Публикувано на 30.04.2020 / 8:16

СВЕТЛИТЕ ПИЧОВЕ СТАНАХА С ОЩЕ ЕДИН ПОВЕЧЕ ГОРЕ. „ГОРИВОТО МИ СВЪРШИ ДОТУК. СБОГОМ, ПРИЯТЕЛИ И ВРАГОВЕ!“

СВЕТЛИТЕ ПИЧОВЕ СТАНАХА С ОЩЕ ЕДИН ПОВЕЧЕ ГОРЕ. „ГОРИВОТО МИ СВЪРШИ ДОТУК. СБОГОМ, ПРИЯТЕЛИ И ВРАГОВЕ!“Това е последния пост на публициста и писателя Стефан Северин от 20 ти април. Вчера той отлетя Отвъд:

„ЕПИЛОГ НА ЕДНО ДЕСЕТИЛЕТИЕ: Мернах някъде вчера в архивите си, че правя десет години, откакто пристъпих прага на Фейсбук! Десет златни годинки! Срещнах толкова доброта, толкова милост и истински хора. Срещнах и буци лицемерие! Написах три книги, една за мрежата: „Фейсбук не е танго за двама”. Публикувах над сто хиляди текста. Получих доста разбиране и доста псувни. На десетата година Животът ме рани в движение. Горивото ми свърши до тук. СБОГОМ, ПРИТЕЛИ И ВРАГОВЕ!“
====
СВЕТЛИТЕ ПИЧОВЕ СТАНАХА С ОЩЕ ЕДИН ПОВЕЧЕ ГОРЕ. „ГОРИВОТО МИ СВЪРШИ ДОТУК. СБОГОМ, ПРИЯТЕЛИ И ВРАГОВЕ!“Помня го точно такъв, какъвто е на снимката. Срещнахме се за първи път преди 32 години в Клуба на културните дейци в нашето Габрово. По-скоро запознаха ни. Той беше млад, силен, вече правеше кариера в професията – беше един от водещите редактори на „Работническо дело“. Ще препоръчам на по-младите колеги и колежки да не се усмихват снизходително, когато споменавам името „Работническо дело“, защото за тяхно сведение по времето на тоталната Живковска цензура в медиите имаше десетки пъти повече кадърни журналисти, а не само мисирки и клепащи с мигли дръжки на микрофони. Да не говорим, че онези журналисти бяха несравнимо по-грамотни и с далеч по-завидна обща култура от днешните. Затова и респектираха прохождащите в занаята като мен. Но това е друг разговор. Скъсихме за секунди дистанцията, а той не ми позволи нито за миг да се почувствам толкова трогателно зелен и неопитен, колкото всъщност наистина бях.

Стефан устоя на много житейски удари, но винаги запази в себе си една вродена аристократичност, присъща на хора с много свободен дух. Природният му интелект му даваше предимството от сърце да се радва на успехите на другите. А това е една толкова деликатна и тънка граница, която ясно отделя белязаните хора като него и не ги оставя незабелязани. А забелязаните лесно събираха злобата, завистта и омразата на морето от посредственост. Никой обаче не можеше да му вземе перото, с което много талантливо рисуваше времето си.

Неговите картини на живота бяха коренно различни. Имаше и безпощаден сюрреализъм и революционен експресионизъм и импресионистични разкази на надеждата и светлината. Трудно ми е да приема, че е решил да полети нагоре! Нищо, че ни предупреди само преди дни, че му е дошло времето. Помислих си, че пак се шегува или нещо го е ядосало. Ще ми останат спомените от срещите, от едно истинско приятелство и едни късчета балканска мъдрост, които се надявам да съхраня, докато не се кача на моята габровска ракета за следващата среща със Стефан Северин. Аз поне прекрасно си давам сметка колко велик приятел имах тук и как светлите пичове в живота ми станаха с още един повече горе…Лек път на душата ти, братко!

Иво Димитров

Коментари 15 за
“СВЕТЛИТЕ ПИЧОВЕ СТАНАХА С ОЩЕ ЕДИН ПОВЕЧЕ ГОРЕ. „ГОРИВОТО МИ СВЪРШИ ДОТУК. СБОГОМ, ПРИЯТЕЛИ И ВРАГОВЕ!“”

  1. Съдбата ми поднесе неоценим дар-приятелството на Стефан Северин в последните години от забележителния му живот..И непреодолима тъга от кончината му без време,макар той да знаеше ,че е покосен от коварна болест . Почти до края с нищо не показваше, че страда, поддържаше сломения дух на другите …даваше кураж на всички и громеше с ярко и безапелациоонно слоов несправедливия свят в който живеем…Някак странно го съчетаваше с нежни есета ,които стигаха дълбоко в душите на хората с искреността си и майсторския си изказ… Имаше нежна и деликатна душевност, която повечето хора не подозираха дори…Показваше я само пред най-близките си приятели…И въпреки,че е бил известен бохем и любимец на жените беше несигурен, самотен и тъжен в чисто житейски план…Нека не звучи нескромно, но аз бях човекът,който го тласна и му даде увереност да напише първата си книга,след това другите две….Въпреки,че беше заобиколен от професионалисти и хора посветени на перото…Беше щастлив,когато хората видяха част от истинската му дълбока същност….Аз много страдам по човешки за загубата…Но съм благодарна и щастлива,че имах щастието да бъда макар за кратко една частица от живота на един истински титан на словото…Бог ще му се радва ,дано танцува тангото си там, в по-добрия свят ….Тук не успя…

  2. Стефане , приятелю , толкова ми е трудно да повярвам , че вече няма да те срещам …! Бл

  3. Помните ли времената, когато в няколкото официални вестника, търсихме няколко имена, които ни провокираха, които ни радваха, които ни даваха истината, които ни даваха кураж, че България ще бъде друга? Един от тях беше Стефан Северин! И помните ли, как ни излъгаха, как долно ни измамиха, как вече и във вестника, няма как да дойде истината? Останаха няколко сайта, за да се срещнем пак със Стефан и да се радваме, че го има! Бог да прости! Мир на праха му!

  4. Светъл път на душата му. Напуснал е този свят , когато той става на степени по-грозен и мрачен.

  5. Царство му небесно! Един по един си отиват свестните, ние тук оставаме да се мъчим.

  6. Хора и журналисти с чувство за чест и справедливост от ранга на Стефан Северин са изключително рядко срещани, което прави неговата загуба непрежалима, а споменът за него в чувство за ласкавата светлина на слънцето! Мир за теб и нека пребъде душата ти, Стефане!

  7. Шепа малоумници се правят на богове, Господ да ги порази! каза:

    Колко народ си тръгва преждевременно!
    Лек му път!

  8. И той ли???????
    Мир на Душата му!!!!!
    Господ си прибира един по един Достойните!!!

  9. Барселонският Мутрьо, Симитлийската снаха каза:

    Почивай в мир!
    Ще липсваш на хората с леви убеждения!

  10. Напусна този свят един почтен и талантлив човек.Мир на праха му!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *