« Върни се назад Публикувано на 20.02.2014 / 10:05

СВОБОДАТА НА СЛОВОТО СЕ ОБЪРНА В СЛОБОДИЯ

 

Журналистическа интерпретация дописа мониторинговия доклад. Медийни и конкурентни групировки атакуват банкова институция от брюкселски сайт. Сайтът се оказа на Икономедия. Колко ниско сме стигнали в свободата на словото?  Ако попитате който и да е журналист, той веднага ще каже, че отдавна сме ударили дъното. Защото така се чувства.Всъщност това, че ни ранкират на 87-о място по свобода на медиите, изобщо не отразява реалността. Реалността е доста по-груба. Свободата на словото е в ръцете на хора, които изобщо не вярват в нея. Именно затова тя на практика не съществува.

Натъкнеш се например, на някоя по-смела статия и си викаш – най-накрая поне един колега е скъсал веригата. Уви! Като се зачетеш по-винамтелно – веригата е там, само че е по–дълга и затова не се забелязва от птичи поглед.

Защото колкото и остро да се изразява някой журналист, колкото и имена да навързва в едно изречение с думички като корпоративен, политически натиск, контрабанда и прочие, оказва се че смелостта му опира до лачените обувки на собственика на медията, откъдето си получава заплатата.

За каква свобода на словото изобщо става въпрос, когато прочетеш мониторинговия доклад на ЕС за България през 2012 година, в частта му за корупцията и после се метнеш като риба в тиган да коментираш, че зад общите констатации вътре в доклада „прозират имена зад кратките описания на техните дела”. И да, вземеш че изпишеш десетина имена на по-известни българи, все едно си ги прочел там.

За колегата Светослав Терзиев от вестник „Сега”, говорим, да не стане някоя грешка.

В прелюбопитното съчинение на Терзиев от 5 февруари на тема мониторингов доклад за корупцията в България, бъка от имена, произволно нахвърляни, без някакви конкретни референции към текстовете от въпросния доклад.

В доклада обаче няма и помен от споменатите имена и институции. Те дори нефигурират из линковете, публикувани под линия. Как се озоваха в съчинението на Терзиев тогава? Конспирация, поръчка или обикновена некадърност?

Свободното съчинение на иначе уважавания колега Светослав Терзиев не се подкрепеня с конкретни текстове в доклада, където да са посочени имената на героите от неговата „менажерия”, но пък реакцията, която неговият текст предизвика чак в Брюксел, заслужи отвсякъде нашето внимание.

Оказа се, че на ей тоя линк към сайта Еурактив (http://www.euractiv.com),

http://www.euractiv.com/justice/bulgarian-oligarch-seeks-barroso-news-533598#.UwSauirQiek.facebook

любезно разпространен из Фейсбук от приближени на Реформаторския блок на Иван Костов и кръгът Капитал профили, се водят пунически войни в негова защита.

И директно се напада една българска банка, набедена за всички грехопадения на българските медии. До толкова набедена, че даже името на председателя на Надзорния й съвет Цветан Василев е „дописан” в текста на Терзиев. Там са Делян Пеевски, майка му Ирена Василева, че даже е почетен и Васил Божков  – всички те навързани в едно безкрайно изречение, така щото читателят остава с впечатлението, че лично Еврокомисията ги е посочила с пръст в доклада. Оказа се обаче, че тъкмо тия абзаци от текста са изсмукани от п ръстите.

Четейки внимателно доклада на ЕК никъде не виждаме споменато името нито на Цветан Василев, нито на Делян Пеевски, нито на другите упоменати по-горе.

Отваряме една от бележките под линия, изпъстрили целия доклад, която реферира към словосъчетанието „медийна независимост” и там се отваря доклад за България на Държавния департамент на САЩ. Там името на Делян Пеевски, на Цветан Василев и другите припознати за унищожители на свободата на словото в България, също НЕ присъстват.

Но пък присъства изключително любопитен пример за отнета журналистическа свобода на Спас Спасов от Економедия – медийната групировка на Иво Прокопиев.

Докладът за България на Държавния департамент на САЩ е отделил специално място на тая история. Оказва се, че Марин Митев съсобственик в групировката ТИМ пратил на Спасов книгата на китайския мъдрец и пълководец Сун Дзъ – Изкуството на войната, с подчертан абзац от книгата:

You should avoid those you can’t either defeat or befriend”.

Грубо казано – трябва да игнорираш/избягваш тези, които не можеш да подчиниш или направиш свои приятели.

Митев тъй е засегнал с тая мъдрост журналиста Спасов от Икономедията на Иво Прокопиев, че чак е попаднал в официален доклад на Държавния департамент на САЩ като вопиющ пример за корпоративен натиск върху медиите в България. Интересно как Държавният департамент е запознат с тоя случай, за който мнозина в бранша дори не са и чували.

Дали пък Економедия не клевети неудобните бизнеси директно там. Под неудобните разбирай тия които не са платили рекламата. 

Да, много медии се занимават с откровен журналистически рекет, но за това нито се пише, нито се говори. Нито в докладите за корупционната среда в страната ни, очевидно списвани върху донесенията на този или онзи сайт, журналист или медия.

Няма какво да се чудим, че България непрекъснато пада в европейските и световните класации по свобода на словото, след като собствените й журналисти доносничат срещу рекламодателите си на чужди разузнавания.

Няма какво да се чудим и кой пише тия мониторингови доклади  – там помагат усилно разни НПО-та – редовни клиенти на фондацията на Държавния департамент на САЩ „Америка за България”. От български реципиенти на европейски фондации като „Конрад Аденауер”, които финансират демократичния процес у нас още отпреди 1989 г. Финансират и медийните прояви на разни бизнеслобита срещу други бизнеси у нас.

