Светски гей, Съветски Сергей
От всеки ватман не става светски гей. Но от всеки Сергей изглежда може да стане ватман. Срещу премиера наистина беше режисиран атентат, в който той участва доброволно. Като резултат обаче нямаме герой, а образ, напомнящ Евгени Минчев. Покушението на Сергей беше имиджово, а sms предупреждението – единствената оригинална част в teaser* кампанията по социалистически. Трамвайният креатив заличи тънката лексикална граница между светски гей и съветски Сергей. Подозираме, че врагът с партиен билет на този конгрес произвежда клипове. Защото само идиот няма да прогнозира гей каламбур с ватмани. Тяхното най-разпознаваемо рекламно лице е Евгени Минчев. Който едновременно е и най-наложената и запомнена хомосексуална марка. Затова имиджовата археология в запазените Минчеви могили е маркетингова олигофрения. И би трябвало да бъде свалена от трамвая, преди тя да свали ватмана.
В сложен трамвайно-хомосексуален контекст да позиционираш като ватман премиер с име Сергей е същото като да продаваш джип, който се казва Педераст. Опитът вече е проведен в Испания от Mitsubishi с модела им Pajero. И е доказано антикомерсиален – след него Pajero на испаноговорящите пазари се предлага като Montero. Копирайтърите на партизанската романтика в други черно-бели години щяха да бъдат разстреляни от Народния съд заради глупостта си. Но сега ще им се размине, защото „вече не е като едно време”. За което в този случай може да се съжалява. Претапицирането на образа на премиера Сергей с гей асоциации от трамвайното депо е концептуална грешка. Която донякъде можеше да бъде компенсирана с правилни послания. Управляваната от Станишев мотриса обаче също е зле разработена метафора на държавата. Защото е режисирана като по-депресираща от пърхот, мръсни петна и всички рекламни лайна около ръба на тоалетната чиния.
1. Трамваят на ватмана Сергей е бавен. И може да бъде настигнат от бягащ дебел човек над 60-те (Стефан Данаилов). Той някога също се е казвал Сергей, макар и само на кино. Неговото качване днес обаче не прилича на партизански абордаж. А на диетично упражнение, препоръчано от доктор Емилова. Бате Серго е единствената оцеляла bg икона на комунистическата романтика. Чиято пропаганда замества липсата на собствен комерсиален герой като Че Гевара с измислен филмов образ. Общото между двамата е, че първият прякор на Ернесто е бил Chancho (Прасе). Докато на Серго това може да му остане последният. На Стефан Данаилов може и да не му е приятно сравнението. Но за нас също не е удоволствие да го видим в тичащо-запъхтяна роля. И за него ни е най-мъчно в целия клип.
2. Линията на трамвая не е печеливша. По нея пътуват двама души. От които единият вероятно е с пенсионерска карта. А другият не дупчи билет. Кой иска линията на Сергей на концесия?
3. Червените мечти и идеи са черно-бели дори и в реклама. Единствените цветове са в логото на БСП и в надписа за предстоящия конгрес. Което е реплика към вечния клип за светлото червено бъдеще. То е зад следващия завой, след следващия пленум или през следващия мандат.
4. Хората с мечти дори не са един трамвай хора. А само трима души заедно с ватмана. Ако копирайтърите бяха гледали малко телевизия – щяха да откраднат масовките от имиджовите реклами на телекомите. Те експлоатират абонати вместо електорати, но принципът е същият.
5. Мечтите са остарели и побелели. Трамваят не превозва младост, а дядо с каскет. Неговите внуци вероятно са емигрирали, защото им е омръзнало да живеят в черно-бяло. И са завещали на дядо си да мечтае и да ходи вместо тях на избори.
Третата огромна грешка в трамвайния проект е изборът на рекламни лица. Двамата герои, реагиращи на името Сергей, са образи вампири. Които изсмукват вниманието от основния продукт. А той всъщност е 47-ият конгрес. И няма нужда от пропаганда. Една кампания може да бъде реализирана като пародиен скеч. Но сценаристите и режисьорът нямат вина за изначалното безсмислие на рекламодателя. Конгресът не е комерсиално събитие, което се продава свободно на пазара. В него участват предварително избрани делегати, гласуващи по предварителен план. Участието на подбраната аудитория е задължително, а за друга не се отпускат билети. За какво тогава е цялата рекламна глупост в национален ефир. Тя няма полезно алиби освен имиджов атентат на враговете с партиен билет срещу Сергей. Неговото усмихнато участие без хонорар в клипа е и реклама на голямата обществена поръчка. След като БСП плаща на агенции за самобичуващи асоциации – страх ни е да знаем как се избират фирмите, ремонтиращи асфалт.
* Подгряваща кампания, която трябва да привлече вниманието на аудиторията към същинската.
Калин Руменов
В. “Новинар”