Сбогом, дано си щастлив: Господин Караджов, да ви еба майката! Не е приятно, нали?*
Днес, бързайки за лекции, може би сбърках някъде в това объркано движение. Може би съвсем случайно минах, може би… Наистина съвсем случайно се обърнах настрани и видях следната картинка. Данчо Караджов, човек, когото до този момент адски много уважавам, почти излязъл от прозореца на колата си, крещи истерично нещо. Пустото ми любопитство надделя. Отворих прозореца си, голяма грешка. Той крещеше на мен: „А ма, да ти еба майката, тъпачка…”
Аз, незнайно защо, без дори да знам за какво ми крещят и обиждат майка ми, се извиних. Аз, бунтарката, лудата глава, която не остава длъжна на никого, но пък това ме спаси от шамарите. Защото след моето “Извинявай” получих: " Искаш ли да ти бия два шамара, ма, мутра тъпа?".
Хоп, светна зелено и сивият мерцедес на тази прекрасна звезда си тръгна по пътя. Нарекоха ме "мутра". Велико е това! И, кажете ми, кога пак да се извиня на някого, кога да се опитам пак да съм позитивна? Преди да разбера какво крещи този човек, аз искрено му се зарадвах! Ебати!
Продължавам да съм в шок. Всички ще кажете, по-простите от вас де, ами научете са да карате. Ама не. За пет години зад волана най-много три пъти съм пречила на някого, винаги съм се извинявала. В случая мисля, че всичко беше доста преувеличено. Историята малко ми прилича на “Проблеми вкъщи? Отидете с картечница на училище!”. Мисля си, че каквото и да е станало, не може да се държи този език. Още повече от публична личност. Знаете ли какво видях аз? Един много прост човек, когото мислех за повече от велик заради невероятната музика, която прави!
Всеки българин се бори с ужаса по софийските улици. И да, повечето псуват и се нервират. Но когато чуеш псувни и се обърнеш в посока на ужасната патардия, очакваш да видиш смазаната физиономия на някой тъжен таксиметров шофьор или на някой пуснат от 4-ти километър водач на маршрутка. Не очакваш да видиш Данчо Караджов.
Не очакваш да чуеш този плътен глас, който е пригласял на първия сватбен танц, първия блус и първата целувка на хиляди българи. Не очакваш да видиш човек, чийто талант дълбоко уважаваш и на чиито постижения се възхищаваш. Най-малко от всичко очакваш този дълбок, красив, до болка познат тембър да ти обяснява какво точно иска да прави с майка ти, и по какъв – различен от свиренето начин – би използвал дланите си!
Аз съм ужасена, потресена и сериозно притеснена от това, което ми се случи. Досрамя ме заради Данчо Караджов. Стана ми гадно, че на този човек му липсва не само елементарно възпитание, но и страшно много себеуважение.
Продължавайте в същия дух, господин Караджов. Сигурна съм, че благодарение на вашия пример обстановката по българските улици и изобщо в България определено ще се подобри. Затова, господин Караджов, си позволявам да ви цитирам и да ви пожелая «Сбогом, дано сте щастлив». Дано – пожелавам ви го най-искрено –защото начинът, по който се държахте, издава, че сте дълбоко нещастен!
* Читателско писмо, породено от инцидент на бул. "Сливница", на 29.01.2009 г.
Мария Огнянова
В. “Новинар”