Нека се върнем обаче към оня линк в началото, където сайтът ЕурАктив обръща специално внимание на едно писмо от Корпоративна банка до Жозе Мануел Барозу, по повод спрягането на името на Цветан Василев като част от „менажерията” на Терзиев.

Ако човек разбира що годе английски, ще забележи най-напред едно силно манипулативно заглавие, а по-надолу – една възвишена пледоария в защита на Терзийски.

Даже са написали, че Цветан Василев е олигарх, защото той сам бил приел това определение за себе си! Цитира се интервю в радио Дойче Веле, което ако прослушате внимателно, ще разберете, че нищо такова няма.  Чиста манипулация. Няма нормален човек, който ще се изпъчи по Дойче Веле да каже, ей ме на, аз съм олигарх.

Но пък има сайтове като ЕурАктив, които си го позволяват. Едно към гьотере, на принципа – тъй каза кака Пена.

Добре, че поне са пуснали линк към оригинала на писмото на КТБ, та човек донякъде може да се ориентира за какво нападат Цветан Василев.

В писмото на КТБ може да се прочете официалното запитване на банкатакъм председателя Жозе Мануел Барозу дали наистина Цветан Василев, Председател на Наздорния съвет на банката, е упоменат някъде в тоя злощастен мониторингов доклад.

ЕурАктив все пак са поразпитали тоя оня из комисията, какво мислят за писмото на КТБ до председателя на Еврокомисията.

Оказа се, че говорителите в Еврокомисията намекват, че отговорът на писмото от кабинета на Барозу до КТБ ще е положително, в смисъл, че абзаците на Терзиев с имената не са части от доклада, а някаква негова фикция. Т.е. мониторинговият доклад изобщо не упоменава каквито и да било имена.

Това си личи и с просто око, но на някои български журналисти трябва да им го кажат и от най-високо място, че имена в мониторинговия доклад няма.

И вместо да се извинят, ЕурАктив продължават с инсинуациите веднага след това: „Медиите имат право да интерпретират мониторинговият доклад”.

В смисъл – както им дойде да го интерпретират. Позовават се на някакъв неназован източник от комисията. Все едно са се позовали на дедо Господ, който и сам не може да каже съществува ли като такъв.

Ние  не спорим, че медиите имат право на интерпретация, ама каква е тая интерпретация дето вкарва два нови абзаца с отбрани имена в мониторинговия доклад. Чиста фалшификация на официален документ. Недопустима от журналистическа гледна точка.

Глаголът „прозира” изобщо не оневинява Светослав Терзиев за тая груба манипулация на общественото мнение и уронването на престижа на една купчина хора и институции. Дори опитни адвокати трудно ще го извадят, ако утре някой от засегнатите лица заведе дело за уронване на доброто име и престиж.

Според писмото на КТБ Цветан Василев не е кредитор на медийната група на Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева. Даже юристите на банката са използвали силната дума „false”, лъжа, фалшификация. Посочва се, че това е лесно установим факт, ако някой си направи труда да провери в Търговския регистър на страната. Или в електронния регистър, например в Дакси Глобал. Но явно и Терзиев, и ЕурАктив не обичат да проверяват. Те разчитат на емоцията у читателите, като повечето български медии. Гьобелс пасти да яде.

ЕурАктив не са добре известни на българската  интернет публика, но пък са най-големите реципиенти на финансови помощи от Европейската комисия, донасят ни разни добре информирани източници.

Чудите се защо намесваме български  олигархични кръгове с един европейски сайт, списван на английски? Сега намерете картата на Европа на сайта най-горе, после кликнете върху територията България – какво ви излиза на екрана? Сайта на Дневник  –http://www.dnevnik.bg/evropa/. Не беше ли това сайт от Економедия на Иво Прокопиев или какво е това? Защо не излиза на това място, например, сайта на Преса, на 24 часа, на Монитор, на Дума?

Ще кажете, че това не е никакво доказателство за връзката между сайта ЕурАктив и кръга „Капитал”. Че нямат връзка със „Сега” и с „Бивол”, чиито линкове към статии срещу КТБ стоят удобно най-отдолу.

Тогава логично е да се питаме кой, КОЙ  е собственик на тоя сайт? Отговорът на тоя въпрос би разсеял мъглата, в която кръгът на Иво Прокопиев е нарочил КТБ за първоизточник на всички неволи на медиите у нас. Иначе в устата на всеки неволен читател и на Светослав Терзиев и на ЕурАктив остава горчив вкус в устата от поредната медийна манипулация, която е дотам контра на елементарната журналика, че минава директно в черния пиар. А за черна пиар кампания срещу една българска банка и то в Брюксел, принципно трябват доста пари.

По същия начин се появяват и негативните оценки във всеки мониторингов доклад  за корупционната среда в България. Нищо, че тоя доклад се води официален европейски документ. Той изглежда е съставен по доноси от българи срещу българи. Все агенти на чужди разузнавания, които по нищо не се различават от доносниците на Държавна сигурност, срещу които тъй пламенно крякат.

Но дори и тези добре платени агенти, старателно обгрижвани медийно, не могат да съсипят свободата на словото в България, така както могат да го съсипят уважавани имена от журналистическия бранш, изпълнявайки груби политически и корпоративни поръчки в полза на собствениците на медиите, за които работят.

Защото доверието в медиите е пропорционално на достоверността на фактите, които журналистите интерпретират.

Борис Киров

«