СВЕТА БОГОРОДИЦА „ДОСТОЙНО ЕСТ“ И ЗАЩО НЕ СТЪПВАМ ВЪВ ВАРНЕНСКАТА „МАЛКА БОГОРОДИЦА“

Днес църквата чества празника Света Богородица – „Достойно ест“, посветен на чудотворната икона на Богородица в Света гора и песнопението „Достойно есть“, възпяващо Божията майка в света литургия.

Песнопението „Достойно есть” е изпято за пръв път пред светия образ на Божията майка през 10 век. Предание за това събитие е записано през XVI век от тогавашния първенствуващ монах в Света гора ­ йеромонах Серафим, който съобщава следното: “Близо до столицата на Света гора Карея, се намира долина, по-късно наречена “Долината на пението”, в която отдалечени една от друга се намират монашески килии, населявани от подвизаващи се аскети. В една от тях живеели двама монаси ­ старец на име Гавриил и послушник със същото име. Веднъж старецът, отивайки на бдение в Карея, казал на своя ученик: “Чедо, аз отивам на бдението, а ти остани тук и направи сам утринното последование в нашата килийна църква”.

През нощта се потропало на вратата на килията. Когато отворил, послушникът видял пред себе си непознат калугер. Поканил странника да влезе, за да извършат заедно утринното последование. Стигайки до песнопението “Честнейшую херувим…”, непознатият с ангелски глас благоговейно запял към Пресвета Богородица: “Достойно е, наистина, да те облажаваме, Богородице, присноблажена и пренепорочна и Майка на нашия Бог”. След тези думи иконата на Божията Майка, която се намирала в килията и пред която те възнасяли своята молитва, внезапно засияла с необикновена светлина, а послушникът, изпълнен с духовна радост и плачещ от умиление, се обърнал към монаха със следните думи: “Отче, ние никога не сме слушали тази песен от древните. Моля те, напиши ми я за спомен!”

Непознатият монах поискал мастило и хартия. Оказало се, че в килията няма такива неща. Тогава той казал на послушника: “Донеси ми каменна плоча!” След като я получил, инокът с ръка написал като върху восък думите на песента и заръчал на по-малкия си събрат: “От сега нататък така пейте всички православни!” След като изрекъл тези думи, той изведнъж станал невидим.Когато монахът Гавриил се върнал от бдението, неговият послушник му разказал за своя непознат тайнствен гост и показал на стареца си каменната плоча с текста на молитвата. Опитният духовник веднага разбрал, че в килията е бил самият архангел Гавриил, изпратен на земята да възвести на християните още една дивна песен в прослава на Божията Майка. Двамата съкилийници взели каменната плоча и я отнесли в Протата, като подробно разказали пред Събора на старците за станалото чудно събитие. Тогава всички братя с едни уста и едно сърце прославили Христа Бога, извършил такова чудо за слава на преблагословената Си Майка и є изпели новата песен, донесена на земята от архангел Гавриил.

Иконата на Пресвета Богородица, пред която била изпята за първи път молитвата, била взета от килията на светогорските отци и пренесена в съборния храм “Протатон” в Карея, където тя и досега се намира, като оттогава започнали да я наричат “Достойно есть”.

…

Във Варна има една малка църквица, известна като „Малката Богородица“. Намира се близо до морето и по ирония на съдбата точно срещу сградата на ОД –МВР – Варна.

В тази църква съм кръстена. В тази църква станах и кръстница на любим човек. В тази църква съм изпращала близък по стълбата към Небето.

„Малката Богородица“ БЕШЕ свято островче за онези, които бягат далеч от помпозността и нашествието на „големите“ църкви и налазването им от парвенютата – „вярващи“.

Защо кракът ми вече не стъпва в „Малката Богородица“?

Защото това вече не е ХРАМ, нито ЦЪРКВА! Това за църковните попчета вече е навярно някакъв „МУЗЕЙ“, който не трябва да се … опушва!

Откакто, пристъпвайки в „Малката Богородица“, ми ЗАБРАНИХА да запаля свещи ВЪТРЕ В ЦЪРКВАТА и ми посочиха мястото за палене на свещи ПРЕД ВРАТАТА НА ЦЪРКВАТА, В НЕЩО КАТО АНТРЕ, НЕЩО КАТО ПРЕДВЕРИЕ, НЕЩО КАТО НИЩО И НЕЩО, КАТО БЕЗУМИЕ, в непосредствена близост до ГИШЕТО, където някаква женичка продава свещи и говори високо по мобилния си телефон, уреждайки на висок глас „освещаване“ на нечий бизнес офис от отчето, а наоколо се суетят всякакви хора, които дуднат нещо току в ушите ти, не стъпвам повече в тази иначе близка до душата ми църквица.

Храмът вече е нещо като музейна сбирка. Вътре в него не можеш да палиш свещи.

Има само една утеха – че още не са накарали миряните да използват съседната сграда на полицията, за да ги палят там. Но, както е тръгнало, и това няма да ни учуди.

Та такива ми ти работи в „достойната“ българска „Църква“.

Достойно ест.

Веселина Томова