с предложение да пиша “каквото си искам” срещу Добрин. Беше жалко, гнусно и долно. До този момент никой не искаше да се доближи до мен за да не изгори.

“Труд” и “24 часа” много по-късно във времето извадиха “сензационни” журналистически разследвания за скандалната приватизация на Златни пясъци /станала вече факт/, с главни действащи лица Славчо Христов и Иван Костов.

Добрин Митев бе осъде за злоупотреба с власт и бу пуснат от замижалата прокуратура за избяга в Нова Зеландия. Пуснаха и жена му и децата му при него.

Преди това обаче

той бе завел 9 прокурорски проверки срещу мен заради публикациите ми. Срещу великолепния поет и по това време журналист Валери Станков също беше завел 5 такива прокурорски преписки.

Шефът на “Икономическа полиция” Данчо Кочов се гавреше с нас и непрекъснато ни викаше на разпити.

Едва, когато Добрин Митев падна от власт, полицейските му копои решиха, че няма за какво да ни проверяват. Никой обаче не си мръдна пръстта да направи проверки по фактите, описани в нашите публикации срещу дерибейството на властта на Костов в морската столица.

Така Варна приключи окончателно със “синята идея”.

Ако не вярвате на мен, елате в морската столица и питайте как се живееше по времето на “галеното дете” на Костов Добрин Митев.

Свобода на словото – made in Командира.

Веселина Томова