Свински черва. Пийпшоу

Бойко ходи по медиите и с очевидно удоволствие превежда какво са искали да кажат хората му. Но като всяко забавление и това е лимитирано – и скоро за него ще остават само негативите. Особено ако обръща внимание на всяка медийна дървеница.

Това бе финалът на дописката ми от миналата седмица.

Бойко си взе поука – и тази седмица почти изцяло бе зает точно с медийните дървеници. Той не разбира, че се унижава по този начин. Твърди, че много харесва канцлера Меркел. Но как си представя тя да губи време за някой кокершпаньол, който си въобразява, че е журналист. Преди десетина дни каза пред Карбовски, че не го интересува мнението на някакъв френски блогър/писач. Нашенските драскачи обаче го вълнуват много. При това сякаш смята, че е много важно да се репчи на прислугата, а не на чорбаджията им.

Хората най-близо край Бойко пасивно наблюдават терзанията му. Винаги съм бил сигурен, че не са способни на нещо нестандартно и ефикасно, защото и те като мнозина други просто са се качили на файтона му.

Интересно, какво са си мислили те – ако изобщо си губят времето да мислят – когато са гледали агонията на Бойко в петък в парламента, и особено ако са проникнали зад изказването му?

Думата не е пресилена – това си беше истинска агония. За първи път Бойко се отдели от собствения си образ, част от самоувереността му беше останала в Банкя, вербалната му сръчност сякаш беше помръкнала. Ония край него, изглежда, са убедени, че Господ му е сложил едно перо на шапката, както се изразяваше Хичкок за прекалено самонадеяните хора, и всичко е решено веднъж завинаги, те трябва само да въртят опашки край него и да се подхилкват.

Сега стана ясно, че не са в състояние да се справят с най-обикновен номер – макар и плосък, макар и съчинен в мътната глава на някоя мутра и пробутван от неговите женски и мъжки метреси.

Беше невероятно, да не кажа жалко, как Бойко търси някакво разбиране и дори съчувствие от Станишев. “Най-малкото очаквах той да се подведе” – рече Бойко.

Това бе най-нелепото нещо, което съм чувал от него през последните десетина години. В тази фраза, извън нейната абсурдност, прозира и очевидна разколебаност.

Станишев да се подведе? Що за глупост е това? Та нали всички номера, цялата калтащина през последните няколко години тръгна тъкмо от някои хора от неговата ДАНС, от хермафродитната същност на това образование, от мерзкия сериал, който се върти и върти, и върти. Нищо не компрометира България повече от тази Агенция, комично наричана “българското ФБР” – и то от хора, чиито задници все са насочени точно в обратната посока. Нали винаги сме по преувеличенията: яли са хляба на Москва и задниците им още ги сърбят от Москва – обаче ДАНС е ФБР.

Това не е никакво ФБР – това е една витрина за пийпшоу, където някакви мъже непрекъснато се кълчат по дамско бельо. Ако легендарният създател на ФБР Хувър го правеше от време на време, тия не спират да се кълчат, няма и да спрат скоро.

Оттам изпълзяха доста мръсотии. Свестните хора там не са в състояние да се справят с мерзавците, няма и да могат, щом Бойко очаква милост от Станишев. От там тръгна безпрецедентното политическо инженерство, което натрапи на сцената Янето, само този пример е достатъчен. Академия за интриги и замеряне с кални топки.

“Аз те пожалих, а ти какво правиш” – това искаше да каже всъщност Бойко на Станишев. Да не си го жалил. И много добре знаеше какви ги вършат някои хора.

Поне засега Бойко не е адресирал укори към прокуратурата – още не им е казал, че най-малкото е очаквал оттам “да се подведат”.

Би ли могъл да каже подобно нещо? Да видим.

Един прокурор вече сподели пред медиите, че използването на СРС-та, което породи последвалата сеч, е по нареждане на прокуратурата. Шефът му обаче – градският прокурор Кокинов, го опроверга. Не било вярно. Но и това беше предпоследната истина, като всичко останало у нас. Накрая се оказа, че онзи прокурор работел по нареждане на Върховната касационна прокуратура. Изглежда и там вече има дефицит на доверие от едно звено към друго.

В тази институция сякаш са убедени, че откраднатите и изнесени в медиите записи са законно направени. Доста наивно и прекалено удобно е обаче подобно убеждение.

Не е нужно някой от МВР да изнесе записите. Напълно достатъчно е да съобщи на някоя мутра, че подслушват Хоня.

Като любител на простонародния хумор, шефът на митниците Танов спомена ведрата поговорка: “Като ти умре хия, питки много” – примитивна като много други народни бисери. Не напразно Ричард Олдингтън смяташе подобни умотворения за колективната глупост на народите през вековете. Като ти умре конят, кобили много – какъв език, как сладко си говорят тия хора.

И в този случай като в горнооряховската, по съвместителство, болница, примитивният език е най-печалният знак за разпада.

Хоня е бил, както знаете, шеф на антимафиотите – и да не усети, че го подслушват! И като се усетил, да не се държи като офицер, а да говори за коне и кобили!

Пред Карбовски главният секретар на МВР Калин Георгиев иронично подхвърли, че у нас всички вече разбирали както от футбол, така и от СРС-та и подслушване. О, не се изненадвай, драги, в този случай наистина е така, комшулукът е създаден тъкмо с тази цел, нашенското добросъседство се крепи на крадливия поглед към двора на съседа.

И нека все пак “професионалистите” да имат предвид, че съществува възможност една част от записите, ако не всички, да са правени паралелно с официалните.

Търсете издайника, не се обяснявайте.

