СВЕТОСТТА НА БОЙКО БОРИСОВ
Как дядо Николай предаде Бойко за светец и го отпрати към исляма.
Една огромна драма разтърсва в последно време православна България. Тайната й е в отстъпничеството на пловдивския митрополит Николай от следването и канонизирането на премиера.
Бойко Борисов бе посрещнат от дядото като свят старец, едва ли не като кандидат за светец по време на откриването на ремонта на църквата в Кърджали. От тогава обаче Светият Синод като че ли се отвърна от министър-председателя. За капак Бойко трябваше да гледа по „Алфа“ ТВ бесовщините на епископ Дионисий, за който все повече се подозира, че е агент на всите български митрополити.
Борисов бе принуден да стане фен на случайните пънчета в Родопите. На него му са все по-мили мюсюлманските села, където българите са чистосърдечни, макар и от друга вяра. У народа се загнездва чувството, че той е готов да приеме сурите на исляма, защото е неразбран от съверниците си.
Но да си припомним какви са условията за това един човек да бъде обявен за светец. Светостта не е нещо, с което човек се ражда, но светостта е нещо което дава основание за живот. Това несъмнено се отнася за любимия ни премиер, който никога не е сторвал грях, както става ясно от последното му интервю във „Франкуфуртер алгемайне цайтунг“. Даже подобно на други мъченици, на него му е изпратено изпитание във формата на жена, на някоя си Мата Хари, което той е издържал. Друг е въпросът, че тя аранжирала едни снимки с пачки и кюлчета.
Светостта е разглеждана като път към Бога, тя е нормалното състояние на човешката природа, за разлика от греха. Нещо, което тъпите протестиращи така и не разбраха.
Христос казва на апостолите, а чрез тях и на всички свои последователи: „Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод”. Това е катадневното послание на Борисов към министрите му, които по плама на Дончев и Сачева живеят живот на апостоли на българския народ.
Църквата няма догматизирано учение за светците и тяхната прослава. Процедурата по канонизацията започва с молба на местните християни до техния епископ за канонизиране на дадено лице за светец. Молбата с критическото и обширно изследване от местния епископ за живота и делата на просиялия се изпращат на патриарха. Той, заедно със Синода, обсъжда отново въпроса и след задълбочена преценка взима решение. Това е нещо като нова конституция и лесно може да бъде внесено от уволнения Дани Кирилов и Деси Атанасова.
В нашия случай, тъй като не може да се говори за мъченическа смърт в името на вярата, или страдалчество, но може да се говори за подвижник на благочестието, който е водил безупречен праведен живот като аскет в резиденцията в Бояна. И който е бил автор на чудеса, като доказателство за свръхестественото за тях от Бог, и независимо от субективната човешка преценка. Та като какво друго, освен като чудо, може да бъде окачествен всеки километър асфалт, всеки кубик бетон по виадуктите.
След небогоугодната постъпка на митрополит Николай, Борисов обаче има друг шанс. Той може да премине към православните светци чрез исляма, като Свети Авраамий Български. Той е живял края на 12 век и е произхождал от волжските българи. Бил богат търговец. Ходел по своя работа във Византия и най-често в Русия, където, изглежда, се запознал с християнството.
Не е известно точно при какви обстоятелства е станало неговото обръщане. Както изглежда, известно време след обръщането си, Авраамий живял в Русия. Свети Авраамий Български не само лично изповядвал, но, както се изтъква в житието, и проповядвал християнството на своите сънародници. През 1229 г. Авраамий пребивава по работа в главния град на волжските българи, Велики Болгар. Със своите християнски проповеди той очевидно привлякъл вниманието към себе си. Като узнали, че не е руснак, и следователно не се намира под защитата на Суздалския княз, го арестували. Много и дълго го увещавали да се отрече от Христо. Но светият мъченик „проклел Мохамед и българската вяра”, за което бил обесен надолу с главата, а след това и го обезглавили.
Цанко Цанев