Още не мога да се начудя, с какъв акъл изобщо Бойко тръгна да се обяснява от парламентарната трибуна, кой го побутна да стори това. И с кого?

Утре и да стане ясно, че записите са фалшифицирани, вече никой няма да повярва.

Или законът е от значение – или никой от нас няма значение. Толкова е просто. Вижте какво казва законът – и си размърдайте задниците. А не се набутвайте и вие във витрината за пийпшоу.

Забравата е българската прокоба, а подмяната е нейната слугиня. Това превръща времето в нещо безформено, забавя неговия ход, то застива в някакви неясни очертания. И носи само заблуди.

Истини, полуистини и лъжи у нас са преплетени като свински черва.

Сега ще видите колко време ще й е нужно на прокуратурата, за да приключи един прост казус. Толкова, колкото да се забрави скандалът или да се удави в следващата разправия. Да бъде замръчкан и потулен, макар че това ще разяде и последните остатъци от доверие в институциите.

От личен опит знам какъв е номерът там – размотават и най-простия казус, докато дадат възможност грешникът да се окопити, свидетелят да си оттегли показанията, адвокатите да разнесат където трябва куфарчетата с истината.

…

1.Ако прокуратурата е наредила подслушването на Хоня, за изтичането и публикуването на записите е виновен един съвсем тесен кръг лица от МВР. Колко време ще й е нужно на прокуратурата, за да повдигне обвинения срещу тях? 2 часа. Няма да го сторят и за два месеца. Накрая нищо – а проказата ще разложи още повече МВР.

2. Ако записите не са регламентирани, оня, който ги разпространява, е още по-лесен за закона. Но прокуратурата пак ще се мота, докато направи метресите на лъжата герои.

…

Всичко се подменя, и така е вече от 20 години. Чудите се защо Живков изпълзя от тъмата и трайно се настани наоколо. Много е просто: понеже никога не се отказа от онова, което беше. А Горбачов беше славен перестройчик, но и досега не е казал и една дума срещу Ленин.

Политически барбарони като Луканов или откровени недоразумения като Младенов веднага след 10 ноември безсрамно влязоха в “Ал. Невски” и започнаха да се кръстят. Само това е достатъчно, за да се схване кривата им същност.

Глезльовци като днешния Младенов, измътен също в мрачен комунистически полог, пък са усърдни клисари в новата църква.

Марксисти създадоха СДС. Идеологическият надзорник Костов строеше капитализъм, предимно за своята преторианска гвардия. Агов написа книга срещу САЩ – единствен в цялата журналистика преди 10 ноември 1989-а, днес обаче минава за адвокат на американските ценности – той, усърдният приспособленец, който не се свенеше да лъска образа на онзи режим дори с тъпите си филми за международните революционни движения. Това е нетърпимо нахалство.

И беше възможно да се случи, понеже българското време все се разпада на отделни фрагменти.

Всеки пазарува от миналото каквото му е удобно. Нашето общество не може да черпи сили от него, то по-скоро е бухалка, с която разбиват черепа на истината.

Наскоро срещнах нещо потресаващо в “168 часа” – разказ за Живка Дечева, чийто 28-годишен син е осъден на смърт и екзекутиран в средата на 80-те години, понеже е разбил една мраморна ваза от гроба на Людмила Живкова и уринирал наблизо. “Чакам го да се върне! Няма нощ, в която да не заспя с мисълта, че ще си дойде” – проплакала пред вестника препатилата му майка. Но сетне става ясно, че и тя тъгува по онзи режим, думите й, надявам се, че са цитирани точно, ще ви поразят: “Хората трябва със сълзи на очи да викат да се върне БСП. Имаше работа, имаше сигурност. И това го казвам аз, а по това време убиха детето ми. Не съм си и представяла, че ще дойде време да искам да се върне комунизмът.” Тази изповед не може да бъде проумяна, аз поне не мога.

Да се върнем към Хоня и неговите записи.

Това, което се случи покрай тях, е позор за системата за сигурност, но още повече за медиите.

Нито една от тях не си направи труда да провери достоверността на записите, официално ли са санкционирани, манипулирани ли са и пр. Никой вече не се интересува от подобни дреболии. Каквото и да им сервират, медиите са готови да го излъчат. Те са склонни на доверие да приемат всяка флашка, всяка конспирация, всяка глупотевина. Сякаш силоваци от ДАНС не ги подслушваха, сякаш това беше преди сто години, сякаш Станишев не беше метресата на агенцията, сякаш не ги заплашваха да ги разхождат из Витоша, да накълцат жените им, да ги пребиват – и сега всички кротнаха. Готови са да се пречупят пред всяка миризлива Флашка.

Инфантилни тарикати, а напоследък и тъмни субекти се набъркват в Големия разговор. И той губи целите и смисъла си. Интригата е по-търсена от истината, понеже е по-сочна, и лигите й не правят впечатление на никого.

Всичко е панаир за два дни.

Дори едновремешните селски панаири са оставяли по-трайни следи.

…

А иначе, достатъчно ми е само 7 дни да подслушвам Хоня, за да ви предложа запис, че той е убил американския президент Ейбрахам Линкълн.

Не ме е еня за Бойко, той си има лична игра, която още дълго ще бъде успешна. Но не ми харесва, че е толкова лесен за тъпи медийни завери, че поведението му напоследък е неовладяно и алогично. Не гледах Цветанов при Цв. Той би бил интересен, ако си свали главата или направи някакъв подобен номер. Иначе демонстрирал спокойствие – и той като Бойко, като изключим парламентарното му “Ох-ох, как може така бе, Станишев?”.

Обаче спокойствие демонстрира и анестезираният.

Кеворк Кеворкян

В.Труд